Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Подадена е молба от М. Н. И. и В. Н. И., чрез адв. Б. М., за отмяна на решение № 157 от 28. 11. 2013 г. по гр. д. № 425/2012 г. на РС – Златоград, потвърдено с решение № 132 от 07. 04. 2014 г. по в. гр. д. № 64/2014 г. на Смолянския окръжен съд, влязло в сила на 7. 04. 2014 г., с което Н. Р. И. е осъден, на осн. чл. 108 ЗС, да предаде на С. А. С. владението върху реална част с площ от 17 кв. м. от УПИ. . – им.. ., в кв.. . по регулационния план на [населено място], общ. З., която реална част е обозначена със зелен цвят на скицата към заключението на вещото лице инж. П. от 22. 10. 2013 г., която скица съставлява неразделна част от решението.

Твърди се, че молителите са наследници на Н. Р. И., починал на 27. 06. 2019 г., който приживе, с н. а. №. ../14. 03. 2018 г., им е дарил имота, част от който са и процесните 17 кв. м. На 22. 02. 2021 г. молителите разбрали от съседа си К. М., който също има съдебни спорове за собственост със С. А. С., че имотът, на който С. С. е призната за собственик с влязлото в сила решение по гр. д. № 425/2012 г. на РС – Златоград, на основание договор от 25. 06. 2001 г. за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС, и за който е бил съставен А. №. ./1. 10. 1996 г. - УПИ. .. – им.. .., в кв.. .. по регулационния план на [населено място], е бил отписан от актовите книги на имотите държавна собственост и предаден в собственост на Община – З. със заповед № 36-ДС от 13. 02. 2001 г. на областния управител на област С..

Твърди се, че посоченото писмено доказателство - заповед № 36-ДС от 13. 02. 2001 г. на областния управител на област С. е от съществено значение за изхода на делото по предявения срещу наследодателя на молителите иск за собственост, тъй като правото на собственост на ищцата С. С. е основано на договор от 25. 06. 2001 г. за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС, от заповедта за деактуване се установява, че към 25. 06. 2001 г. имотът не е бил държавна собственост и ищцата С. С. е придобила имота от несобственик, а това е основание за отхвърляне на предявения от последната иск по чл. 108 ЗС.

Ответницата по молбата С. А. С., в подаден от процесуалния й представител адв. К. Г. писмен отговор и допълнение към писмен отговор, изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Във връзка с неоснователността й поддържа, че наследодателят на молителите е могъл да се снабди със заповедта за деактуване в хода на исковото производство, но не е сторил това поради небрежност. Твърди се, че ако решението бъде отменено и посочената заповед се включи в доказателствения материал, ищцата ще се позове, при условията на евентуалност, и на нов придобивен способ – давност.

Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 60094 от 07. 06. 2021 г. по гр. д. № 1497/2021 г. на ВКС, 1 г. о.

При преценка основателността на молбата за отмяна настоящият състав съобрази следното:

Исковото производство, по което е било постановено решението, чиято отмяна се иска, е образувано по предявен от С. А. С. срещу Н. Р. И., чийто наследници са молителите, иск с правно основание чл. 108 ЗС, за приемане за установено по отношение на ответника Н. И., че ищцата С. С. е собственик на реална част с площ от 17 кв. м. от УПИ. .. – им.. .., в кв.. .. по регулационния план на [населено място], общ. З., която реална част е обозначена със зелен цвят на скицата към заключението на вещото лице инж. П. от 22. 10. 2013 г., съставляваща неразделна част от решението, и осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху индивидуализираната по-горе реална част от имот.

Заявеното от ищцата С. С., разгледано от съда и признато за доказано придобивно основание, е договор от 25. 06. 2001 г. за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС, с който ищцата е закупила УПИ. .. – им.. ., в кв.. .. по регулационния план на [населено място], общ. З., сключен с областния управител.

Съдът е приел, че спорната реална част от 17 кв. м. е част от придобития от ищцата УПИ. ... – им.. .., в кв.. .. по регулационния план на [населено място], за който е бил съставен А. №. ../1. 10. 1996 г. Приел е, че действията на ответника, собственик на съседен парцел УПИ. .. – им.. .., в кв.. .. по плана на [населено място] съгласно договор за покупко-продажба, сключен с н. а. №. ../1980 г., изразяващи се в приобщаване към дворното му място и завладяване на индивидуализираната по-горе реална част, чрез поставяне на ограда между двата урегулирани поземлени имота, навлизаща в имота на ищцата, са без правно основание.

В приложеното дело се съдържат следните доказателства: молба вх. № 94-00-С-12/10. 03. 1998 г., подадена от С. С., чрез кмета на Община – З., до областния управител на Пловдивска област за закупуване на държавния имот; заповед № 35/12. 04. 1976 г. за отстъпване право на строеж на жилищна сграда в полза на С. С., по реда на чл. 15 /отм./ ЗС; договор от 1976 г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя; А. №. ../1. 10. 1986 г.; удостоверение № 94-00-С-12/12. 03. 1998 г., издадено от Община – З.; заповед № 224/21. 07. 1999 г. на ОУ на С. област, с която С. С. е обявена за купувач, определена е продажната цена и дължимите режийни разноски, държавна такса и местен данък; договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС, сключен на 25. 06. 2001 г., между областния управител на С. област и С. С.. В договора от 25. 06. 2001 г. е посочено, че се сключва на основание заповед № 224/21. 07. 1999 г. на ОУ на С. област. В заповедта е посочено, че на основание пар. 1 ПЗР ПМС № 235/1996 г., във връзка с пар. 27 ПЗР ЗИДЗС и подадена от С. С. молба от 10. 03. 1998 г., областният управител определя за купувач на парцела С. А. С.. От останалите доказателства се установява, че през 1976 г. на С. С. е било учредено право на строеж на жилищна сграда върху държавна земя. Правото на строеж е било реализирано, като върху държавния парцел е била построена триетажна жилищна сграда със ЗП 85 кв. м. На 10. 03. 1998 г. С. С. е подала молба за закупуване на парцела на основание пар. 1 ПМС № 235/19. 09. 1996 г.

Към молбата за отмяна е приложена и приета като доказателство заповед № 36-ДС/13.02. 2001 г. на областния управител, както и приложение № 2 към заповедта. С цитираната заповед се разпорежда деактуване на недвижими имоти държавна собственост, а в приложение № 2 към заповедта, т. 115, е отбелязано, че процесният парцел е продаден (заповедта за продажба на областния управител е от 21. 07. 1999 г. – заповед № 224/21. 07. 1999 г.).

При тези данни настоящият състав намира молбата за отмяна за неоснователна.

Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната да не е била в състояние да се снабди. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда. Новите факти и доказателства следва да касаят спора, разрешен с влязлото в сила решение, и да са от съществено значение за същия.

В случая, представената от молителите заповед № 36-ДС/13. 02. 2001 г. на областния управител за отписване от актовите книги на имотите държавна собственост на множество имоти в четири населени места, сред които и процесният имот в [населено място], е писмено доказателство, което не би повлияла на изхода на делото по иска по чл. 108 ЗС. Съображенията за това са следните:

На първо място, съставянето на актове за държавна и общинска собственост, както и заповедите на областния управител за деактуване на даден имот като държавен, нямат нито правопогасяващо, нито правопораждащо действие. От значение при преценка основателността на иска е кой е бил действителният собственик на имота към продажбата, съотв. кой орган на държавна или местна власт е бил оправомощен да го продава/да приключи започнатата процедура по продажба на парцела, а не дали е бил издаден акт за отписването му от актовите книги на имотите държавна собственост.

На следващо място, с цитираната заповед се разпорежда деактуване на недвижими имоти държавна собственост, а в приложение № 2 към заповедта, т. 115, е отбелязано, че процесният парцел е продаден (заповедта за продажба на областния управител е от 21. 07. 1999 г. – заповед № 224/21. 07. 1999 г.). От горното следва, че процесният парцел. ........, в кв.. ... по плана на [населено място] е бил деактуван не защото собствеността върху същия е трансформирана в общинска, а защото към издаване на заповедта е прехвърлена на друг правен субект.

