О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1127София, 02.05.2024 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 982/2023г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Соф. АМ Лизинг” ООД, [населено място] против решение № 613 от 23.09.2022 г. по в. т. д. № 1104/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща решение № 263291 от 20.05.2021 г. по гр. д.№ 5569/2019 г. на Софийския градски съд, I-6 състав, с която е отхвърлен предявеният от „Соф. АМ Лизинг“ ООД срещу И. И. К. от [населено място] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване съществуването на вземане за сумата 17 000 евро – част от сумата 69 519 евро по запис на заповед от 22.11.2013 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 03.07.2018 г. по ч. гр. д. № 30856/2018 г. на Софийски районен съд, 59 състав.

Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушениe на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по заявените във въззивната му жалба оплаквания за неправилно определяне от първата инстанция на релевантните за делото факти и обстоятелства, което е довело съответно и до неправилно разпределение на доказателствената тежест. Развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че изготвеният от първата инстанция доклад по чл. 146 ГПК не отговаря на законовите изисквания за съдържание, както и че въззивният съд неоснователно е приел за своевременно заявено възражението на ответницата по иска за изтекла погасителна давност на вземанията по каузалното правоотношение.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото; 2. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен“.

По отношение на така поставените въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а също и на постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, съответно: решение № 190 от 07.02.2018 г. по гр. д. № 180/2017 г. на IV г. о., решение № 50099 от 09.11.2022 г. по т. д. № 920/2021 г. на II т. о. и решение № 50143 от 01.11.2022 г. по гр. д. № 4307/2021 г. на III (за първия въпрос) и решение № 40 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 2041/2020 г. на I г. о. (за втория въпрос).

Ответницата по касация – И. И. К. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 10.04.2023 г. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че: Със запис на заповед от 22.11. 2013 г. ответницата И. И. К. се е задължила на посочения в него падеж - 22.11.2016 г. - неотменимо и безусловно да плати на ищеца „Соф. АМ Лизинг“ ООД сумата 69 519 евро; Записът на заповед е издаден с обезпечителна функция по отношение вземанията на „Соф. АМ Лизинг“ ООД като лизингодател по два договора за лизинг – договор № 76757/12.09.2013 г. за лизинг на лек автомобил и договор № 90077970/21.11.2013 г. за лизинг на строителна техника, сключени с третото лице-помагач на ответницата „Тарктур“ ЕООД като лизингополучател, чийто управител и едноличен собственик на капитала е издателят на ефекта - И. И. К.; В чл. 47, т. 1 от договорите е предвидена мораторна неустойка, дължима за забавено изпълнение на задължението за плащане на лизинговите вноски и другите вземания на уговорения падеж - по 1% за всеки просрочен ден от периода на забавата, но не повече от 30 % от лизинговата цена; От заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, приети в първоинстанционното производство се установява, че всички начислени вноски по двата договора за лизинг са погасени от лизингополучателя „Тарктур“ ЕООД, с изключение на сумата 3320.56 лева – премия за застраховка „Каско и гражданска отговорност“, отразена във фактура № 5435/28.12.2015 г., като неустойката за забавени плащания по тях е в размер на 60610.53 лв. – по договор № 76757/12.09.2013 г. и в размер на 50464.1 лв. – по договор № 77970/21.11.2013 г.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от „Соф. АМ Лизинг“ ООД срещу И. И. К. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване съществуването на вземане за сумата 17 000 евро – част от сумата 69 519 евро по запис на заповед от 22.11.2013г., въззивният съд е приел, че претенцията е неоснователна поради погасяването по давност на вземанията по каузалните правоотношения – двата договора за лизинг, обезпечени с процесния запис на заповед, което обуславя недължимост и на вземането по самата ценна книга. Решаващият състав е взел предвид депозираната от ищеца молба вх. № 20510/17.02.2020 г., в която същият е уточнил, че претендираните от него вземания са за неустойка по двата договора, уговорена в клаузите на чл. 47, т. 1 от тях за забавено изпълнение на задълженията на лизингополучателя „Тарктур“ ЕООД за заплащане в срок на дължимите лизингови вноски в размер на 1 % от сумата на лизинговите вноски и други дължими плащания за всеки просрочен ден, считано от датата на падежа, но не повече от 30% от лизинговата цена на автомобила. С оглед посочените в тази молба периоди на претендираните неустойки: от 12.04.2014 г. до 12.04.2015 г. – по договора за лизинг на лек автомобил № 76757/12.09.2013 г. и за периода от 21.04.2014 г. до 21.03.2015 г. – по договора за лизинг на строителна техника № 90077970/21.11.2013 г., съдът е приел, че приложимата за случая тригодишна давност по чл. 111, б. “б“ ЗЗД, чието начало съгласно чл. 114, ал. 4 ЗЗД е последният ден, за който се начислява неустойката (12.04.2015 г. – по единия договор и 21.03.2015г. – по другия договор), е изтекла преди датата на предявяване на иска, т. е. датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 15.05.2018 г., от която дата се счита фингирано предявен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Като неоснователно е преценено оплакването на въззивника, че ответницата не е направила своевременно възражение за погасяване по давност на вземанията по каузалното правоотношение. В тази връзка въззивният съд е съобразил, че: с отговора на исковата молба ответницата е релевирала възражение за издаване на записа на заповед с обезпечителна функция по отношение на двата договора за лизинг, сключени с представляваното от нея дружество „Тарктур“ ЕООД и че всички вземания по тези договори са погасени чрез плащане; същата е направила и евентуално възражение за погасяване на „заявените от ищеца искове по давност“, без да уточни дали предмет на възражението са задълженията по каузалните правоотношения, или менителничното задължение, произтичащо от записа на заповед, като първоинстанционният съд не щ е дал указания да уточни възражението си; във връзка с твърденията на ищеца в допълнителната искова молба, че и към датата на подаването щ лизингополучателят „Тарктур“ ЕООД не е изпълнил задълженията си по двата договора за лизинг, с определение от 14.01.2020 г. съдът му е указал да посочи конкретния размер на неплатените и към момента негови задължения по всеки от договорите; тези указания ищецът е изпълнил с писмена молба с вх.№ 20510/17.02.2020г., препис от която е бил връчен на ответницата в съдебното заседание от 16.06.2020 г.; в същото заседание процесуалният представител на ответницата, във връзка със становището си по уточнителната молба, е уточнил собственото щ възражение за изтекла давност, като е посочил, че то касае както абстрактното правоотношение по менителничния ефект, така и вземанията по каузалното правоотношение. С оглед на това, въззивната инстанция е счела, че заявеното от ответницата възражение не е преклудирано, тъй като от една страна, съдът е пропуснал да й укаже да уточни предметния обхват на общо заявеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла давност, след като с него за пръв път е въвела като предмет на делото субективното си възражение, основано на каузалното правоотношение, а от друга – едва в уточнителната молба ищецът е посочил конкретните незаплатени от лизингополучателя вземания по двата договора и календарно периода, за който ги претендира, поради което и съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, едва след връчването й в първото по делото заседание ответницата е могла да прецени дали исковете са погасени с изтичане на предвидената в закона давност.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществено общото изискване на закона да са значими за изхода на конкретното дело. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, въпросите са поставени абстрактно, без да са отнесени към мотивите на обжалвания акт. Освен това, дори да бъдат преценени като релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не може да се счете, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Точно обратното – изцяло в съответствие с практиката на ВКС, цитирана във връзка с въпрос № 1, въззивният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е всички заявени от страните доводи и възражения и е изложил подробна аргументация в подкрепа на собствените му фактически и правни изводи по спора. Липсва противоречие с практиката на касационната инстанция, включително и с посоченото от касатора решение, и по въпроса за правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада по делото. Решаващият състав е процедирал съгласно указанията в цитираното от касатора Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., като с оглед заявеното в жалбата оплакване за несъответствие на доклада с изискванията на закона, макар да е преценил това оплакване за неоснователно, е дал възможност на въззивника да обоснове искането си за събиране на доказателствата, за които твърди, че не са събрани поради допуснато от първата инстанция нарушение при изготвяне на доклада. Развитите от касатора съображения във връзка с поставените въпроси сочат, че всъщност въпросите представляват по естеството си оплакване за неправилност на обжалвания акт, проверката за която обаче е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му.

С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗЗД, на процесуалния пълномощник на ответника по касация адвокат С. Д. от Адвокатска колегия - С. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 482.45 лв., определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 613 от 23.09.2022 г. по в. т. д. № 1104/2021 г. на Софийски апелативен.

ОСЪЖДА “Соф. АМ Лизинг” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]бл. 6 да заплати на адвокат С. Ц. Д. от Адвокатска колегия - С., на основание чл. 38 ЗЗД, адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 2 482.45 лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки).

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: