О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
ГР. София, 29.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.09.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №635/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „П. ведомство на РБ” – София срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №7338/09 г. в частта по иска с пр. осн. чл. 262 от КТ и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен предявеният от А. Д. срещу касатора иск по чл. 262 от КТ за сумата от 4166 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, с времетраене и за период, посочени в диспозитива на потвърденото първоинст. решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не е налице обаче основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Касаторът се позовава на т. 2. Намира, че процесуалният въпрос: установено ли е извънредният труд да е компенсиран с почивки, е решен от въззивния съд единствено въз основа на заключението на в. л., без да се обсъдят други доказателства по делото и признанието на ищеца, в противоречие с практика на ВКС без задължителен характер, приложена към изложението.
В съответствие с практиката на ВКС – напр. Р №454/10 г. по гр. д. №.342/09 г., въззивният съд е приел, че по иска за заплащане на извънреден труд работникът следва да докаже твърдението си, че...