Следва да се съобрази и специалната разпоредба на чл. 15, ал. 3 /отм./ ЗС, действала към придобиването и реализирането през 1976 – 1978 г. на учреденото на ищцата право на строеж върху държавен имот Придобивайки право на строеж върху държавен имот, ищцата е придобила и друго ограничено вещно право – на ползване на цялата незастроена част от имота, следователно и на правомощието владение. Това ограничено вещно право на ползване е включено в съдържанието на суперфициарното право по силата на специалната разпоредба на чл. 15, ал. 3 /отм./ ЗС, създаваща режим различен от уредения в чл. 64 ЗС (решение № 159 от 21.II.1992 г. по гр. д. № 1656/91 г., IV г. о.), Придобитите при действието на тази разпоредба права не отпадат с обратна сила при отмяната на нормата със ЗИДЗС, обн. ДВ, бр. 33/17. 04. 1996 г., в сила от 1. 06. 1996 г. Тоест, ако се приеме, че ищцата-ответница по молбата за отмяна не е придобила собствеността върху процесния имот чрез покупко-продажба, тъй като е сключила договора за покупко-продажба с несобственик, а е придобила само ограничено вещно право на ползване и правомощието владение върху цялата незастроена част от имота, то ревандикационният иск по чл. 108 ЗС отново би бил основателен в осъдителната му част, тъй като носителят на вещно право на ползване може да защитава правото си с ревандикационен иск, предявен срещу всяко лице, което държи имота или реална част от него без основание. В този смисъл, заповедта за деактуване не би повлияла на крайния извод за основателност на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част.

На следващо място, С. С. е придобила право на собственост върху процесния имот на основание закупуването му по реда на пар. 27 ПЗР ЗИДЗС, вр. пар. 1 ПМС № 235/1996 г. Процедурата по закупуване на имота е била инициирана на 10. 03. 1998 г., с подадена от С. С. молба за закупуване на парцела на основание пар. 27 ПЗР ЗС, вр. пар. 1 ПМС № 235/19. 09. 1996 г. На 21. 07. 1999 г. е била издадена заповед № 224/21. 07. 1999 г. на областния управител за продажба на имота на ищцата, с която заповед е определена продажната цена и дължимите режийни разноски, държавна такса и местен данък, а договорът за продажба е сключен с областния управител на 25. 06. 2001 г. Тоест, към влизане в сила на ПМС 171/2000 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн. ДВ бр. 70/25. 08. 2000 г.) е имало издадена и връчена заповед на областния управител за продажба на имота, но не е бил сключен договор за покупко-продажба с областния управител, като представител на държавата. Според пар. 7 ПЗР ПМС 171/2000 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн. ДВ бр. 70/25. 08. 2000 г.)., незавършени преписки, образувани по реда на ПМС № 235/1996 г., вр. пар. 27 ПЗР ЗИДЗС, се приключват при условията и по реда на това постановление. С това постановление (ПМС № 171/2000 г.) е създадена нова алинея 5 на пар. 5 ПЗР ППЗОбС, според която незавършените производства по отдаване под наем и по разпореждане с имоти - държавна собственост, преминали по силата на § 42 ПЗР ЗИДЗОС в собственост на общините, се завършват от общините по местонахождението на имотите, а но с пар. 6 от Допълнителните разпоредби на същото ПМС 171/2000 г. е разяснено, че незавършено производство по смисъла на пар. 5, ал. 5 ПЗР ППЗОС за продажба, замяна, учредяване на ограничени вещни права и др., посочени в чл. 43 ЗОС, се счита производството по сделките, за които не е издадена и връчена заповед на съответния областен управител по реда на ЗДС, като в противен случай процедурата следва да бъде довършена от съответните областни управители. В настоящата хипотеза е имало издадена заповед на областния управител за продажба на имота по ЗДС, поради което законосъобразно продажбата е довършена от областния управител, чрез сключване на договор за покупко-продажба след внасяне от ищцата на дължимите продажна цена, разноски и такси.

Не на последно място, молителят е могъл да се снабди със заповедта за деактуване на имота в хода на приключилото производство. Трансформирането на собствеността върху процесния парцел от държавата в общинска е резултат на законова уредба - пар. 7 ПЗР ЗМСМА, ЗОС, ЗДС, поради което молителят обективно е разполагал с възможността да прецени дали характеристиките на процесния имот го определят сред имотите, преминаващи в собственост на общините, съответно да провери дали са съставяни и какви актове за държавна и/или общинска собственост върху имота, както и заповеди за деактуването му като държавна собственост по съответния ред. Както бе посочено по-горе, основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква да не е било възможно новите обстоятелства или новите писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, да станат известни на страната при решаването му или страната да не е била в състояние да се снабди с тях. Непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила, следва да се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не на небрежност на страната или на Такава обективна невъзможност в случая не е налице.

При този изход на делото, молителите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата сумата 300 лв. разноски за настоящото производство, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на молбата за отмяна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Н. И. и В. Н. И. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение № 132 от 07. 04. 2014 г. по в. гр. д. № 64/2014 г. на Смолянския окръжен съд.

ОСЪЖДА М. Н. И. и В. Н. И. да заплатят на С. А. С. сумата 300 лв. разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи н обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: