ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Х.
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 713 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. П. Ш. против определение № 800 / 09.10.2012 год. по ч. гр. д.№ 460 / 2012 год. на Ловешки окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърден отказа на Съдия по вписванията при Ловешки районен съд, постановен с определение № 17 / 31.08.2012 год., по молба за вписване с вх. рег. № 5279 / 16.08.2012 година, Жалбоподателят оспорва правилността на определението поради произнасяне на съдията по вписванията по предмет различен от предявения, а именно - за вписване на искане за прекратяване на аренден договор, вместо по искане за вписване прекратяването му, на основание чл. 4 б.”а” от Правилника за вписванията вр. с чл. 27 ал. 2 от Закона за арендата в земеделието, Излага съображения за неправилност на извода за ненастъпило прекратяване на арендния договор в конкретната хипотеза - с едностранно предизвестие на арендодателя / молител в производството /, последващо придобил това качество по договор за покупко – продажба на арендувания имот, преди изтичане срока на договора за аренда, По начало оспорва правомощието на съдията по вписванията, респ. на съда, да извършва проверка извън тази дали предявеният акт подлежи на вписване и е ли същият редовен от външна страна, Допускане на касационното обжалване се претендира в хипотеза по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК,
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд, първо търговско отделение съобрази следното:
Ц. П. Ш. е придобил право на собственост върху земеделска земя - обект на договор за аренда № 69, том.ІV, рег.№ 2112 / 28.06.2010 год., сключен от прехвърлителя - арендодател Г. П. и [фирма], в качеството на арендатор, Договорът е сключен за 5 стопански години, считано от 1 октомври 2010 година, Позовавайки се на чл. 21 б.”в” от договора за аренда - договорено право на прекратяване с едностранно писмено предизвестие, отправено в срок от 3 месеца преди приключване на съответната стопанска година, респ. при отправено такова до арендатора, Ц. Ш. е предявил искане, което формално съдържа претенция към съдията по вписванията „ за прекратяване, на основание чл. 27 ал. 1 т. 4 от ЗАЗ „. Независимо от формалното, непрецизирано съдържание на искането, както съдията по вписванията, така и Ловешки районен съд са се произнесли по молба с предмет - вписване на прекратяването на аренден договор, в съответствие с конкретната хипотеза - по силата на едностранно предизвестие на страна по същия, отправено преди изтичане срока на договора, Самото изявление за прекратяване / нотариална покана / съдът в атакуваното определение е приел, че като самостоятелен акт, непосочен изрично в чл. 4 ПВп. вр. с чл. 112 ЗС, не подлежи на вписване / в този смисъл опр. № 672 / 13.10.2011 год. по ч. т.д.№ 635 / 2011 год. на І т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК /, От друга страна съдът е посочил, че самото прекратяване на арендния договор, на основание чл. 27 ал. 2 от ЗАЗ, подлежи на вписване, но едностранното предизвестие на арендодателя не установява валидно възникнало, подлежащо на вписване обстоятелство, За последното съдът е изходил от императивния характер на нормата на чл. 27 ал. 1 т. 4 вр. с чл. 29 ал. 1 от ЗАЗ и допустимо прекратяване с едностранно предизвестие само на сключените без определен срок договори за аренда, при това след изтичане на минималния срок на договора за аренда / 4 стопански години /.
В изложението по чл. 280 ал. 1 от ГПК, жалбоподателят навежда съображения по неправилността на извода за недопустимост на прекратяването с едностранно предизвестие на срочен договор за аренда, но като конкретен правен въпрос поставя този за „ възможността страните по договор за аренда да уредят и други различни начини за прекратяването му, освен посочените в ЗАЗ „, както и „ как следва да постъпи съдията по вписванията, при наличие на предявен, подлежащ на вписване акт, но при неточно формулирано в молбата за вписване искане „, Предвид изложеното в предходния параграф, така формулираните въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 от ГПК - не са включени в предмета на спора и отговор на същите не е обусловил решаващите изводи на съда, Независимо от формалното съдържание на отправеното искане, съдът е изложил мотиви в съответствие с действително поддържаното от страната искане – за вписване прекратяването на аренден договор, на основание чл. 4 б.”а” ПВп. вр. с чл. 27 ал. 2 вр. с чл. 27 ал. 1 т. 4 от ЗАЗ, но отричайки да е валидно настъпило исканото за вписване обстоятелство – прекратяването, Първият от поставените въпроси е абстрактно и неточно формулиран - съдът не е коментирал недопустим начин на прекратяване с едностранно предизвестие на страна по договора, а изводима от закона недопустимост за прекратяване по този начин в конкретната хипотеза - с едностранно предизвестие, преди изтичане срока на договора, доколкото този начин на прекратяване законът допуска само за договорите сключени без определен срок, като единствена уредена в закона хипотеза - чл. 29 ал. 1 ЗАЗ, към която чл27 ал. 1 т. 4 ЗАЗ препраща, Дори поставеният въпрос да би се възприел с релевантно за спора съдържание, жалбоподателят не е обосновал допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, Не е налице противоречива съдебна практика по приложението на чл. 27 ал. 1 т. 4 ЗАЗ, нито непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава, предвид изменение на законодателството или обществените условия, поради което и отговорът на въпроса да би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, Съобразяването на съда с императивния характер на нормата на чл. 27 ал. 1 т. 4 ЗАЗ / невъзможност за прекратяване с едностранно предизвестие, освен в предвидените от ЗАЗ случаи - чл. 29 ал. 1 ЗАЗ / е в унисон със съдебната практика / опр. № 424 от 05.07.2012 год. по ч. т.д.№ 316 / 2012 год., ВКС, І т. о. /.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 800 / 09.10.2012 год. по ч. гр. д.№ 460 / 2012 год. на Ловешки окръжен съд, гражданско отделение
Определението не подлежи на обжалване,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: