О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1135

София, 08.05.2024г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в закрито заседание на осми април, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Е. Ч.

Членове:В. Х.

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1484 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.С. А. от АК - С. З. касационна жалба на ответното дружество „Осларка“ ЕООД, гр.Ст.Загора, срещу решение № 475/11.11.2022г. по възз. т.д.№ 303/2022г. на АС - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260004/12.01.2022г. по т. д.№ 1319/2020г. на ОС - С. З. С обжалвания първоинстанционен акт касаторът е осъден да заплати на „Л. С. ЕООД, [населено място], парично вземане в размер на 13 000 евро, част от парично вземане в общ размер от 150 000 евро, представляващо предплатена и подлежаща на връщане цена по развален договор за търговска продажба на техническо оборудване/машини/ - комплексна линия за производство на пластмасови бутилки, сключен между „Осларка“ ЕООД, гр.Ст.Загора, и „С. Т. П. П. Л. дружество, регистрирано в Индия, индивидуализиран в проформа фактура № OS114 от 10.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата 13 000 евро, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост.Касаторът поддържа, че са приложени неправилно разпоредбите на чл.9, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.14, ал.1 ЗЗД, чл.183 ЗЗД, чл.258 ЗЗД и чл.95 ЗЗД.Намира, че са допуснати и груби процесуални нарушения, като, в противоречие със задължителната практика на касационния съд, обективирана в ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д.№ 1/2000г. ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.1.2.2013г. по тълк. д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не е обсъдил всички доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед на действителното им съдържание, както и доводите в ОИМ и във въззивната жалба, липсва констатация в мотивите на въззивния съд за пълно частично или частично съвпадение или несъвпадение с мотивите на първата инстанция, не е изпълнено задължението за даване на правна квалификация на възраженията и за произнасяне по спорното право, не е направена ясна и правилна правна квалификация на спора, не е указана тежестта на доказване, мотивите не са задълбочени, а са формални, общи и бланкетни, и в тях не са обсъдени в цялост изложените във въззивната жалба доводи, събражения и възражения относно неправилността на първоинстанционното решение. Наред с това касаторът поддържа, че касатора изводът за предмета на договорните отношения между него и индийското дружество е извършен в нарушение на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, само въз основа на твърденията на ищеца и при избирателно и повърхностно обсъждане на доказателствата по делото и без да му бъде указана необходимостта да представи превод на документи по полицейската преписка. В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост на изводите, че договорните отношения между ответника и индийското дружество са по договор за търговска продажба, че е налице неизпълнение на договорните задължения на ответника, че ответникът е поел ангажимент за връщане на сумата от 150 000 евро на индийското дружество, че е изпаднал в забава по отношение на ищеца от 30.11.2016г. и, че договорът е развален.Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, евентуално – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.Претендира се за присъждане на направените разноски пред трите съдебни инстанции.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени едновременно основанията за допускане на касационно обжалване по т.1 и по т.3 по следните процесуалноправни въпроси:

1.Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивния съд – на решаващ по същество или на проверяващ съд, и, ако те трябва да отразяват решаваща правораздавателна дейност, какъв израз в съдържанието им ще намери проведеният контрол по отношение на първоинстанционното решение, макар и не като главен, а страничен резултат от тази дейност?По този въпрос касаторът се позовава на ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д.№ 1/2000г. ОСГК на ВКС.

2.Задължена ли е въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и да направи от тях собствени констатации за фактическата обстановка, като формира и собствени правни изводи?По този въпрос касаторът цитира решения, постановени по чл.290 ГПК.

Наред с това, е въведено и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност.

С два отделни писмени отговора ответникът по касационната жалба „Л. С. ЕООД, [населено място] оспорва наличието на въведените основания за касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Въз основа на въведените твърдения в ИМ за договорни отношения между българско и индийско дружества, съставът на апелативния съд е съобразил, че се касае за частноправно отношение с международен елемент.Приел е, че е приложимо българското материално право, а качеството на страните обуславя търговския характер на договора.Ето защо е намерил, че отношенията по повод на процесния договор се уреждат от ТЗ, а за неуредените въпроси, на осн. чл.288 ТЗ, са приложими разпоредбите на гражданското законодателство/ЗЗД/ или търговския обичай.

Относно договорните отношения между ответника и индийското дружество „С. Т. П. съставът на апелативния е приел за относима представената по делото в превод проформа фактура № 114 от 10.06.2016г., изходяща от ответника и адресирана до „С. Т. П. .Изследвайки съдържанието й, въззивният съд е приел, че проформа фактурата има характер на предложение по см. на чл.13 ЗЗД.Приел е, че това предложение на ответното дружество е прието в указания срок на валидност на офертата/ до 10.07.2016г./ с факта на нареждане от посоченото индийско дружество на сумата 124 000 евро по банков път по сметката на ответника на 29.06.2016г., с което, на осн. чл.14, ал.1 ЗЗД е сключен договор между тях.Така е направен изводът, че на 30.06.2016г. между ответника и индийското дружество е сключен договор за продажба, индивидуализиран в проформа фактура № 114 от 10.06.2016г. В подкрепа на този извод съставът на апелативния съд е намерил, че е издаването във връзка с извършеното от индийското дружество плащане от ответника на данъчна фактура № 248/30.06.2016г. и отразяването й в счетоводството му, както и дадените от управителя на ответното дружество обяснения в хода на извършената проверка от полицията и в рамките на настоящото производство.

По отношение на изпълнението на ответното дружество на договорното задължение за предаване на стоката, въззивният съд е приел, че то е следвало да се изпълни в срока, посочен в проформа фактурата - до 30.11.2016г.Намерил е, че по делото не са ангажирани доказателства за предаване от ответника на вещта, предмет на договора, по уговорения начин, както, че липсват доказателства в подкрепа на твърденията в отговора на ИМ, че договореното оборудване е било доставено и монтирано, с малки изключения. Обсъдил е поддържаното в ОИМ, че договореностите са били изменени, но е приел, че доказателства за това също не са представени. Така е направен изводът, че от 30.11.2016г. ответникът е в забава за изпълнение на договорните си задължения, произтичащи от сключения на 30.06.2016г. договор с индийското дружество.

По отношение на развалянето на договора съставът на апелативния съд е приел, че е приложима разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД, тъй като периодът на забава на ответника да изпълни договорните си задължения е близо 3 години, в който са били правени компромиси от индийското дружество. Намерил е, че представеното по делото ел. писмо от 23.06.2017г., в което ответникът е изразил съгласие за отпадане на интереса на купувача за придобиване на собствеността върху стоката и е поел ангажимент за връщане на авансово платената сума, е индиция за постигнато съгласие на двете страни за разваляне на договора.Отделно от това, въззивният състав е приел, че договорът между ответника и индийското дружество е развален с отправеното на 10.10.2019г. от индийското дружество изрично изявление за разваляне на договора, материализирано в приложеното към ИМ уведомление за разваляне, връчено лично на управителя на ответника чрез ЧСИ Г.И. на 10.12.2019г.В тази връзка съставът на апелативния съд е обсъдил направеното от ответника оспорване на автентичността на подписа в уведомлението за разваляне на договора на представляващия индийското дружество С. Б. Приел е, че действията по разваляне на договора от индийското дружество са потвърдени с представеното по делото нотариално заверено, удостоверено с апостил, потвърждаване на подписите на С. Б. Така е направен изводът, че договорът, индивидуализиран в проформа фактурата от 10.06.2016г., е развален.

По отношение на прехвърляне на ищцовото дружество на вземането на индийското дружество за връщане на цената по разваления договор въззивният съд е обсъдил и е намерил за неоснователно възражението, че в договора за цесия липсва съгласие на цесионера и за нищожност на договора за цесия, предвид подписването му от лице без представителна власт на страната на цедента.Обсъдил е и е счел за неоснователно и оспорването на подписа на С. Б. на договора за цесия.Така е направен изводът, че вземането е прехвърлено на ищцовото дружество.

При проверката за валидност и допустимост, за която касационният съд не е обвързан от посочените от касатора основания, не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са се осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства.

Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, касаещи правомощията на въззивната инстанция, са относими за всяко въззивно производство. Те са разяснени по задължителен за всички съдилища начин с т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и мотивите на т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според приетото в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. мотивите на въззивната инстанция трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Въззивният съд е длъжен за извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора.В мотивите по т. 2 от ТР № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК е изяснено, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, както и че уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

Видно от мотивите на обжалваното решение, даденото разрешение по поставените процесуалноправни въпроси не е в отклонение от формираната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, вкл. посочената от касатора. Видно от мотивите на въззивното решение, без да препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на осн. чл.272 ГПК, въззивният съд е обсъдил самостоятелно относимите доказателства по делото във връзка с доводите, възраженията и оспорванията на страните и е направил по тях свои собствени фактически и правни констатации, разрешавайки повторно поставения материалноправен спор. В обжалваното решение са обсъдени доводите, възраженията и оспорванията във връзка с предмета на договорните отношения между ответника и индийското дружество, договорното неизпълнение на ответника, развалянето на договора и прехвърляне на вземането на ищцовото дружество. Изводите са основани на установените конкретни обстоятелства въз основа на доказателствата по делото.Въззивният състав е изложил свои собствени мотиви, които не са общи и бланкетни, според неоснователно поддържаното. Като краен резултат, са потвърдени крайните изводи на първата инстанция за основателност на предявения иск.Правилността на направените от въззивния състав изводи е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство, съответно не може да обоснове допускането на касационен контрол.

Поради изложеното, по поставените процесуалноправни въпроси не е налице въведеното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

Наличието на съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по поставените процесуалноправни въпроси изключва въведеното по тях допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Не следва да се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за директен достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от порок, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието му, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка. Очевидна неправилност би била налице при обосноваване от съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на норма със смисъл, различен от действително вложения/ извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма/. Такава би била налице, когато решението е постановено в явно нарушение на закона (contra legem), извън закона (extra legem) или е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима с оглед приетата от съда фактическа обстановка.Такава би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод.Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и необоснованост, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.Очевидната неправилност изисква обосноваването й от касатора, а не служебното й установяване от съда, като едновременно с това следва да е аналогично развит в касационната жалба касационен довод по чл.281 ГПК.В случая основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК е необосновано, тъй като касаторът не е въвел доводи за наличие на нито една от изведените от съдебната практика и дефинирани хипотези на очевидна неправилност, а въведените от него доводи касаят единствено правилността на въззивния акт, която е изключена от предмета на настоящото производство.

Поради всичко изложено, не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на спора, на касатора не се дължат разноски.Разноски не се присъждат и на ответника по касация, тъй като липсват данни такива да са извършени.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 475/11.11.2022г. по възз. т.д.№ 303/2022г. на АС - Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: