О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2558

гр. София, 08.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1741 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ж. войвода – 52“ ООД срещу определение № 182 от 13.05.2024 г. по в. т. д. № 548/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 2 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за отмяна на допуснатото с определение № 11 от 28.01.2022 г. по т. д. № 4/2022 г. на Смолянски окръжен съд обезпечение на предявените от „М. армор“ ООД срещу „Т. грийн“ ЕООД и „Ж. войвода – 52“ ООД обективно и субективно съединени искове по чл. 17, пар. 1 вр. чл. 29, пар. 1 и 2 и чл. 27 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата от 656 577, 37 лв., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 5 % годишно, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, чрез налагане на възбрана върху собствени на „Ж. войвода – 52“ ООД недвижими имоти, подробно индивидуализирани в определението за допускане на обезпечение.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател оспорва извода на Пловдивски апелативен съд, че в случая не са налице предпоставките по чл. 402, ал. 2 ГПК за отмяна на обезпечението. Счита, че тъй като претенцията на ищеца, който се е снабдил с изпълнителен лист, е удовлетворена, съществуването на обезпечението е безпредметно. Изразява становище, че без значение е обстоятелството, че плащането е извършено от ответника „Т. грийн“ ЕООД, доколкото ищецът е предявил иск за солидарното осъждане на ответниците. Излага съображения за наличието на свръхобезпечение в случая, тъй като от една страна ищецът е получил исковата сума, а от друга е допуснато обезпечение на исковете чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти собственост на частния жалбоподател. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба „М. армор“ ООД изразява становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че нуждата от допуснатото обезпечение не е отпаднала, тъй като въззивното решение е обжалвано от ищеца и от ответника „Т. грийн“ ЕООД. Сочи, че отмяната на допуснатото обезпечение преди да е налице влязло в сила решение по делото би застрашила интересите на ищеца „М. армор“ ООД от удовлетворяване на вземането му особено в хипотезата на уважаване само на иска срещу ответника „Ж. войвода – 52“ ООД.

Ответникът „Т. грийн“ ЕООД не взема становище по частната жалба.

Трето лице помагач на страната на ищеца „Б. лайнс карго“ ЕООД поддържа, че частната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, прие следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С решение № 131 от 2.04.2024 г. по в. т. д. № 548/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, образувано по въззивни жалби на „Т. грийн“ ЕООД и „Ж. войвода – 52“ ООД, след частични отмяна и потвърждаване на решение № 24 от 5.05.2023 г. по т. д. № 4/2022 г. на Смолянски окръжен съд „Т. грийн“ ЕООД е осъдено да заплати на „М. армор“ ООД сумата от 624 684, 63 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на „М. армор“ ООД от неизпълнение на договорните задължения на ответниците „Т. грийн“ ЕООД и „Ж. войвода – 52“ ООД като превозвачи по възложен международен автомобилен превоз на стоки, за който е издадена международна товарителница /СМR/ от 2.12.2021 г., ведно с лихва в размер на 5% годишно върху сумата 624 684, 63 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 27.01.2022 г. до окончателното й изплащане, съдът е отхвърлил предявения от „М. армор“ ООД срещу „Ж. войвода – 52“ ООД иск за заплащане на сумата от 624 684, 63 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на ищеца „М. армор“ ООД от неизпълнение на договорните задължения на ответника „Ж. войвода – 52“ ООД като превозвач по възложен международен автомобилен превоз на стоки, за който е издадена международна товарителница /СМR/ от 2.12.2021 г., ведно с лихва в размер на 5% годишно върху сумата 624 684, 63 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 27.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и предявения от „М. армор“ ООД срещу „Ж. войвода – 52“ ООД евентуален иск за заплащане на сумата от 656 577, 37 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, на деликтно основание, причинени от действията на служителя на „Ж. войвода – 52“ ООД – шофьора И. П., на когото е била възложена работата по осъществяване на превоза на стоките на „М. армор“ ООД, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

На 23.04.2024 г. ответникът „Ж. войвода – 52“ ООД е подал молба за отмяна на допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение на предявените искове чрез възбрана върху недвижими имоти собственост на молителя, в която е изложил твърдения, че ищецът се е снабдил с изпълнителен лист срещу „Т. грийн“ ЕООД за присъдените му с невлязлото в сила въззивно решение суми и вземането на ищеца е било удовлетворено.

За да отхвърли молбата на ответника „Ж. войвода – 52“ ООД по чл. 402 ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение на предявените от „М. армор“ ООД осъдителни искове чрез налагане на възбрана върху собствени на „Ж. войвода – 52“ ООД недвижими имоти, въззивният съд е приел, че не са се осъществили предпоставките по ал. 2 на чл. 402 ГПК. Изтъкнал е, че не е налице влязло в сила решение, с което обезпечените искове да са отхвърлени, или определение за прекратяване на производството по делото. Позовал се е на подадената от ответника „Т. грийн“ ЕООД касационна жалба срещу въззивното решение в осъдителната му част по отношение на посоченото дружество, както и в частта за отхвърляне на исковете срещу „Ж. войвода – 52“ ООД, и на процесуалната възможност с оглед неизтеклия срок за обжалване ищецът да атакува въззивния акт в отхвърлителната му част. Съставът на Пловдивски апелативен съд е изтъкнал, че независимо от принудителното събиране на сумата, предмет на предявените искове, при евентуална отмяна на осъдителното въззивно решение „Т. грийн“ ЕООД може да се снабди с обратен изпълнителен лист. Подчертал е, че сумата по обезпечените искове е събрана въз основа на невлязлото в сила въззивно решение – изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК, а не поради признание на претенциите от страна на ответника „Т. грийн“ ЕООД, срещу когото е издаден изпълнителен титул. По тези съображения е формиран краен извод, че и към момента на постановяване на атакуваното определение е налице интерес от допуснатото обезпечение.

Обжалваното определение е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 2 ГПК отмяна на обезпечението /извън случаите на замяна на един вид обезпечение с друг по чл. 398, ал. 2 ГПК/ се постановява, след като съдът се увери, че не съществува причината, поради която е било допуснато. Отмяната на обезпечителните мерки цели да преустанови действието им, тъй като защитата, която те дават вече е неоправдана, защото очакваното уважаване на обезпечения иск не е настъпило, било защото искът е отхвърлен с влязло в сила решение, било защото производството по него е прекратено поради недопустимост на иска, оттегляне на иска или отказ от него.

В настоящия случай производството по осъдителните искове срещу ответника „Ж. войвода – 52“ ООД, за чието обезпечаване са наложени обезпечителните мерки, не е приключило с влязло в сила решение, нито е прекратено, поради което и нуждата от обезпечаването не може да се приеме за отпаднала. Срещу въззивния акт в частта за отхвърляне на предявения срещу „Ж. войвода – 52“ ООД осъдителен иск са подадени касационни жалби от ищеца „М. армор“ ООД и от осъдения ответник „Т. грийн“ ЕООД, с оглед претендираното солидарно осъждане на ответниците.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че поради удовлетворяване на вземането на ищеца в изпълнителното производство, образувано по изпълнителния лист, издаден въз основа на невлязлото в сила въззивно решение, причината за допускане на обезпечението е отпаднала. Видно от удостоверение от 16.04.2024 г., издадено от ЧСИ С. Л., рег. № 927 с район на действие СОС, по изпълнителното дело, образувано по молба на „М. армор“ ООД въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание решението по в. т. д. № 548/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, във връзка с наложен запор на банковите сметки на длъжника „Т. грийн“ ЕООД в „Обединена българска банка“ АД по специалната сметка на ЧСИ е постъпила сума в размер на 732 874 лв. Налице е и признание на „М. армор“ ООД, направено в отговора на молбата по чл. 402, ал. 2 ГПК, че на 30.04.2024 г. въз основа на предприетите изпълнителни действия му е изплатена сумата от 712 448, 91 лв., с което е удовлетворено вземането му по изпълнителния лист. Тези обстоятелства са без значение за предпоставките по чл. 402, ал. 2 ГПК за отмяна на обезпечението на исковете, предявени срещу „Ж. войвода – 52“ ООД. Действително при осъществено принудително изпълнение върху имуществено право само на единия от солидарните длъжници се погасява не само неговото задължение, но и задълженията на останалите съдлъжници. Нормата на чл. 123, ал. 1, изр. 1 ЗЗД се отнася както за случаите на доброволно изпълнение, така и за случаите на принудителното изпълнение по реда на изпълнителния процес. В случая обаче се касае до принудително изпълнение въз основа на невлязло в сила решение на въззивния съд /касационната жалба на „Т. грийн“ ЕООД е насочена и срещу въззивното решение в осъдителната му част по отношение на този ответник/, като при отхвърляне на иска срещу „Т. грийн“ ЕООД изпълнението подлежи на прекратяване и посоченото дружество длъжник може да се снабди с обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени от последния в изпълнителния процес – чл. 245, ал. 3 ГПК. Тъй като осъдителната претенция срещу „Т. грийн“ ЕООД не е уважена с влязло в сила решение, удовлетворяването на вземането на ищеца в изпълнителното производство, водено срещу посоченото дружество, не се отразява на интереса на ищеца от обезпечаване на исковете му срещу „Ж. войвода – 52“ ООД, независимо от твърдението за пасивна солидарност.

По тези съображения причината за допускане на обезпечение на исковете срещу „Ж. войвода – 52“ ООД чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на дружеството не може да се счете за отпаднала, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 182 от 13.05.2024 г. по в. т. д. № 548/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 2 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.