О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50023

гр.София, 29.04.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1360 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „И. С. Капитал“ООД против решение № 212/21.02.2022 г. по в. гр. д. № 1550/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, поправено с решение № 1031/11.07.2023 г. и решение № 1144/31.08.2023 г. по с. гр. д., в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260055/31.12.2020 г. по гр. д. № 693/2017 г. на РС-Първомай е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на Д. Н. Д., че същата дължи сумата от 8408,22 евро по запис на заповед от 08.09.2016 г. като неоснователен.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, както и за наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В подадения от ответника по касацията Д. Н. Д. писмен отговор се оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответника по иск с правно осн. чл.422 ГПК е навел възражения, че процесният запис на заповед, въз основа на който е била издадена заповедта за незабавно изпълнение обезпечава договор за заем, който е нищожен. Поради което въззивният съд е разгледал възраженията. Преценил е, че доказателствата по делото установяват, че между страните е бил сключен договор за заем, по който е била предоставена на длъжника сумата от 1533,88 евро при фиксиран годишен лихвен процент от 35,28%, ГПР-41,58%, месечна погасителна вноска от 54,71 евро. Поради неизпълнение на поето задължение по договора кредитиполучателят да осигури обезпечение – банкова гаранция или поръчител, е възникнало задължение за неустойка в размер на 5890,08 евро. Съдът е съобразил заключението на ССчЕ, че начисляването на неустойка е оскъпило заема до 211%, което е свръх натоварване на клиента. Счел е тази клауза за нищожна поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Освен това ПОС е намерил, че процесният договор за заем се подчинява на условията, определени в ЗПК. Констатирал е нарушение на разпоредбите на чл.11 и чл.22 от ЗПК, които норми са императивни и тяхното нарушение води до нищожност на договора. Заключил е, че поради нищожността на основния договор между страните обезпечителната функция на менителничния документ не може да изиграе своята роля и да послужи за издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за събиране на вземането. Изложил е съображения, че РС-Първомай се е произнесъл за разликата над 8 408,22 евро до 9 172,57 лв. по непредявен иск, тъй като претенцията е за установяване на вземане в размер на 8408,22 евро .

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя с посочване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следния правен въпрос: Какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед? Твърди противоречие с ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира следното:

Поставеният въпрос се явява обуславящ произнасянето на въззивния съд относно решаващите му правни изводи, но не е изпълнено допълнително въведеното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест по иск с правно осн. чл.422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.102/2017г./ определя предмета на доказване на всяка една страна, оттук и задължението на решаващия съд да се произнесе по доводите и доказателствата на страните, съобразно възложената им доказателствена задача. В т.17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения, че в производството по иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуване на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В този случай всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС /така решение № 38/07.04.2015г. по т. д. № 1008/2014г. на ВКС, I т. о./ е прието, че при заявено от ответника-издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК.

В случая въззивният съд е съобразил, че с отговора на исковата молба ответникът по иска изрично е въвел възражение за съществуване на каузално правоотношение между страните – договор за заем от 08.09.2016г., задължението на кредитополучателя по който е било обезпечено с издадения от последния процесен запис на заповед. Обосновал и доводи за нищожност на посочения договор, като сключен с потребител в нарушение на чл.22 вр. чл.10 и 11, чл.19, ал.4 ЗПК. Следователно ПОС е бил длъжен да разгледа релативните възражения на ответника по иска с правно осн. чл.422 ГПК и при правилно разпределена в процеса доказателствена тежест относно фактите от значение за спора се е произнесъл относно съществуването на вземането по каузалното правоотношение.

С оглед на гореизложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

На осн. чл.38, ал.2 ЗАдв касаторът дължи заплащане на възнаграждение на адв. М., чийто размер следва да се определи въз основа на цялостна преценка на релевантните за случая обстоятелства. Съставът на ВКС намира, че се касае за безплатно осъществено процесуално представителство за една инстанция, изразяващо се в изготвяне на писмен отговор и приключващо на фазата по чл.288 ГПК. Следва да се отчете, че спорът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, като единственият поставен правен въпрос от касатора касае приложението на трайно установена задължителна практика и многобройна практика по чл.290 на ВКС. Поради което счита, че възнаграждението следва да се определи в размер на 1000 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 212/21.02.2022 г. по в. гр. д. № 1550/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, поправено с решение № 1031/11.07.2023 г. и решение № 1144/31.08.2023 г. по с. гр. д., в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260055/31.12.2020 г. по гр. д. № 693/2017 г. на РС-Първомай е отхвърлен искът на „И. С. Капитал“ООД с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на Д. Н. Д., че същата дължи сумата от 8408,22 евро по запис на заповед от 08.09.2016 г. като неоснователен.

ОСЪЖДА „И. С. Капитал“ООД да заплати на адв.С. П. М. сумата от 1000 лв. за процесуално представителство пред касационната инстанция, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: