О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 196

София, 21.10.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният съд на Република България, ТРЕТО гражданско отделение

в закрито заседание на петнадесети октомври.....................................……..

две хиляди и десета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА

Членове: АНИ САРАЛИЕВА

ЕМИЛ ТОМОВ

при секретаря. ..................................................................... и в присъствието

на прокурора. ....................…....................................... изслуша докладваното

от председателя (съдията) Таня Митова....................................................…...

гр. дело N 1383/2010 година.

Производството е по чл. 192, ал. 2 във вр. с ал. 3 ГПК отм..

Образувано е по жалба на [фирма], София, чрез пълномощника му адв. А. Р. от САК, срещу решение № 295/1.04.2010 г. по гр. д. № 1392/2009г. на Софийския апелативен съд. С него е отменено на основание чл. 192, ал. 3 във вр. с ал. 2 ГПК отм. решение на К. окръжен съд по гр. д. № 674/1995г. от 27.02.2009г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка на постановеното решение по същото дело от 1.07.1999г., като името на дружеството [фирма] е поправено на [фирма],[населено място]. Вместо това е постановено, че отхвърля молбата на [фирма], София за поправка на явна фактическа грешка.

Жалбата е процесуално недопустима поради следното: Основателно е твърдението на касатора, че молбата трябва да се разгледа по отменения ГПК, тъй като производството за поправка на очевидна фактическа грешка представлява неразривно цяло с основното решение и следва неговия процесуален ред – чл. 192, ал. 3 ГПК отм. и новия текст на чл. 247, ал. 4 ГПК. Това са приели и съдилищата от по-долните инстанции при произнасянето по молбата, а в този смисъл е и приложената практика на ВКС.

В този смисъл следва да се съобрази, че въззивно решение е постановено на 5.06.2003г., при действието на ГПК в редакция ДВ, бр....