№ 386
гр.София, 04.08.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч. гр. дело №366 по описа за 2010 год.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 278, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. П. Б. от гр. В., срещу определението от 03.05.2010г. по ч. гр. д. №815/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 01.03.2010г. по гр. д. №2142/2010г. на Варненски градски съд по обезпечение на иска.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд, с която не е допуснато обезпечение на предявените от Б. П. Б. срещу „С”Е. искове с правно основание чл. 182, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, ч. налагане на запор върху леки автомобили.
Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, съгласно Тълкувателно решение №1 от 21.07.2010г. по т. д. №1/2010г. ОСГТК ВКС. Частното касационно обжалване е регламентирано в чл. 274, ал. 3 от ГПК, където са изброени определенията, подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 от ГПК на предявен иск, не попада в кръга на...