Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

гр. София, 25.07.2011 година

В. К. С на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Е. В. Б. Б.

при участието на секретаря С. С, като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 403 по описа за 2010г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата А. С. А. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. Й. Ц. Й. срещу решение № 117/09.12.2009г. по гр. дело № 599/2009г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е обезсилено решение № 57/14.04.2009г. по гр. дело № 400/2008г. на Великотърновски окръжен съд, производството по делото е прекратено и ищцата е осъдена да заплати на ответника З. [фирма], [населено място] сумата 360 лв. – разноски по делото.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Поддържа становище, че мотивите на въззивната инстанция са вътрешно противоречиви и обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на нормите на чл. 2, чл. 228, ал. 3 и чл. 236, ал. 2 ГПК.Рира довод за неправилност на извода на съда за недопустимост на извършеното съединяване на искове чрез привличане на нов ответник в процеса посредством института на чл. 228, ал. 3 ГПК. В касационната жалба се прави оплакване, че въззивният съд, като е определил правното основание на иска срещу застрахователното дружество по чл. 226, ал. 1 КЗ, е сбъркал основанието на иска като такова, обхващащо фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право, с неговата правна квалификация, което е довело и до погрешните изводи за недопустимост на...