Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ОП„Ж.” Общ. П., срещу решение №1526 от 01.10.2009г по гр. дело № 2250/2009г. на П. окръжен съд по трудов спор, с което след отмяна на решение от 08.07.2009г на П. районен съд са уважени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2,3 вр. 225 ал. 1 от КТ за отмяна на уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ поради несъобразяване със закрилата по чл. 333 ал. 3 от КТ.

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила по разпределяне на доказателствената тежест и поради необоснованост. Неправилно е възприето, че ищцата се ползва със закрила по чл. 333 ал. 3 КТ като член на синдикално ръководство, при положение, че при нейния избор в синдикалната организация не е уточнено качеството й на първи и единствен секретар, а са били избрани двама секретари,

Ответницата по жалбата Л. С. Р. не е заявила отговор

С определение №120 от 29.01.2010г на ВКС, ІІІ г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, по въпроса кой носи доказателствената тежест в трудовия спор относно релевантния факт, кое от лицата, избрани секретари в ръководството на синдиката, в случай че са повече от един, се ползва със закрила и какви изводи обуславя обстоятелството, че съответната синдикална организация не е дала съгласие за уволнение по чл. 328 т. 2 от КТ за конкретното лице, но също и не се удостоверява качеството му на по смисъла на §1 т. 6 от ДР на КТ.

По този въпрос решаващо се е произнесъл П. окръжен съд в обжалваното решение като е приел, че всеки факт от значение за законосъобразността на уволнението, включително наличието на предварително отправено изрично запитване от работодателя кой от двамата избрани секретари е в ръководния състав (съгл.§1 т. 6 от ДР на КТ), е в доказателствена тежест на последния и дори по делото да е останало неизяснено дали ищцата е била избрана като секретар -член на ръководството, или не, довод за игнориране на закрилата по чл. 333 ал. 3 от КТ работодателят не може да прави.

По въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане по същество и предвид обстоятелствата по делото, Върховен касационен съд намира следното:

Като свързан с проблематиката по тълкуването на на §1 т. 6 от ДР на КТ във връзка със закрилата по чл. 333 ал. 3 от КТ в доказателствения процес по иска за отмяна на уволнението поради незаконосъобразност, въпросът от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото се поставя случай на решаващата липсата на доказателство, което при наличие на избрани повече от един секретари на синдикалната организация, да изключи извод съкратената ищца да е именно синдикалният секретар по смисъла на на §1 т. 6 от ДР на КТ. След като само един секретар се явява член на синдикалното ръководство и се ползва със закрила по чл. 333 ал. 3 КТ, въпросът за положителното установяване на това качество се подчинява на правилото, че работоделят, който е изискал, но е получил отказ за предварително съгласие на синдикалния орган за конкретния синдикален деец, следва да установи законосъобразност на уволнението, От липсата на пряко доказателство, сочещо изрично и поименно ползващи се със закрила председателят и един от израните в синдикалната организация секретари, работодателят не може да черпи довод за законосъобразно игнориране на закрилата по чл. 333 т. 3 от КТ в случай, че не е изискал предварително и не разполага с подобно удостоверяване в процеса, Не може да се приеме по презумпция, че щом в ръководството на синдикалния орган са избрани повече от един секретари, без предварително и изрично уточнение кой е в ръководното положение и се ползва със закрила при уволнение, отказа да се даде съгласие от синдиката за поисканото уволнение няма последици, докато не се докаже кой е „първи секретар”. Решаващо при прилагането на доказателствените правила в трудовия спор е обстоятелството, че въпросът за доказателствената тежест по общите правила на чл. 154 ал. 1 от ГПК се поставя не с оглед установяване предпоставките на едно право от ползващия се със закрила синдикален ръководител, а с оглед установяване задължението на работодателя да докаже законосъобразност на уволнението, което е предприел, въпреки отказа на синдикалната организация да се съгласи със съкращението на конкретното лице, избрано за секретар в нейна управителна структура, по реда на чл. 333 ал. 3 от КТ.

Прилагайки доказателствените правила в съответствие с гореизложеното, П. окръжен съд правилно е отменил първоинстанционното решение и е признал уволнението за незаконно, предвид нарушена закрила по чл. 333 ал. 3 от КТ, Въззивния съд правилно е приел, че всеки факт от значение за законосъобразността на уволнението, включително наличието на отправено изрично запитване кой от двамата избрани секретари е в състава на ръководството, е в доказателствена тежест на работодателя. Ищцата е била избрана за секретар в съответната синдикална организация и в отговор на изрично запитване синдикатът е отказал да даде изисканото от работодателя предварително съгласие за нейното уволнение, с което въпросът за нейното качество е верифицзиран, доколкото не се установява изрично превратното използване на закрилата. По изложените съображения касационната жалба на ОП„Ж.”,Общ.П. е неоснователна и постановеното решение следва да бъде оставено в сила,

Ответникът по жалбата не е установил разноски по делото за настоящата инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1526 от 01.10.2009г по гр. дело № 2250/2009г. на П. окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: