Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на [фирма] и на ищците М и Л. К, срещу решение №861 от 21.05.2012г. по гр. д. № 223/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 17.10.2011г. по гр. д. № 10144/2009г. на Софийски градски съд, с което исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ са уважени срещу предпочитания ответник [фирма] и същите са отхвърлени като неоснователни, като е осъден евентуалния ответник - [фирма], да заплати на всеки от двата ищци по 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226, ал. 1 КЗ, ведно със законна лихва от 20.04.2008г. до окончателното плащане на сумата и са присъдени съдебни разноски.

В двете касационни жалби се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят, [фирма], поддържа и, че е бил лишен от възможността да участва във въззивното производство, разгледано в едно съдебно заседание, за което не е бил призоваван.

Ответниците по жалбите, излагат съображения за тяхната неоснователност. Ответниците - трети лица помагачи, Ш. Ч и И. Ч, навеждат и твърдението за недопустимост на касационната жалба ищците, поради липса на правен интерес, с оглед уважаване изцяло на исковете по отношение на застрахователя-евентуален ответник.

С определение № 987/ 20.12.2013г. по т. д. № 1874/ 2013г. ВКС, ТК, състав на I ТО е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационно обжалване по въпроса: „Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения, защо не ги възприема?”.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за недоказана вината на водача „Ф. Т”, въз основа, на което е счел, че не са налице и предпоставките за ангажиране на отговорността на неговия застраховател по риска „Гражданска отговорност”, посочен като предпочитан ответник. Според решаващия състав, при липса на свидетели – очевидци, механизмът на произшествието е този, установен на базата на заключението на тройната автотехническа експертиза, въз основа, на което е приет за незаконосъобразен извода на пърноинстанционния съд за съпричиняване на злополуката от двамата водачи на МПС и е направен извод за причиняване на произшествието единствено от водача на лекия автомобил „О. В”, който в нарушение на правилата на движение по чл. 8, ал. 1 ЗДвП, се е намирал без очевидна причина към момента на удара в насрещната лента за движение на л. т.а „Ф. Т” и с оглед скоростта на движение на двамата автомобила в конкретните пътни условия ударът е бил непредотвратим от техническа гледна точка. Въпреки, че е прието, че л. т.а. „Ф. Т” е бил управляван към момента на произшествието от водач след употреба на алкохол /2.89 промила в кръвта/ и наркотични вещества и се е движил със скорост от 128 км/ч на междуградски път, въззивната инстанция е счета, че не може да се направи извод за виновното поведение от страна на водача на този автомобил, тъй като в неговата посока на движение не е имало ограничения на скоростта, липсват категорични данни алкохолът и наркотиците да са повлияли по някакъв начин на поведението му и да са допринесли за катастрофата. Във връзка с отхвърлянето на иска срещу предпочитния ответник, въззивният съд е оставил без разглеждане евентуалният иск срещу Гаранционния фонд по съображения, че отговорността му е обусловена от липсата на застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” между [фирма] и водача на л. т.а „Ф. Т”, като са уважени евентуалните искове по чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу [фирма], в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност” на водача на л. а. „О. В”, виновен за станалото пътно-транспортно произшествие.

По допустимостта на касационната жалба:

Възражението на третите лица помагачи за недопустимост на жалбата на ищците, е неоснователно, тъй като същите имат правен интерес да бъде уважен иска им срещу предпочитания ответник - застраховател.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 24 / 28.01.2010г. на ВКС по гр. д. № 4744/ 2008г. на I ГО на ВКС, е прието, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът трябва да изложи мотиви за това. Настоящият състав на ВКС възприема изцяло даденото разрешение в посочената задължителна за по-долустоящите съдилища практика и се присъединява към нея.

По основателността на касационната жалба:

С оглед даденото разрешение относно поставения процесуалноправен въпрос, обжалваният съдебен акт е неправилен. При установяване на механизма на ПТП, за който не могат да бъдат събрани гласни доказателства, поради липсата на очевидци на произшествието, въззивната инстанция е игнорирала част от доказателствения материал по делото - заключението на единичната А. и част от изводите на тройната А., в които се сочи на предотвратимост на удара, ако скоростта на движение на л. а. „Ф. Т” беше в границите на максимално разрешената от 90 км/ч за движение на МПС извън населено място. Изложените от съда мотиви за непредотвратимост на удара са единствено на плоскостта на действителната скорост на автомобила от 128 км/ч. С оглед постановяването на акта при липса на съвкупна преценка на събрани по делото доказателства, решаващият състав е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Спрямо застрахователя - касатор, посочен като евентуален ответник по иска по чл. 266, ал. 1 КЗ, е допуснато и съществено процесуално нарушение, довело до невъзможност да упражни правото му на участие в производството пред въззивната инстанция, тъй като същият не е бил призован за единственото проведено в тази инстанция съдебно заседание, след което е постановено обжалваното въззивно решение.

Предвид допуснатите от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, атакувания акт следва да се отмени като неправитен и делото се върне за нова разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 3, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,

РЕШИ

ОТМЕНЯ решение № 861 от 21.05.2012г. по гр. д. № 223/2012г. на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.