№122

София, 23.10.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

КРАСИМИР ВЛАХОВ

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4824 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 10776 от 16.06.2017 г. на Ц. А. З. и В. Н. З.-К. чрез пълновощника им адвокат И. Л. против решение № 678 от 24.03.2017 г. по гр. д. № 3761/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което Ц. А. З. и В. Н. З.-К. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да предоставят на [фирма] достъп до северната част на неговия имот ПИ 58030.111.57 по плана на новообразуваните имоти на м.Живковска, [населено място] чрез премахване на масивната двукрила порта с дървена конструкция и размери 3.64 м на 2.10 м, разположена на източната стена на стоманобетонния мост над р.Селска /Г./, граничещ в северната си част с имот 58030.111.57.

[фирма], [населено място] чрез пълномощника си адвокат И. М. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 221 от 26.04.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: може ли въззивният съд да откаже да се съобрази с влезли в сила съдебни актове установяващи граница между два имота, ако доказателствата по делото обуславят различен извод за местоположението на границата.

Въпросът е относим по настоящото дело, по което въззивният...