В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г.

ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. Папазова

при участието на секретаря

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 640 по описа за 2010г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Софийски градски съд, чрез председателя К. и от А. прокуратура гр.София, чрез прокурора К. против въззивно решение № 54 от 15.01.2010г. по гр. д. № 1513/2009г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 17.02.2009г. по в. гр. д.№ 1120 по описа за 2007г. на Софийски окръжен съд и вместо това е постановено друго, с което са осъдени солидарно Софийски градски съд и А. прокуратура гр.София да заплатят на Г. А. Г. сумата от 6 000лв.,преставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание чл. 2 ал. 2 т. 2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва за забава от 9.05.2007г. до окончателното изплащане.

Като основание за допустимост на подадената касационна жалба от Софийски градски съд се сочи нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по поставения въпрос за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди, разгледан съобразно приложената в конкретния случай от въззивния съд норма на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ и задължителните указания дадени в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. гр. д.№ 3 /2004г. на ВКС

и

нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по поставения въпроса за необходимост от конкретизация както на органите, така и на техните действия, от които са произтекли причинените на пострадалия вреди.

Като основание за допустимост на подадената касационна жалба от Софийска А. прокуратура се сочи нормата на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по поставения въпрос за критериите, въз основа на които съдилищата следва да определят размера на дължимото обезщетение по ЗОДОВ.

Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.

Касационата жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

За да осъди солидарно Софийски градски съд и Софийска А. прокуратура, въззивният съд се е позовал на субсидиарно приложимата норма на чл. 53 от ЗЗД и не се е съобразил с молбата на ищеца за отделно произнасяне по отговорността на всеки един от посочените от него трима ответници.Като е счел, че на ищеца се дължи обзщетение само заради нарушаване на разумния срок за приключване на наказателното преследване срещу него и за задържането му в ареста за срок от 41 месеца, е определил обезщетение в размер на 12 000лв,.което на основание чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ е намалил наполовина, защото е приел, че „с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат”.

При така постановения въззивен акт - касационно обжалване следва да бъде допуснато по подадената от Софийски градски съд жалба по следните съображения:Поставените въпроси за причинната връзка –като елемент от състава на непозволеното увреждане и за отговорните органи са от значение за изхода на спора, защото са пряко свързани с предмета на делото и с решаващите мотиви на съда.Първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. гр. д.№ 3 /2004г./, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като

разглеждането му ще допринесе за промяна на съдебна практика и за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили в законодателството и обществените условия промени.

По поставеният в приложеното към касационната жалба на

Софийска А. прокуратура изложение-въпрос за критериите, въз основа на които съдилищата следва да определят размера на дължимите обезщетения по ЗОДОВ - не следва да се допуска касационно обжалване, защото той е изяснен.Тъй като в ЗОДОВ не се съдържа изрична уредба, на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ - приложима е нормата на чл. 52 от ЗЗД и размерът на дължимото обезщетение се определя за всеки конкретен случай-съобразно неговите особености и специфики, на базата на общо приетите критерии за справедливост.

С оглед на изложеното и като съобрази, че касаторът не дължи заплащане на държавна такса, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54 от 15.01.2010г. по гр. д. № 1513/2009г. на Софийски апелативен съд по подадената от Софийски градски съд касационна жалба.

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.