О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 7

гр. София, 06.01.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 568/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД „ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД - [населено място], срещу решение № 17 от 27.01.2021 г., постановено по в. т. д. № 264/2010 г. на Апелативен съд - Велико Т.. С посоченото решение е потвърдено решение № 220 от 29.06.2020 г. по гр. д. № 274/2019 г. на Окръжен съд - Русе, с което застрахователното дружество - касатор е осъдено на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да заплати на Б. С. Б. сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 28.10.2015 г., по предявен в пълен размер иск от 70 000 лв., уважен частично за сумата 30 000 лв. с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва от 19.04.2016 г. до окончателното плащане и разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 3 928 лв.

В касационната жалба се сочат основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е уважил исковата претенция въпреки липсата на проведено пълно и главно доказване на твърдените от ищеца фрактура на дясна лакетна става и остатъчна психична травма. Навежда оплаквания за неправилно кредитиране на представени по делото писмени доказателства - епикриза и амбулаторен лист, и на свидетелските показания на съпругата на ищеца относно вида на получените при произшествието увреждания и продължителността на оздравителния процес. Излага и доводи за нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, довело до определяне на обезщетение в завишен размер, който не кореспондира с принципа за справедливост.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд : „Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП; При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях; Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено икономическите и социалните условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението“. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът по касация Б. С. Б. от [населено място] градище, обл. Т. оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол по съображения в писмен отговор от 09.03.2021 г., депозиран от процесуалния му представител адв. Г. Х.. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да потвърди решението на Окръжен съд - Русе, с което ЗД „ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД е осъдено на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да заплати на Б. С. Б. обезщетение за претърпените при ПТП на 28.10.2015 г. неимуществени вреди в размер на сумата 40 000 лв., Апелативен съд - Велико Т. е приел, че справедливото обезщетение, което ищецът има право да получи като паричен еквивалент на понесените при произшествието неимуществени вреди - болки и страдания, възлиза на 70 000 лв., част от което - 30 000 лв., е присъдено с влязло в сила решение по предявен срещу застрахователното дружество - ответник частичен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

При формиране на решаващите си изводи относно справедливия размер на обезщетението въззивният съд е обсъдил представените по делото медицински документи, заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза и показанията на свидетелката С. А. - съпруга на ищеца. След анализ и съвкупна преценка на доказателствата съдът е приел за установено, че в резултат на произшествието на ищеца са причинени компресионно счупване на тялото на първи лумбален прешлен, спондиолистеза на ниво пети лумбален - първи сакрален прешлен; охлузвания по долните крайници. Според обясненията на вещото лице - лекар, спондиолистезата /приплъзване на прешлена спрямо гръбначния стълб напред/ е пряка последица от травмата на прешлена и за в бъдеще може да доведе до цялостна промяна в стойката на пострадалия и до сериозни неврологични увреждания. За доказано е прието и твърдяното от ищеца счупване на дясната лъчева кост, като в тази насока въззивният съд е съобразил изготвената при изписването на ищеца от лечебно заведение медицинска епикриза и показанията на свидетелката А., която е обяснила, че дясната ръка на съпруга й е била обездвижена с гипсова шина за около месец след инцидента и той не е можел да се храни и обслужва сам. Относно травмата на ръката въззивният съд е съобразил и влязлото в сила решение по частичния иск, в мотивите към които е направен извод за нейното наличие като пряка последица от произшествието. Според свидетелските показания, които въззивният съд е преценил като последователни и непротиворечиви, произшествието е променило изцяло начина на живот на ищеца, който вследствие на получените травми бил лишен от възможността да общува с децата си, да замине на работа в чужбина и да получава доходи в размера, който е реализирал преди това.

Съобразявайки броя, вида и тежестта на получените телесни увреждания, интензитета и продължителността на претърпените по повод на тях болки страдания и неудобства /обездвижване за около три месеца с поставяне на корсет, придружено със силни болки и нервно напрежение, затруднение в придвижването и обслужването и постепенно намаляване на болките през следващите месеци, невъзможност да си служи с дясната ръка за около месец/, възрастта на ищеца към момента на увреждането - 27 г., и цялостното неблагоприятно отражение на произшествието върху неговата психика и начин на живот, въззивният съд се е произнесъл, че с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД на ищеца се дължи обезщетение в размер на 70 000 лв. и предвид уважения в предходен процес частичен иск за сумата 30 000 лв., е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което ответникът - застраховател е осъден да заплати на ищеца още 40 000 лв. до пълния дължим размер на обезщетението. В мотивите към въззивното решение е посочено, че при определяне на обезщетението са взети предвид и нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проявление на вредите, доколкото същите служат като ориентир за конкретните икономически условия в страната.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Т. въззивно решение.

Първият поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос - дали при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът следва да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на пострадалия, не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не кореспондира с мотивите към обжалваното решение. Въпросът би бил относим към предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие загуба на работоспособност, с каквато въззивният съд не е бил сезиран и поради това не е формирал изводи в тази насока при постановяване на решението си. Поради неотносимостта на въпроса към предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор не следва да се обсъждат доводите на касатора за противоречие на решението с практиката на ВКС.

Изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК не е изпълнено и по отношение на другите два въпроса от изложението, тъй като в съдържанието на въпросите са възпроизведени въведените с касационната жалба оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил всички релевантни за приложението на чл. 52 ЗЗД факти и не взел предвид лимитите на застрахователно покритие като израз на обществено - икономическите условия в страната, в резултат на което е определил обезщетение в несправедливо завишен размер. По отношение на тези въпроси не е изпълнена и допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването им от въззивния съд не противоречи на посочената в изложението практика на ВС и ВКС /ППВС № 4/68 г., решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г., решение № 73/27.05.2014 г. по т. д. № 3334/2013 г., решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г., решение № 101/03.07.2014 г. по т. д. № 4391/2013 г., решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 223/13.04.2017 г. по т. д. № 2273/2015 г./.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като при прилагане на принципа за справедливост съдът се ръководи от критериите, указани в т. 11 от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд. Възприятието за справедливост е различно на всеки етап от развитието на обществото, поради което в практиката на ВКС е прието, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчитат и обществено - икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите. Когато претенцията за обезщетение на неимуществени вреди е основана на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като ориентир за обществено - икономическата конюнктура в страната служат действащите към момента на настъпване на вредите нива на застрахователно покритие. С постановено по реда на чл. 290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр. 86/2017 г.) решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. състав на ВКС, I т. о., се е произнесъл, че лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, но в качеството им на ориентир за обществено - икономическата конюнктура към момента на проявление на вредите следва да бъдат отчетени при формиране на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Съобразяването на обществено - икономическите условия гарантира, че присъденото от съда обезщетение ще осигури точен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди и по този начин ще се постигне най-пълно удовлетворяване на изискването за справедливост, заложено в чл. 52 ЗЗД.

В конкретния случай въззивният съд е определил размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, след като е обсъдил всички установени по делото правнорелевантни факти, които според указанията в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС формират съдържанието на понятието „справедливост“. Като релевантни за размера на обезщетението са взети предвид възрастта на пострадалия към момента на настъпване на увреждащото ПТП, броя, вида и тежестта на получените травми, интензитета и продължителността на търпените по повод на травмите болки, страдания и неудобства, както и цялостното неблагоприятни отражение на произшествието върху психиката и начина на живот на ищеца. Въззивният съд изрично е посочил в мотивите към решението си, че при определяне на размера на обезщетението оттича и нивата на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по време на проявление на вредите, доколкото те имат значението на ориентир за конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането. Решаващите изводи, с които въззивният съд е обосновал размера на обезщетението, са изградени в съответствие със задължителната и с казуалната практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, поради което няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се е позовал бланкетно на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да аргументира в какво се изразява значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради липса на аргументация, а и като се има предвид наличието на трайна и непротиворечива практика по въпросите относно критериите за прилагане на чл. 52 ЗЗД и значението на лимитите на застрахователно покритие за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В практиката на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е възприето разрешението, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

В конкретния случай касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, но не е посочил и обосновал нито един порок на въззивното решение, насочващ към очевидна неправилност в смисъла, изяснен от практиката на ВКС. Очевидната неправилност е приравнена на неправилността, произтичаща от поддържаните в касационната жалба основания по чл. 281, т. 3 ГПК, и с оглед на това въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В зависимост от изхода на производството по чл. 288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на 2 076 лв. - адвокатско възнаграждение с включен ДДС за изготвяне на отговор на касационната жалба, изплатено по банков път на 08.03.2021 г. на основание договор за правна защита и съдействие от 02.03.3021 г.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 27.01.2021 г., постановено по в. т. д. № 264/2010 г. на Апелативен съд - Велико Т..

ОСЪЖДА ЗД „ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на Б. С. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] градище, [улица], сумата 2 076 лв. /две хиляди седемдесет и шест лв./ - разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :