N. 222

София, 21.12.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар Лилия Златкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов

дело N 803-2010 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. З. Г. от г.Б. срещу въззивното решение от 23.12.09г. по г. д.№785/09г. на ОС-г.Д., в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 22.07.09г. по г. д.№409/07г. на РС-г.Б., в частта му с която са отхвърлени исковете на К. З. Г. от г.Б. срещу Н. Е. К., действащ като [фирма]-г.Б. за заплащане на наемна цена за ползване на земеделска земя в размер на 3926.16лв. по договор от 21.11.02г.

В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл. 281 т. 3 ГПК/.

Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за естеството на признанието, изходящо от длъжника, както и за породените от него правни последици по отношение течението на погасителната давност.

В тази връзка касаторът развива съображения, че във фактическия състав на признаване на вземането от длъжника, което е годно да прекъсне давността по смисъла на чл. 116 б.”а”ЗЗД се включва единствено признаване на задължението му към кредитора и то към момента на признанието, а не към момента когато се признае фактическия състав, от който е произлязло това задължение. В този смисъл се сочи и практика на ВС-решение №220/27.1.1969г. по г. д.№2209/68г. на ВС-І г. отд.

Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл....