Р Е Ш Е Н И Е

№ 273

София, 08 май 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Блага Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Невена Грозева

Даниел Луков

при участието на секретар Н. П. и в присъствието на прокурора от ВКП К. С., като изслуша докладваното от съдията Д. Л. наказателно дело № 106/2024 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия К. М. и от него самия срещу въззивно решение № 396 от 17.11.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 907/2023г. по описа на същия съд.

В жалбата се претендират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Направения анализ на доказателствата бил осъществен при превратно тълкуване на същите, което пък от своя страна, при правилно изяснените по делото факти, довело до нарушение на материалния закон. Съдът неправилно интерпретирал показанията на свидетелите С. и Б., като по отношение на Б. показанията му не почивали на лични възприятия и факти, а били преразказ на използваните по отношение на подсъдимия СРС. От своя страна свидетелят С. бил ръководител на полицейската операция по задържането на подсъдимия и неговите показания не допринасяли за разкриване на обективната истина по делото, а и били превратно тълкувани относно местоживеенето на подсъдимия на инкриминирания по делото адрес. Също така съдът не се бил аргументирал защо се отнася с кредит на доверие към показанията на св. Я., дадени от него на досъдебното производство, вместо на депозираните от същия свидетел показания в съдебно заседание. Отделно от това показанията на този свидетел от досъдебното производство следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност предвид начина на тяхното добиване, а именно по време, когато свидетелят е бил задържан за 24 часа по ЗМВР. Не се установила по делото връзката на подсъдимия с адреса, на който е намерено наркотичното вещество, тъй той бил намиран и бил адресно регистриран на друг адрес. Неправилно съдът се бил позовал на проведен по телефона разговор между подсъдимия и съпругата му, тъй като в разговора се третирал въпрос за семена и една „паф“ цигара, които подсъдимият казал на съпругата си да изхвърли по време на претърсването и изземването. Затова и изводите на съда за връзката на подсъдимия с процесното жилище и намиращото се там наркотично вещество не почивали на обективен анализ на доказателствата в тази насока. Не била установена и специалната цел за разпространение на наркотични вещества от подсъдимия, тъй като се касаело до минимално количество марихуана.

Съдът неправилно кредитирал показанията на свидетелите К., С. и Я. от досъдебното производство, дадени от тях по време, когато са били задържани за срок от 24 часа по ЗМВР, както и не бил кредитирал показанията им, дадени от тях лично пред съда, без да се даде отговор защо точно показанията им от досъдебното, а не от съдебното производство, следва да бъдат кредитирани.

Съдът допуснал процесуално нарушение, като обосновал извода си относно целта за разпространение на наркотичното вещество от подсъдимия и на базата показания на двама анонимни свидетели, чиито показания обаче били превратно тълкувани, съдържали предположения и затова довели до неверни изводи. Претенцията за явна несправедливост на наказанието е немотивирана, като се иска преквалифициране на деянието и налагане на друг вид наказание. Иска се отмяна на решението на въззивната инстанция и подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира, че жалбата следва да се остави без уважение.

Подсъдимият М. не се явява в съдебното заседание пред касационната инстанция. Защитникът му адв. Г. поддържа жалбата по вече заявените в нея съображения.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 17 от 05.04.2023г. на Окръжен съд – Благоевград, постановена по н. о.х. д. № 504/2022г., подсъдимият К. М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК, като на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му е било наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

По въззивен протест и въззивна жалба от защитника на подсъдимия, с въззивно решение № 396 от 17.11.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 907/2023г. по описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била изцяло потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На вниманието на касационната инстанция са поставени част от възраженията, които жалбоподателят вече е правил пред апелативния съд и които възражения са намерили своя адекватен и мотивиран отговор в решението на апелативната инстанция. Такива са относно показанията на свидетелите Б. и С., за липсата на връзка на подсъдимия с процесното наркотично вещество, което е намерено в жилище, за което няма данни да е ползвано от подсъдимия, за доверяването на показанията на свидетелите С., Я. и К., дадени от тях по досъдебното производство и то по време, когато са били задържани по ЗМВР.

Апелативният съд е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателствени източници и е достигнал до същите фактически и правни изводи като първата инстанция. По убедителен начин съдът е защитил тезата си относно връзката на подсъдимия с имота, описан като място на извършване на престъплението-втори етаж от къща, намираща се в [населено място], [улица], съответно неговата съпричастност към държането на откритото там наркотично вещество. Двете инстанции по фактите са посочили кой адрес е настоящ на подсъдимия-ж. к. /жилищен адрес/ както и това, че от 03.01.2020г. жилището на [улица] негов постоянен адрес. За целта са били обсъдени показанията на свидетелите С. и Б., че към момента на полицейската операция, както и в периода на осъществяване на оперативните способи по наблюдение, подслушване и проследяване, подсъдимият М. е обитавал точно адреса на [улица], където са виждали да паркира автомобила си вечерно време, че от този адрес е тръгвал с колата си да обикаля по гората и пак на този адрес я спира като се прибира, че на този адрес „заспива“ неговия мобилен телефон. Допълнителен аргумент в тази насока съвсем правилно е бил изведен и от заявеното от св. Б., че на другия адрес в[жк]живее майката на подсъдимия, която той също често е посещавал. Правилно са били ценени и показанията на св. Я. в тази им част, където той е потвърдил, че познава много добре подсъдимия и знае, че живее в една къща с братовчед си М.. Тук е мястото да се отбележи, че показанията на св. Б. за посочените обстоятелства са правилно ценени от апелативния съд като източник на първични доказателствени средства и не е било допуснато твърдяното в касационната жалба нарушение на процесуалните правила. Показанията на този свидетел са попълнили доказателствената основа по делото само с личните възприятия на свидетеля относно местоживеенето на подсъдимия, че е в една къща с братовчед си, както и относно посещенията на подсъдимия на майка му, която живее на друг адрес от инкриминирания с обвинителния акт.

По същия начин контролирания съд е процедирал и по отношение на показанията на св. С., като се е позовал в мотивите на постановения съдебен акт само на показанията му, свързани с личните впечатления на свидетеля относно местоживеенето на подсъдимия на инкриминирания по делото адрес. Не се констатира превратно тълкуване на неговите показания относно връзката на подсъдимия с адреса в [населено място], [улица], етаж втори, респективно с откритите при извършеното претърсване и изземване наркотични вещества.

Съдът е обърнал нужното внимание на проведения разговор между подсъдимия и съпругата му, проведен по време на извършваното в жилището процесуално –следствено действие по претърсване и изземване, в хода на който разговор той е давал указания как да постъпи, къде да отиде и какво да говори пред полицейските служители. От своя страна тя му съобщавала за начина на извършване на претърсването и какво е било открито при това претърсване, а подсъдимият М. я инструктирал как да постъпи с предмет, който не бил открит от полицаите. При правилно установените факти съдът е направил и извода си, споделян от касационната инстанция, относно авторството на извършеното деяние от страна на подсъдимия, като апелативната инстанция не търпи упрека, вложен от касационните жалбоподатели.

Не се намериха за основателни и възраженията относно кредитирането на показанията на свидетелите Я., С. и К., дадени от тях на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по съответния процесуален ред, вместо на депозираните от тях в съдебното заседание пред първата инстанция. Суверенно право на решаващия съд е даде вяра на онези показания, които прецени за достоверни, стига изводите му да почиват на верен анализ на всички относими доказателствени източници и да са аргументирани по съответния ред, при съпоставка не само помежду им, но и с останалите годни доказателства по делото. Именно това са направили съдилищата по фактите и касационната инстанция, като съд по правото, не може да подменя или замества тяхното вътрешно убеждение. Действително, контролираната инстанция съвсем пестеливо се е задоволила да отбележи, че за разпространението на наркотични вещества, включително и от вида, открит на адреса на подсъдимия, данни се съдържат в показанията на тези трима свидетели, депозирани от тях в хода на досъдебното производство. Също така обаче е вярно, че апелативният съд се е солидаризирал с първата инстанция защо именно на тези показания следва да бъде дадена вяра и по-конкретно - защото са били дадени по време, когато подсъдимият не е имал възможност да им въздейства, а по отношение на свидетеля Я. - и предвид близкото му приятелство с К. М.. При коректен анализ е било прието, че тези им показания кореспондират както със заявеното от разпитаните по делото полицейски служители, но така също и с показанията на двамата анонимни свидетели по делото, като в своята съвкупност тези гласни доказателствени източници са еднопосочни относно незаконната дейност на подсъдимия в [населено място] и околните селища касателно отглеждането на марихуана и нейното разпространение, относно лицата, с които той взаимодейства при нейното осъществяване и относно неговата лидерска роля сред тях.

Не могат да бъдат споделени и възраженията в касационната жалба, че показанията на тези трима свидетели следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, тъй като били дадени по време, когато свидетелите са били задържани по реда на ЗМВР. Аргументите на апелативния съд в тази насока касаят само и единствено липсата на данни за осъществена по отношение на свидетелите полицейска принуда, независимо от обстоятелството, че са били с 24 часово задържане във връзка с проведената полицейска акция. Вярно е, че в НПК не се съдържа забрана за разпит като свидетели на лица, които са задържани по реда на ЗМВР или на друго правно основание. В същото това време обаче е необходимо да се установи, че показанията им са депозирани едва след като лицето е било информирано, че може да откаже да дава показания, че думите му могат да бъдат използвани срещу него и когато е имал възможност да се консултира с адвокат. ЕСПЧ обръща особено внимание на осигуряването на ранен достъп до адвокат като една от процесуалните гаранции на правото на справедлив процес и това се отнася не само до лицето, за което има постановено полицейско задържане поради налични подозрения за конкретно извършено престъпление. В условията на полицейско задържане всяко лице има правото да не свидетелства срещу себе си и да запази мълчание, както и да бъде подпомагано от адвокат по време на разпита си. Всъщност, всякакъв официален контакт с представителите на полицията предполага съблюдаване на тези права. Според ЕСПЧ правото да се запази мълчание и правото на адвокатска защита са напълно самостоятелни и независими едно от друго, като отказът от едното не води автоматично и до отказ от другото. Дори и в случаите, когато лицето се е съгласило да даде сведения на полицията, след като е било информирано, че думите му могат да се ползват като доказателство срещу него, ако не е било изрично уведомено за правото си да запази мълчание и за възможността да се консултира с адвокат, пак не е налице напълно информиран избор, което води до нарушение на ЕКПЧ. ( в същия смисъл, макар и по аргумент за противното, е и Р № 65/13.02.2023г. по н. д. № 805/22г. на ВКС-ІІІ н. о.) По настоящото дело обаче, данните сочат, че свидетелите К., С. и Я. са били уведомени за техните права - да не дават показания и да запазят мълчание, както и правото им да се консултират с адвокат преди разпита им. Лицата са направили информиран избор и са се съгласили да дадат сведения на полицията, като изрично са заявили, че не желаят да се консултират с адвокат и че са наясно с правото си да запазят мълчание, от което са се отказали.

Не се намериха за основателни и възраженията на касационните жалбоподатели, че не е налице визираната от закона съставомерна цел за разпространение на наркотичното вещество от подсъдимия. Апелативният съд е дал подробен и аргументиран отговор на това възражение, правено и пред него, поради което и не е необходимо то да бъде преповтаряно, същественото е, че изискуемата от закона специална цел правилно е била изведена от контролираната съдебна инстанция на базата на коректен и верен прочит на анализираната доказателствена съвкупност.

Претендираното с жалбата нарушение на материалния закон е заявено декларативно, само като последица от твърдените процесуални нарушения, без да е мотивирано с доводи в негова подкрепа. Все пак касационния съдебен състав намира, че при правилно установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалния закон е приложен правилно.

Претендираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия М. наказание, свързано с искане за преквалифициране на деянието и налагане на друг вид наказание не е мотивирано, поради което и отговор не се дължи.

При липсата на заявените касационни основания не са налице основанията по чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Що се касае до искането за оправдаване на подсъдимия по обвинението, за което е осъден, то може да бъде уважено от касационния съд единствено в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК - когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Извън тази хипотеза, в правомощията на касационния съд е да провери доколко вътрешното убеждение на контролираната инстанция е формирано при стриктно спазване на процесуалните правила, гарантиращи неговата правилност, а това са основно нормите, регулиращи процеса на събиране, анализ и оценка на доказателствените източници.

Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 396 от 17.11.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 907/2023г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: