О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : Д. Д.
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №1493/2021 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на О. Л. Т., чрез адв. М. срещу решение №10054 от 15.01.2021г. по гр. дело № 1099/2020г. на Софийски апелативен съд, с което след постановяване на отменително решение №288/18.02.2020т по гр. д №134/2019г на ВКС , 4-то г. о,при повторно разглеждане на детото от въззивна инстанция е потвърдено решение от 13.12.2017г по гр. д № 3111/2016г на Софийски градски съд. Срещу касатора е уважен иск на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да върне получената сума, представляваща частично заплатена на месечни вноски цена по сключен на 10.09.2004г предварителен договор, в размер на 25917, 82 лв.Отхврлени са евентуалните възражения на касатора за прихващане от тази сума с негови насрещни вземания, възникнали от уговорки в сключения договор за случаи на неизпълнение задължения на насрещната страна - купувача Н. К..
По делото е установено, че на 10.09.2004г. между Н. К. , купувач и О. Л. Т. като продавач, е сключен предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът и понастощем касатор се задължил да прехвърли на ищцата собствеността на недвижим имот, подробно описан в исковата молба за сумата 35352 евро. Условието е ищцата да изплати напълно цената на равни месечни вноски в период от 120 месеца, платими не по - късно от пето число на месеца, до пълното изплащане на продажната цена, след което в месечен срок страните се задължават да сключат окончателен договор.Предадено е владението.В раздел „отговорност и санкции“,(чл. 14) е уговорено увеличение на цената с 5%при неплащане на три последователни вноски.При последващо неплащане и на други три вноски продавачът има право да развали договора, като задържи 10 месечни вноски, като има право и на уговорена процентно неустойка в случай че е съгласен да се продължи действето на договора .Ако договорът бъде развален по вина на купувача(чл. 14, ал. 3),продавачът има право и на възнаграждение за периода на ползването на имота от купувача, определено на база среднопазарния наем към момента на развалянето на договора.При разваляне на договора от страна на продавача внесените суми подлежат на връщане след приспадане на дължимите вноски и обезщетения (чл. 14, ал. 4) В чл. 11 от договора „ страните се съгласяват, че продавача има право да прехвърли собствеността върху имота на трето лице само при условие, че последното замести продавача в задълженията му по договора съгласно чл. 102 ЗЗД , което няма да накърни правата на купувача“.Продавачът е прехвърлил собствеността на процесния имот, с нотариален акт №169 от 26.11.2007г. за покупко продажба на трето лице – С. Ч., срещу цена, която е заявил, че е получил .Между тези страни в нотариалния акт е уговорено продавачът да уведоми Н. К. във връзка с чл. 11 от предварителния договор, а купувача Ч. е декларирала че встъпва във всички права и задължения на продавача по същия предварителен договор.Ищцата Н. К. не е уведомена за покрупко - продажбата. За периода 10.09.2004 г. – 08.05.2008 г. е платила на ответника сума в размер на 13257, 20евро, за което отвеникът издал разписки.Тази сума-46 месечни вноски, покрива дължимите плащания на цената до м. май на 2008г.Тъй като част от вноските, но не шест поредни-както въззиният съд приема, че е уговорено, били платени със закъснение предвид клаузата в предварителния договор и след като приел плащането им, ответникът е отправил писмено заявление, че считано от 15.05. 2008г счита договора за развален.Изтъкнат е чл. 14, ал. 4 от договора и е декларирана готовност за връщане на внесените суми, но след приспадане на дължимите вноски и обезщетения.Изявление с идентично съдържание отправила и С. Ч.. След като ищцата ги получила на 22.05.2008 г., направила справка в Агенция по вписванията и като установила продажбата на имота на трето лице, на 05.06.2008г. завела иск за установяване на недействителността на договора за продажба по нотариален акт от 26.11.2007 г. и за обявяване на предварителния договор за окончателен.С влязло в сила решение по гр. д. № 2540/2011 г. по описа на СРС исковете по чл. 135 ЗЗД и чл. 19, ал. 3 ЗЗД са отхвърлени.Тогава ищцата отправила нотариална покана до ответника, получена от негов пълномощник на 09.10.2013 г., с която го поканила да възстанови заплатената сума, в 7-дневен срок. Плащане не е последвало, поради което е претендирана и лихва за забава в размер на 3221, 02 евро за периода от 17.10.2013 г. до 07.03.2016г.Ответникът е оспорил иска с търдения, че поради забава в плащанията от страна на ищцата, той и третото лице - купувач развалили процесния предварителен договор, считано от 15.05.2008 г.,което според ответника ищцата призналапредвид нейна нотариална покана от 05.08.2013 г.,получена на 09.10.2013г.Ако не още през м. май на 2008г, евентуално договорът е развален едностранно от ответника с депозирания отговор на исковата молба по заведеното от ищцата дело, приключило с отхвърляне на исковете.Развалянето е по вина на ищцата.Основание и в двата случая дава неизпълнението на срочното задължение за заплащане на цената съгласно уговореното, а неизпълнение от негова страна не е налице.И в двата случая се изтъква изтекла погасителна давност за исковото вземане, евентуално се заявява възражение за прихващане с насрещни вземания срещу ищцата, произтичащи от нейната неизправност и развалянето на предварителия договор, според уговореното в него .
След като първоинстанзионният съд е уважел иска за връщане на даденото и е отхъврлил възраженията на ответика за прихващане , Софийски апелативен съд е ревизирал решението в частта по възражението за прихващане, по отношение за вземането за ползване на имота за периода от 10.09.2004 г. до 25.11.2007 г.,през който ответникът е бил собственик . По касационни жалби на двете страни, с реш № №288/18.02.2020т по гр. д №134/2019г състав на 4-то г. о на ВКС въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане. ВКС е указал в отговор на правен въпрос, че за заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД във всички случаи е необходимо съгласието на кредитора. В случаите, когато дългът се прехвърля по силата на прехвърлителна сделка, сключена между предишния длъжник и новия длъжник, съгласие следва да изразят и трите страни .В решението е посочено, че потестативното право
за разваляне на предварителния договор може да бъде упражнено само от изправната страна.Изтъкнато е общото правило, че договорът може да бъде развален с извънсъдебно едностранно изявление, упражняването на което изисква предупреждение, което от своя страна следва да съдържа две изявления – искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок и че във всички случаи волята трябва да бъде недвусмислено изразена, както и че мотивите на съда следва да изразяват решаваща, а не проверяваща дейност.
При новото разглеждане на делото, с обжалваното понастоящем решение въззивният съд е приел, че продавачът не е изпълнил условията на закона в чл. 87, ал. 1 ЗЗД едностранно да развали договора през м. май на 2008г, както и по - късно с депозирането на отговор на исковата молба по гр. д № 15717/2008г на СРС, достигнал до насрешната страна на 27.05.2009г , тъй като не е дал срок за изпълнение при липса на изрична уговорка, която да позволи заявеното отклонение от иначе диспозитивните правила на нормата. Купувачът К. също не е имала право едностранно да развали договора към 09.10.2013г с изпратената до продавача покана, тъй като е спряла плащанията и към този момент не е изправна страна, но съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД законът е дал възможност за разваляне на договори и по взаимно съгласие, включително чрез конклудентни действия (реш. № 474/2010г на 4-то г. о, реш. № 433/2011г на 4-то г. о,реш. № 110/2017г на 3-то г. она ВКС ) Възражението за прихващане в размер на 10 бр. вноски на основание чл. 14, ал. 2 от договора, както и исканото прихващане с обезщетение за ползване за целия преиод на договора до освобождаване на имота на основание чл. 14 , ал. 3 от договора, е отхъврлено, тъй като не са налице предвидените в договорните клаузи основания за неговата дължимост.По отношение на второто вземане водещо е изтъкнато, че ищцата е упражнявала владение приравнено на добросъвестно и не дължи обезщетение.
В приложеното към жалбата изложение касаторът изтъква очевидна неправилност на въззивното решение поради отказаните последици за касатора от едностранно раваляне на договора поради неизпълнение от страна на купувача, с единствен мотив, че не бил даден срок по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД,след като такъв срок не е необходим, както и поради тенденциозно, погрешно и превратно тълкуване на предварителния договор. Основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 , ал. 1 т. 1 ГПК се сочи по въпросите :
- Искът за реституиране на даденото по развален предварителен договор по кой текст следва да бъде квалифициран -по чл. 79 ЗЗД , или по чл. 55 , ал. 1 ЗЗД. Според защитата, квалификацията е по чл. 79 ЗЗД и въззивното решение е в противоречие с реш. № 792/2011г на ВКС, 3-то г. о.
- Приемането от изправния кредитор - продавач на закъснели парични плащания от неизплавния купувач -без последният да е предложил и платил предвиденото в договора мораторно обезщетение, очиства ли длъжника от допуснатата негова забава, освобождава ли го от отговорност, вкл при предприето от продавача разваляне на договора. Неприемането на закъсняло плащане от кредитора поставя ли го в забава (чл. 95 ЗЗД), която да освободи длъжника от собствената му забава .Изтъква се основание по чл. 280 , ал. 1 т. 3 ГПК
- поставени са свързано формулирани въпроси за допустимото от съда тълкуване на договори, при посочено основание чл. 280 , ал. 1 т. 1 ГПК, поради протворечие с реш. №77/2020г, 2-ро г. о, реш. №64/2020г 2-ро г. о по прилагане на чл. 20 ЗЗД и зачитане действителната воля на страните, както и противоречие с реш.№28/2017г на 4-то г. о по прилагане на чл. 20а ЗЗД .
- Необходимо ли е да бъде определян допълнителен подходящ срок за изпълнение при положение, че страните са предвидили изявлението за разваляне да може да бъде отправено и да породи действие след изтичането на предварително определен срок след настъплавено на падежа, без да е нужно даване на допълнителен срок. Отрицателен отговор на въпроса е даден в реш. № 251/2013г, реш. № 31/2009г и реш № 47/2011г на ТК, с която установена практика въззивното решение е в противоречие - чл. 280 , ал. 1 т. 1 ГПК.
- Необходимо ли е с оглед чл. 87, ал. 2 ЗЗД продавачът като изправна страна по предварителния договор да определя допълнителен срок в изявлението за разваляне, ако поради междувременно прехвърляне на имота на трето лице, изпълнението на предварителния договор е станало невъзможно . Сочи се основание по чл. 280 , ал. 1 т. 3 ГПК
- Направените от касатора и получени от насрещната страна изявления за разваляне на договора, съдържащо искане за заплащане на наем за ползването на имота и неговото освобождаване, довело ли е до смущаване на владението, установено въз основа на предварителния договор, превръщането му в недобросъвество, респ довело ли е до дължимост на релевираното с възражението за прихващане обезщетение за ползване .Отрицателният отговор на въззивния съд е в противоречие с реш. № 270/2012г 1-во г. о и цитираната в него практика на ВКС, основание по чл. 280 , ал. 1 т. 1ГПК
- Длъжен ли е въззивния съд при повторно разглеждане на делото да изпълни указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона Въззивният съд не е обсъдил в цялост надлежнто релевираните доводи и възражения, както е било указано .Не е обсъден изтъкнат договор за цесия от 13.07.2016г и обема права по него, във връзка с отхвърленото възражение за прихващане, което е абсолятно основание за допускане до касационно обжалване, чл. чл. 280 , ал. 1 т. 1 ГПК.
В отговор насрещната страна Н. К. оспорва да е налице основание за допускане на жалбата до касационно разглеждане .Съображения са развити от пълномощника адв М.В.. Поставени са въпроси, част от които вече поставяни при касационното обжалване на предходното решение ; въпроси които не са обуславящи за изхода на спора, а посочената съдебна практика е неотносима . Въпросите с изтъкване на чл. 280 , ал. 1 т. 3 ГПК не са такива, произнасянето по които да доведе до развитие на правото или точно прилагане на закона. Останалите въпроси не са такива от значение за изхода на конкратното дело, разрешени в обжалваното решение, включени в предмета на спора, обусловили правните изводи на съда.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В условието на първия въпрос се съдържа и отговора, съобразен от съдилищата при досегашното разглеждане на делото.Искът за „реституиране на даденото“ е по 55, ал. 1 ЗЗД , а искът, с който се търси обезщетение за вреди от неизпълнението на договора, включително ако се твърди, че изпълнението е невъзможно по причина, за която длъжникът отговаря, е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД .В първия случай искът е основан на обратното действие, което развалянето на договора поради неизпълнение произвежда.Съгласно задължителната и трайно установена практика в ППВС № 1/1979г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на платената сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение. В други случа искът е основан на отговорноста за виновно неизпълнение.В настоящия случай ищцата е искала реституиране на даденото, като се е позовала на развалянето на договора и в отговора на правен въпрос по отменителното решение №288 от 28.02.2020г на ВКС е указано, че искането за връщане на даденото може да се тълкува като изявление за разваляне и да се съдържа в него, докато при отговора на правен въпрос по изтъкнатото реш № 792/2011г по гр. д №281/2010г на 3-то г. о е претендирано обезщетение поради неизпълнение при друг изтъкнат факт, прекратяващ договорната връзка .Не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и изтъкнатата от касатора съдебна практика, съответно не е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Отговорът на втория формулиран в изложението въпрос, в двете негови части , не е обуславящ за извода, че считано от 15.05.2008г разваляне на договора не е могло да настъпи. Не е отговорено на общо изискване в чл. 280 ал. 1 ГПК въпросът да е решаващо произнесен от съда, в решаваща за изхода на делото насока. Отхвърлен е довод за надлежно упражнено с едностранно изявление (получено на 22.05.2008г) право на касатора да развали едностранно предварителият договор - като кредитор и продавач, но не поради това, че вече е приел забавено плащане на дължими вноски с уговорен падеж като част уговорената цена и след като към изследвания от съда момент с оглед действието, правото да се развали договора се основава на това забавено изпълнение .Съдът е зачел уговорените условия, при които продавачът може да развали едностранно договора поради просрочие на вноски и е приел, че тези условия не са били настъпили.Страните са санкционирали забавата на три последователни вноски с увеличение на цената, а когато неплащането, или забава обхване шест последователни вноски, е предвидена възможност за разваляне на договора .Уговорената степен на неизпълние не е била на лице, освен това не е даден срок съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, при положение че в предварителния договор не е уговорено безусловно разваляне .
Следващата група свързано формулирани въпроси изразяват оспорване на начина по който въззивният съд е извел съдържанието на клаузи в договора, предпоставките съдът да предприеме тълкуване на съдържанието на договора, недопустимостта волята на страните да се подменя, недопустимостта да се изменят договорно установени права и задължения последством тълкуване, за съобразяване с писмения текст на договора и на доказателствата извън него .
Като е приел, че поради диспозитивния характер на чл. 87, ал. 1 ЗЗД страните могат да уговорят отклонение от изискването при изявление за едностранно разваляне да се даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока кредиторът ще смята договора за развален, но като е констатирал, че такава уговорка в сключения между страните договор липсва, въззивният съд не е приложил чл. 20 и чл. 20а, ал. 2 ЗЗД в противоречие с изтъкваната от касатора съдебна практика на ВКС . Уговорка, постигната в отклонение от посочено в закона диспозитивно правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД следва да е изрична в един договор, за който писмена форма е необходима. Освен това, поканата съм финансово задължената страна и даването на срок с предупраждение по скючен предварителен договор за покурко - продажба на недвижим имот при условия като договорените между страните, следва от добросъвестността.Изтъкнатото в решение №77/2020г по гр. д №4227/2019г на ВКС дава отговор на друг правен въпрос, който няма връзка с тълкуването на договорите . Решение № 28/2017г по гр. д № 60064/2016г на ВКС по прилагането на чл. 20а ЗЗД не съдържа указание, с което въззивното решение да е в противоречие. Не е налице основание по чл. 280 , ал. 1 т. 1 ГПК
Въззивното решение не е в противоречие с изтъкваната от касатора практика на ВКС по въпроса необходимо ли е да бъде определян допълнителен, подходящ срок за изпълнение, при положение че страните са предвидили при условията на свобода на договарянето изявлението за разваляне да може да бъде отправено и да породи действие след изтичането на предварително определен срок след настъплавено на падежа, без да е нужно даване на допълнителен срок за изпълнение .Въззивният съд не е разрешавал така поставения въпрос при условията, посочени от касатора. Отговорът на въпроса, даден в реш. № 251/2013г, реш. № 31/2009г и реш № 47/2011г на ТК е свързан с условието за изрична уговорка между страните ефектът на развалянето да настъпи автоматично с отправено от купувача до продавача едностранно изявление, след като е изтекъл предварително посочен срок от датата на падежа на задължение на продавача .Други са констатациите по настоящето дело, основани на съдържанието на договора, в който липсва уговорка с подобно съдържание . Поради това в отговор на правен въпрос отменителното решение №288 от 28.02.2020г на ВКС, 4-то г-о напомня общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, че за упражняване правото на едностранно разваляне се изисква предупреждание, съдържащо две изявления.Като е следил за наличието им, въззивният съд е дал разрешение в съответствие с приложимата в настощия случай практика на ВКС.
Следващият поставен въпрос засяга изявление за едностранно разваляне на договора при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД от касатора като продавач и няма отношение към изявление по чл. 87, ал. 1 ЗЗД и последиците му .От съдържанието на закона ясно следва, че когато са налице условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, срок на длъжника не се дава. Нито едно от посочените в тази алинея условия на закона не е налице за касатора в качеството му на кредитор по вземането за продажната цена, поради което въпросът няма обуславящо значение за изводите на съда произтекло ли е разваляне на договора от негови едностранни изявления, по причина забавяне, или спиране плащанията от купувача.
Следва да се добави, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора в насоките, зададени с чл. 8 ЗЗД, т. е да създат, уредят или прекратят правната връзка помежду си.Договорът има силата на закон за тях, като принципът на чл. 9 ЗЗД позволява да се уговарят и клаузи обезпечаващи изпълнението, или вредите от неизпълнението. Ограниченията при договорната свобода са две.Страните следва да се съобразяват с повелителните норми на закона и с добрите нрави .Повелителни, следователно непреодолими по договорен път са например нормите относно давността, формата, правилото в чл. 94 ЗЗД, също и основанията за възникване на потестативни права.Страните могат да договарят условия в отклонение от предвиденото чл. 87, ал. 1 ЗЗД, но потестативни права урежда единствено законът и по договорен път страните не могат да ги учредяват, нито да изключват упражняването им за случаите в които законът ги предвижда, например като отрекат право изправната страна да развали договор поради неизпълнение.Не могат да се преодоляват по договорен път и последиците, предвидени в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като накърняването на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване нарушава добрите нрави.
Като считат сключения между тях предварителен договор за развален, страните водят спор коя от тях е имала, съответно упражнила правото едностранно да го развали .
Съвпадащите твърдения, че договорът е развален, в случая не могат да обусловят друг решаващ извод за съществуването на договорната връзка, освен оспорвания от защитата. Отделен въпрос е дали квалификацията за постигнато съгласие относно прекратяване на договорната връзка в този случай е най-точната.Обуславящо за изхода на делото по предявения иск в случая е, че даденото по развален договор подлежи на връщане.По договорен път страните не могат да изключват този правен резултат, но имат свободата да договарят полученото да се задържи, като послужи изцяло или отчасти за всяка компенсаця, която има правно осонование .
Следващият правен въпрос в изложението засяга материалноправни условия, при които от подлежащата на връщане парична престация – частично платена цена, след развалянето на предварителния договор продавачът може да упражни прихващане .
Всяка от страните, дори страна чието неизпълнение е дало основание на насрещната страна да развали договор, по който престации са били разменени, може на общо основание да упражни правото да прихваща от това което има да връща, стига в нейна полза да съществуват насрешни еднородни ликвидни и изискуеми вземания.Една компенсация може да бъде и уговаряна - в пределите на договорната свобода, както вече бе изтъкнато.Прихващане поради породило се право на обезщетение до размера на наема, задето купувачът е ползвал имота по предварителния договор след като му е бил предаден във владение, настоящият касатор е заявил евентуално, като основание за вземането си в размер на 30629, 56лв за период от 10.09.2004г до 31.12.2012г Спорното вземане е извел от клауза с обратно действие (чл. 14 , ал. 3 от предварителния договор, която гласи че, ако договорът бъде развален по вина на купувача, продавачът има право на възнаграждение за периода на ползването на имота от купувача, определено на база среднопазарен наем, към момента на разваляне на договора )
Условията за прихващане са отречени за касатора с решението на въззивния съд на две основания. На първо място е изтъкнато, че ищцата е влязла във владение при сключването на предварителния договор, което владение съгласно чл. 70, ал. 3 ЗС е приравнено на добросъвестно, като обратното действие на развалянето на договора не влияе на неговия характер и тя не дължи обезщетение на собственика.На следващо място, като е зачел договорната свобода и по този въпрос , въззивният съд е съобразил клаузата в слючения договор, предвидена само за случай на разваляне на договора по вина на купувача.Въззивният съд е изложил допълнително съображението, че след 27.11.2007г обещателят по предварителния договор и ответник по иска вече не е собственик, след като е прехвърлил собствеността на трето лице .
Не е обуславящ за крайните изводи по направеното възражение въпросът, поставен в изложението, свързващ вземането за обезщетение в размер на наема с покана, отправена от продавача въз основа на предходното изявление за разваляне на договора от м май 2008г, получена на 21.09.2009г, след като в резултат на това изявление едностранно разваляне на договора не е могло да настъпи, съответно не отпада основанието за владение и няма основание отношенията да се оформят като при наем, на което предложение ищцата К. е възразила. Въззивният съд е приел, че договорът е прекратен в резултат на изявление на ищцата, получено от продавача на 10.09.2013г, което макар да не изпълнява изискванията за едностранно разваляне, изразява приемане на предложение за прекратяване на договора .В решение №270/2012г по гр. д № 1056/2011г на 1-во г. о и обощената с него практика на ВКС, споредляна и от настоящия състав на Трето г. о на ВКС , не се съдаржа правно разрешение допускащо владението на купувача по предварителен договор да бъде „смутено с молба за връщането му“ по начна, установен по делото и постулиран във въпроса. Разрешението е дадено за случаи, в които договорът вече е прекратен . Не е налице основание по чл. 280 , ал. 1 т. 1 ГПК .
Процесуалноправният въпрос за задълженията на въззивния съд да съобрази дадени в отменително решение на касационната инстанция указания по прилагането на процесуалния и материален закон, има положителен отговор в задължителната за съдилищата практика на ВКС, но обжалваното въззивно решение не опредметява противоречие с нея. Изтъква се необсъждане на всички доказателства и надлежно релевираните доводи на страните, при формиране на фактически и правни изводи по съществото на спора. Тези изисквания стоят пред въззивния съд като инстанция по същество както при първоначално, така и при повторно разглеждане на делото. Задължението да се обсъдят всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл. 121, ал. 2 на Конституцията на Р България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК. Според задължителните указания в ППВС №7/65г. , т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР №1 /2013г на ОСГТК, мотивите към въззивното решение трябва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция по съществото на правния спор.Въпрос за мотивирането на въззивното решение също е обсъждан многократно в създадената включително след влизане в сила на ГПК от 2007 г. практика на ВКС, Указанията, дадени на въззивния съд по отвенителното решение на ВКС от 28.02.2020г са в тази насока -предвид чл. 293, ал3 ГПК .
Обжалваното въззивно решение е мотивирано с изводите на съда и не се касае за неизпълнение на тълкувателни указания, дадени по реда на 294, ал. 1 ГПК . Обсъдено е позоваването на договор за цесия от 13.07.2016г като не е въприета тезата, че прехвърлянето засяга права, които не са упоменати. По отношение на част от събраните пред първа инстанция гласни доказателства е прието, че се свидетелства за ирелевантни факти. Собственото тълкуване на страната по съдържанието на договора, поддържано като довод, намира изискуемото обсъждане с мотивиране на обратни правни изводи по спорните права и задължения, изпълнението или неизпълнението им и в тази връзка, действието на едностранни изявления за разваляне на договора поради неизпълнение.Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК не се изтъква обосновано и по този въпрос .
Не се констатира основание по чл. 280, ал. 2 ГПК От единното съдържание на мотивите на обжалваното решение е ясно, че оспорвани от касатора изводи съдът е основал на факти по делото и изявления на страните, съвпадащи по отношение на волята им да считат договора за развален, като всяка от тях в определен момент е заявила на другата развалянето едностранно поради неизпълнение задължение на другата страна, за да черпи за себе си предимства с оглед момента и последиците.Въззивният съд е изключил която и да е от страните да е упражнила надлежно правото едностранно да развали договора, застъпвайки стриктно виждане по условието изявилият развалянето кредитор да е напълно изправен и е зачел уговорки в тази насока, като същевременно е съобразил налагащият се това виждане коректив, че страните не могат да бъдат държани обвързани против волята им от договор, който не изпълняват и съвпадащо считат за развален. Решението на въззивния съд не е и очевидно неправилно, след като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Ответницата по касационната жалба представлявана безплатно от адв. М. В. при депозиране на отговора, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на пълномощника следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 908 лв .
Воден от горното Върховният касационен съд,ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №10054от 15.01.2021г. по в. гр. дело №1099/2020г. на Софийски апелативен съд
Осъжда О. Л. Т., ЕГН [ЕГН] да заплати на адв.М. В. Т. от САК, гр. София , [улица] възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 908 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .