№ 1181

С., 10.12. 2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 4581 по

описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е касационна жалба от Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/ [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Д. У. против въззивно решение № 221 от 22.05.2015 г. по в. гр. д. № 237/2015 г. на Хасковския окръжен съд, ГК, с което като е потвърдено решение № 47 от 21.01.2015 г. по гр. д. № 2161/2014 г. на Хасковския районен съд, е отхвърлен предявеният иск от ДНСК срещу К. П. К., с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, за прогласяване нищожността на решение № 434 от 10.06.2013 г. по гр. д. № 2008/2012 г. по описа на Хасковския районен съд. Релевират се касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението за допускане на касационно обжалване се сочи, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, свързани с приложението на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК и чл. 302 ГПК, както и в противоречие с чл. 125, ал. 1 от Конституцията на РБ, които уреждат правомощията на съдилищата при решаване на въпроси от административно правен характер. Твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по поставени с въззивната жалба въпроси относно правомощието на районният съд да се произнася със съдебен акт по въпрос, разгледан и решен с влязло в сила решение на Върховния административен съд, както и има ли правомощие районният съд в производство по реда на чл. 417 ГПК да се произнася по...