№ 523

София, 26 ноември 2010година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети ноември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. В

ЧЛЕНОВЕ: Н. Д

Б. И

при участието на секретаря:А. К

и в присъствието на прокурора:П. М

изслуша докладваното от С. Е. В

касационно нох. дело №518 по описа за 2010 година

Срещу решение по внохд.№79/2010 г. на Апелативен съд гр.Бургас е подадена касационна жалба от подсъдимия Н. Х. Х., с оплаквания за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник.

Частните обвинители П. А.,Г. А. и С. Г., не са взели становище по жалбата.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 28.07.2010 г. постановено по внохд.№79/2010 г. на Апелативен съд гр.Бургас е изменена присъда по нохд.№394/2009 г. на Окръжен съд гр.Ямбол, като подсъдимия Н. Х. е оправдан да е нарушил чл. 5 ал. 2 т. 1 ЗДвП и чл. 20 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,намален е размера на наказанието лишаване от свобода от три години и шест месеца на две години и размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС от четири години на три.

В останалата й част, с която подсъдимия е признат за виновен на 27.09.2004 г. на основен път І-7, в участъка между пътен възел ”Петолъчката” и с.Зимница, при управление на МПС лек автомобил с дк №С 96 22 ВН нарушил правилата за движение чл. 21 ал. 1 ЗДвП/след корекцията с въззивното решение / и по непредпазливост причинил смъртта на И. С.,като след деянието избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343 ал. 3 б. БНК вр. с чл. 343 ал. 1б.В НК и чл. 54 НК е осъден присъдата е потвърдена.

По жалбата на под.Х.:

Оплакванията за съществени процесуални нарушения, макар и не изрично маркирани, според защитата са в неправилната оценка на доказателствата и по точно в неяснота защо въззивния съд е дал вяра на показанията на св.А. и от там е възприел заключението на повторната съдебно техническа експертиза базирана на тези показания, а не на варианта в заключението, в което са взети предвид обясненията на подсъдимия по фактите.

Довода е неоснователен.

Въззивния съд изключително подробно е коментирал всички събраните по делото доказателства и доказателствени средства.Посочил е кои обстоятелства от значение, приема са установени и на коя доказателствена основа.Посочил след подробен анализ на показанията на св.А.,в коя част им дава вяра и защо и в коя част не следва да бъдат кредирани.Обясненията на подсъдимия са съпоставени с останалите доказателства по делото, посочено е и защо не се възприемат.Липсват претендираните нарушения при оценка на доказателства, няма избирателност или подценяване.

Неоснователен е и довода за нарушение на закона, с отказа на въззивния съд да приеме, че са налице предпоставките на чл. 15 НК случайно деяние.

В тази връзка Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение изцяло споделя съображенията на въззивния съд подробно изложени в мотивите към решението, поради което не ги преповтаря.

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.

При определяне размера на наказанието, инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, включително е благотворителната дейност на подсъдимия на която се позовава защитата, отчели са и значителния принос на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, което е обусловило и приложението на чл. 55 ал. 1т. 1 НК,наказанието е под предвидения от закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348 ал. 5т. 1 НПК.Нтелно е искането за приложението на чл. 66 ал. 1 НК.Целите на наказанието очевидно не могат да бъдат постигнати с отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода и в тази връзка изводите на инстанционните съдилища са законосъобразни.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимия Х. изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№79/2010 г. на Апелативен съд гр.Бургас, с което е изменена присъда по нохд.№394/2009 г. на Окръжен съд гр.Ямбол.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: