ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2555гр. София, 07.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. частно касационно търговско дело № 2118 по описа за 2024 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане подадена от жалбоподателя частна жалба.

И. В. съдебен съвет оспорва частната жалба.

Произнасяйки се по частна жалба на ответника, въззивният съд е отменил определението на първата инстанция в частта, с която е отказано привличането на трето лице помагач на страната на ответника, като е оставил частната жалба (неточно посочвайки в диспозитива на определението си „искането за спиране“) в частта, насочена срещу определението в частта му за отказ да се спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Частната жалба срещу въззивното определение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу отказа за спиране на производството е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователно е възражението на ищеца за недопустимост, доколкото въззивното определение прегражда производството в тази част, поради което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

По същество частната жалба е неоснователна. Определенията, с които се оставят без уважение исканията за спиране на исковото производство, не са предвидени в изрична разпоредба като обжалваеми - чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, нито преграждат развитието на производството - чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това същите не подлежат на самостоятелно обжалване, а контрол за правилността им се осъществява в рамките на производството по обжалване на решението, в какъвто смисъл е установена многобройна последователна практика на ВКС (ч. гр. д. № 3993/2015 г., IV г. о., ч. гр. д. № 35/2024 г., IV г. о., ч. гр. д. № 2610/2024 г., II г. о., ч. т. д. № 1052/2024 г., II т. о. и редица други). Поради това в обжалваната част въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Изложените в частната жалба подробни доводи за наличие на връзка на преюдициалност между двете дела, предмет на искането за спиране, са неотносими към значимия в настоящото частно производство въпрос за обжалваемостта на първоинстанционното определение, поради което не следва да се обсъждат.

Направеното в отговора на частната жалба искане за присъждане на разноски не следва да се разглежда, доколкото с настоящото определение не се приключва исковото производство пред съответната инстанция съгласно чл. 81 ГПК. По отговорността за разноски, вкл. за развилите се частни производства, следва да се произнесе първата инстанция с крайния съдебен акт (чл. 81 ГПК) съобразно изхода на спора (чл. 78 ГПК).

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Потвърждава определение № 1654/01.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1627/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане частната жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД срещу определение № 1773/10.05.2024 г. по т. д. № 1269/2023 г. на Софийски градски съд в частта относно постановения отказ за спиране на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................