Р Е Ш Е Н И Е

№ 221

гр. София, 10.06.2015 г.

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

При участие на секретаря М. М, като изслуша докладваното от съдия Костова т. д. №3030 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Л. П., чрез адв. П. Ш. АК – С., срещу решение №34 от 5.04.2013г., постановено по т. дело №62/2013г. на Бургаския апелативен съд, с което след отмяна на решение №33 от 5.12.2012г., постановено по т. дело № 98/2011г. на Сливенския окръжен съд, [фирма] е осъдено да заплати на „В. Унд Т. Г.” в н., сумата от 58 572.46 лв., представляваща банков превод на 4.04.2007г. по фактура №0010/3.04.2007г., издадена от дружеството – касатор без съгласието на временния синдик, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска 27.12.2010г. до окончателното й заплащане, изчислена по правилата на чл. 291 във връзка с чл. 298 ГГК/, както и направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 11 227.43 лв.

В касационната жалба се прави довод за недопустимост на въззивното решение, като постановено в нарушение на международната компетентност. Касаторът поддържа, че главният иск по чл. 812 ГПК във връзка с чл. 21 и сл. от Германския закон по несъстоятелност /ГЗН/ е недопустим, защото не е предявен от синдика, а искът е предявен от името на дружеството, което представлява нарушение на чл. 18, пар. 2 от Регламент 1346/2000 и чл. 129 ГЗН. Излага съображения за неправилност на решението....