№ 53
С. 14.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. Ч: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря А. Б
в присъствието на прокурора С.
като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 640 по описа за 2010г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.
Касационното производство е образувано въз основа на подадени две жалби - от Софийски градски съд-чрез председателя и от Апелативна прокуратура С.,чрез апелативния прокурор против въззивно решение № 54 от 15.01.2010г. по в. гр. д.№1513 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 17.02.2009г. по гр. д. №1120/2007г. на Окръжен съд София и вместо това е постановено друго, с което солидарно са осъдени Прокуратурата на Р. Б и Софийски градски съд да заплатят на Г. А. Г. сумата от 6 000лв.-обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди на основание чл. 2 ал. 2 т. 2 от З.,ведно със законната лихва, считано от 9.05.2007г.,като е отхвърлен като неоснователен иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 36 000лв.
С определение № 967 от 5.10.2010г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение само по подадената касационна жалба от Софийски градски съд, който е единствен касатор.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по поставения въпрос за наличието на причинна връзка между незаконното обвинение за извършеното престъпление и причинените вреди/разгледан съобразно приложената от въззивния съд норма на чл. 5 ал. 2 от З./ и на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК по поставения въпрос за необходимостта от конкретизация както на органите, причинили вредите, така и на действията, от които са произтекли причинените на пострадалия вреди.
Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт, в касаещата го част и решаване на спора по същество с отхвърляне спрямо него на предявения иск.
В съдебно заседание страните не се явяват, с изключение на представителя на Прокуратурата на Р. Б,чието становище е за основателност на допусната до разглеждане касационна жалба. Пледира за определяне на отделно обезщетение за всеки от отговорните органи и то в минимален размер, пред вид наличието на друга влязла в сила, осъдителна, ефективна присъда през процесния период, въз основа на която пострадалия е бил признат за виновен и с оглед невъзможността да бъдат разграничени конкретните вреди, които са претърпени-в резултат само на процесното деяние, за извършването на което е бил оправдан.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:
По поставените въпроси:
Съгласно чл. 4 от З.- държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Обезщетяването на пострадалите става по определения в З. специален ред и условия, но за неуредените в специалния закон въпроси-се прилагат общите разпоредби на ЗЗД/ т. 4 от ТР №3/22.04.2004г. на ВКС по т. д. №3/2004г. на ОСГК/. Наличието на причинна връзка между незаконното обвинение за извършеното престъпление и причинените вреди е една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 2 ал. 2 т. 2 от З..Другите са - незаконност на акт, действие, бездействие на държавен орган и вреда.С оглед изясняване на въпроса за причинените на пострадалия вреди и оценяване на техния размер, е необходимо-при излагане на мотивите-съдът да конкретизира както органите, така и действията им, от които произтичат причинените на пострадалия вреди.
По основателността на касационната жалба:
В конкретния случай –жалбата на Софийски градски съд е основателна по различни от изложените по-горе съображения.
Безспорно установено е по делото, че Г. А. Г. е бил оправдан по обвинение за извършено деяние по чл. 116 от НК,по което срещу него е водено наказателно производство в продължение на близо десет години, от които 3 години и четири месеца той е бил с мярка за неотклонение”задържане под стража”.Първоначално с присъда по н. о.х. д. № 121/2002г. от 20.05.2003г. на СГС ищецът е бил признат за виновен по обвинение за опит за убийство.Тази присъда е била отменена от Софийски апелативен съд, постановена по в. н.о. х.д.№ 828/03г. и ищеца е бил оправдан.С решение на ВКС от 15.03.2006г. по н. о.х. д.№794/05г. оправ-дателната присъда е отменена и делото върнато на Софийски апелативен съд.При повторното разглеждане на делото –Апелативният съд отново е оправдал подсъдимия/по в. н.о. х.д.№413/06г./С решение от 9.05.2007г. по касационно дело №930/06г.ВКС е потвърдил оправдателната присъда.
Многократно в свои решения, включително и в такива, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/например решение №32 от 21.09.2010г. по гр. д.№ 3137/08г. и решение №345 от 27.05.2010г. по гр. д. № 5076/08г./ - ВКС е посочвал, че за съда отговорност за вреди поради осъждане за налагане на наказание по НК,когато лицето след това е било оправдано, възниква само при наличие на влязла в сила осъдителна присъда, която впоследствие е била отменена по реда на извънредните способи за отмяна.При наличие на постановена осъдителна присъда/каквато в случая е тази на Софийски градски съд/,която е отменена по реда на инстанционния контрол и по този ред лицето е оправдано - съдът не носи отговорност по чл. 2 ал. 1 т. 3 от З., защото не е налице „осъждане на наказание по НК”, по смисъла на закона. На това основание – без да се разглеждат по същество изложените в касационната жалба доводи – постановеният въззивен акт срещу Софийски градски съд следва да бъде отменен.Въпросът следва да се разреши по същество-чрез отхвърляне като неоснователен на предявения иск срещу Софийски градски съд. Решението в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Р. Б да заплати на Г. А. Г. сумата от 6 000лв. е влязло в сила /поради липса на допусната жалба/.
С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 54 от 15.01.2010г. по в. гр. д.№1513 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд в ЧАСТТА,в която е осъден Софийски градски съд да заплати солидарно с Прокуратурата на Р. Б на Г. А. Г. сумата от 6 000лв.-обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, на основание чл. 2 ал. 2 т. 2 от З., ведно със законната лихва, считано от 9.05.2007г.,и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. Г. ЕГН [ЕГН] с адрес:@@25@[жк]бл. 107 вх.А ет. 7 ап. 21 против Софийски градски съд иск за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на постановена присъда по н. о.х. д. № 121/2002г. от 20.05.2003г. на СГС,на основание чл. 2 ал. 2 т. 2 от З., ведно със законната лихва, считано от 9.05.2007г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54 от 15.01.2010г. по в. гр. д.№1513 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.