5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1196

гр. София, 09.05.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 1301 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г., [населено място], срещу решение № 344/01.06.2023 г., постановено по в. т.д.№ 351/2023 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1467/21.12.2022 г. по т. д.№ 169/2022 г. на Софийски градски съд за признаване за установено по иска по чл. 422 от ГПК, предявен от „Ю. Б. АД, [населено място], срещу „А. инжинеринг“ЕООД, [населено място], Р. Т. П., [населено място], и С. Г. Г., че ответниците дължат солидарно на ищеца „Ю. Б. АД следните вземания, за които е издадена по гр. д. №51935/2021 г. на СРС заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК №11484/15.09.2021г, а именно: сумата от 122 267,69 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 12.12.2007 г., ведно със законна лихва върху вземането от датата на заявлението - 03.09.2021 г. до окончателното заплащане; сумата от 234,34 лв., представляваща договорна лихва за редовен кредит за периода от 31.05.2021 г. - 01.09.2021 г. и сумата от 1640,48 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.05.2021 г. -01.09.2021 г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът „Ю. Б. АД оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния акт на основание чл.272 ГПК. Прието е, че на 12.12.2007 г. между „Ю. Б. АД и „А. инжинеринг“ ООД е сключен договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 150000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, като е било уговорено, че кредитът се отпуска под формата на кредитна линия, а крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 240 месеца. На 24.08.2015 г. е сключен Анекс № 3 към договора, в който кредитополучателят се е задължил да погаси всички просрочени задължения, предоговорени са условията и Р. Т. П. встъпила като съдлъжник. На 10.09.2016 г. е сключен Анекс № 4 към договора също за предоговаряне на условията и за встъпване като съдлъжник на С. Г. Г.. На 21.07.2020 г. е сключен Анекс № 7 към договора, в който страните са посочили, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което кредитополучателят е уведомен, както и съдлъжниците чрез посочените нотариални покани и страните са констатирали, че към датата на анекса задълженията по кредита са в размер, както следва: редовна главница – 127 753,65 лв.; просрочена главница– 3 640,55 лв.; текущо начислени лихви по редовна главница -771,85 лв.; текущо начислени лихви по просрочия - 51,03 лв.; текущо начислени лихви по редовна главница - 26,61 лв.; текущо начислени лихви по просрочия– 1,77 лв.; просрочени лихви по редовна главница– 5 116,69 лв., просрочени лихви по просрочия – 80,11 лв.; просрочени такси - 40,00 лв.; просрочени имуществени застраховки - 176,33 лв. и разсрочени лихви по редовна главница– 3 370,19 лв. или общо 141 028,78 лв. Страните са се съгласили и договорили дължимите лихви да се погасяват на равни месечни погасителни вноски на 21-во число на месеца, считано от 21.07.2020 г. до крайния срок за издължаване на кредита и са изменени уговорките за лихви.

Въззивният съд е изложил съображения, че правото на банката да обяви предсрочната изискуемост на задълженията по кредита е било надлежно упражнено съгласно клаузата на чл. 25, буква „г“ от договора, като първото просрочие на вноска по договора е настъпило на 21.01.2021 г., а след това са били просрочени и следващите погасителни вноски. Банката е изпратила нотариална покана, връчена на кредитополучателя „А. Инжинеринг“ ЕООД по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК на 31.05.2021 г., от който момент всички непадежирали задължения по договора са станали предсрочно изискуеми както спрямо главния длъжник, така и спрямо солидарните длъжници, встъпили по реда на чл. 101 ЗЗД. Нотариални покани са били връчени и на солидарните длъжници преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (03.09.2021 г.). Решаващият състав е обсъдил възражението за освобождаване от отговорност, тъй като с оглед на извънредното положение длъжниците не разполагали с парични средства, като приел за неприложим към паричните задължения института на непреодолимата сила по чл. 306 ТЗ. Посочил е, че периодът на извънредното положение (13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.) предхожда значително датата на подаване на процесното заявление по чл. 417 ГПК (03.09.2021 г.), към която дата не се твърди да е имало подобни обстоятелства. Възражението за нищожност на част от клаузите на процесния договор (относно лихвите и разходите по обслужване) като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП е счетено за неоснователно. Изложени са съображения, че разпоредбите на ЗЗП са изцяло неприложими към договора, вкл. и по отношение на ответниците – физически лица. Тези лица са встъпили в задълженията по кредита едва с последващи анекси от 24.08.2015 г. и 10.09.2016 г. по реда на чл. 101 ЗЗД, като са направили това със съзнанието, че се обвързват със съдържанието на облигационното отношение, такова каквото е съществувало към този момент и са подписали всички последващи анекси, в които също са установени размерите на задълженията, вкл. и на лихвите. Основният решаващ аргумент е, че физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, само ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Ако обаче обезпечаващото физическо лице има тесни професионални (функционални) връзки с дружеството – главен длъжник, като например с неговото управление или мажоритарно участие в същото, то не може да се приеме, че обезпечението е дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, в който случай физическото лице няма качеството на потребител и не може да се ползва от защитните разпоредби на потребителското право. В случая към момента на подписване на анекс № 4/10.09.2016 г., а и понастоящем, ответникът С. Г. е бил управител на дружеството кредитополучател, а до 16.09.2011 г. е бил и едноличен собственик на капитала, поради което извършеното встъпване в дълг не може да се приеме за извършено за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, или същият няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Софийският апелативен съд е разгледал довода за нарушено право на участие в първоинстанционното производство и е препратил към определението си от 02.05.2023 г., в което се е произнесъл по доказателствените искания в жалбата. Изрично е констатирал, че ответниците не са били нередовно призовани за което и да е проведено открито заседание в първата инстанция, вкл. и за последното на 16.12.2022 г.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави оплаквания за допуснато процесуално нарушение с оглед на нередовното му призоваване за открито съдебно заседание на 16.12.2022 г., както и за неправилност на изводите на въззивния съд относно настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, за приложението на нормата на чл.306 ТЗ и за отказа на съда да разгледа възраженията за неравноправни клаузи в договора за кредит. Формулиран е въпросът: „Следва ли да се уважи искът по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично вземане, основаващо се на твърдения за възникнала в полза на взискателя предсрочна изискуемост, когато същата не е била надлежно обявена на длъжника и когато ищецът в хода на делото не е упражнил правото си по чл.214, ал.1, изр.1 ГПК да измени обстоятелствената част на предявения иск относно неговото основание?“. При така изведения въпрос касаторът поддържа основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е от значение за формираната воля на съда, обективирана в решението. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По отношение на доводите за неправилност на въззивното решение касаторът не е посочил правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или който да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Съставът на ВКС констатира, че твърденията на касатора за нередовно призоваване за съдебно заседание в първоинстанционното производство не съответстват на извършените процесуални действия и на приложените процесуални норми, подробно изяснени от въззивния съд в определението от 02.05.2023 г. Въведените в инстанциите по същество на спора възражения за освобождаване на отговорност на основание чл.306 ТЗ са основани на факти, настъпили след приключване на извънредното положение в страната през 2020 г. Правните съображения на апелативния съд относно лицата, които се ползват от потребителка защита, са основани на практиката на СЕС.

Формулираният въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК, от една страна, предпоставя, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника (извод, който не е аргументиран с оглед на събраните по делото доказателства за неизпълнение на задълженията по кредита, отправеното изявление на банката и получаването му от длъжниците), а от друга – че настъпването на предсрочна изискуемост на кредита е основание на вземането, различно от заявеното от кредитора. Видно от заявлението по чл.417 ГПК и исковата молба банката е твърдяла, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и с оглед на това обстоятелство претендира изцяло непогасения остатък от предоставената по договора парична сума. Независимо от това, следва да се отбележи, че според разясненията в Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането.

Съществуването на непротиворечива практика на ВКС, на която въззивното решение съответства, изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като предпоставки за допускане на касационно обжалване в тази хипотеза са: непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд или създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на посочена от касатора норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия.

С оглед на преценката за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС въззивното решение не е и очевидно неправилно, предвид че това основание за допускане на касационно обжалване предполага възможност на касационната инстанция да констатира пороци на обжалвания акт без да извършва проверка по същество, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или при нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.

Разноски за производството не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 344/01.06.2023 г., постановено по в. т.д.№ 351/2023 г. от Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: