Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение №420/15.04.2015 г. по касационна жалба на Прокуратурата на РБ е допуснато касационно обжалване на решение №1892/16.10.2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви състав, с което след отмяна на решението на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 451/2013 г. в частта, в която е отхвърлен иска на Р. В. Б. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ, е постановено ново решение, с което искът е уважен за размер на 4000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2008 г. до окончателното й изплащане и е потвърдено решението в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Р. В. Б. сумата от 7 000 лв. неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, по което в последствие е бил оправдан, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2010 г. до окончателното и заплащане.

Прието е, че по въпроса за началния момент, от който тече погасителната давност относно вземания за вреди, произтичащи от изпълнение на наложеното наказание ”лишаване от свобода” над определения срок, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС – т. 4 от ТР №3/22.04.2004 на ВКС по ТД №3/2004 г. на ОСГК и с това е изпълнено допълнителното основание /критерий/ по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касационното обжалване на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато и по въпроса относно изискването за наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, чиято обезвреда се търси.Прието е, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с т. 11 от ТР №3/2005 г. на ОСГК,

...