О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2София, 04.01. 2022 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 277/2021 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на [община] и „Импулс МС“ АД, [населено място] срещу решение № 1021 от 20.05.2020 г. по т. д. № 3481/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Касаторът [община] обжалва въззивното решение в частта, с която, като е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VI-4 състав решение № 1333 от 05.07.2017 г. по т. д. № 2417/2016 г., предявеният от „Импулс МС“ АД, [населено място] срещу общината иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266 ЗЗД е уважен за сумата 70 105.74 лв. – възнаграждение за изпълнени СМР по договор № Д-66 от 03.06.2013 г. Поддържа, че в посочената му част решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Счита, че като е „разграничил“ противоречиво част от неприетите от управляващия орган Държавен фонд „Земеделие“ суми като такива, засягащи именно изпълнението на ищеца, който се е съгласил заплащането на изработеното от него да бъде обусловено от волеизявлението за приемане от страна на ДФЗ, а другата част, която е неустойка, наложена на Общината заради неточното изпълнение на избрания изпълнител, е приел за разход, който не следва да му бъде вменен, въззивният съд е постановил акта си въз основа на доводи, по които не е предоставил възможност на страните да изразят своите становища.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на [община] са поставени въпросите: „I. Процесуалноправни въпроси: 1. При констатиране на фактически и/или правни обстоятелства по...