ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1038

гр.

С., 25.10.

2010 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА

Б. ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1416 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Д. К. срещу въззивно решение № 1119/13.07.2010 г. по гр. дело № 1384/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 720/05.03.2010 г. по гр. дело № 7944/2009 г. на Пловдивския районен съд, в частта му, с която, е осъден жалбоподателя да за плати на Г. Д. И. сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани срам, притеснение и унижение на достойнството в резултат от набеждаването му на 21.11.2002 г. от страна на жалбоподателя в извършване на престъпления по чл. 149, ал. 2, чл. 287 и чл. 387 от НК, както и сумата 200 лв. - разноски по делото. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба Г. Д. И. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение, редовна е и е процесуално допустима.

Първата формулировка в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, а именно: „въпросът, свързан с правилното приложение на чл. 45 от ЗЗД относно правопораждащия факт и причинната връзка между деянието и вредите е напълно неясна и неконкретна, поради...