Р Е Ш Е Н И Е

№ 264

гр. София 26.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 1004/2023 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от Х. И. П., чрез адв. Р. П., на въззивно решение № 456/13.12.2022 г., постановено по гр. д. № 609/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което след частична отмяна на решение № 479/09.05.2022 г. по гр. д. № 3096/2021 г. на Районен съд - Пазарджик, допълнено с решение № 931/15.08.2022 г. по същото дело, на основание чл. 16 ЗПФКПП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, касаторът е осъден да заплати на Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието, допълнително сумата 2667,12 лв., представляваща разликата от присъдените 5207,88 лв. до претендираните с исковата молба 7875 лв. – заплатена финансова компенсация по ЗПФКПП на наследника на И. Х. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетението – 17.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени съдебно деловодни разноски.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия процесуален въпрос - „Допустимо ли е по възражения на извършителя на престъплението, който не е страна в административното производство по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления /ЗПФКПП/, да се осъществи съдебен контрол, вкл. и косвен, по чл. 17, ал. 2 ГПК на решение по чл. 24, ал. 2 и ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 4 и чл. 15 ЗПФКПП на особената юрисдикция Национален съвет по ПФКПП?“.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното:

По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че в производството по ЗПФКПП Националният съвет по ПФКПП действа като административен орган, който издава или отказва издаването на благоприятстващ административен акт по искане на пострадалия от престъпление. Актът на Националния съвет е индивидуален административен, каквито са и другите благоприятстващи административни актове, тъй като те пораждат права за молителя. Актът, с който се отпуска помощ на пострадалия от престъплението обаче не засяга правната сфера на дееца, тъй като не поражда, нито установява задължението му да поправи причинените вреди на пострадалия. Този акт също не благоприятства дееца, тъй като не го освобождава от задължението да обезщети пострадалия. С този акт държавата поема да обезщети в някаква степен пострадалия в момент, в който неговата нужда от подкрепа е най-остра и в който той не може на практика да реализира правата си по отношение на дееца, който не изпълнява това свое задължение доброволно. Като предоставя паричната помощ на пострадалия, държавата изпълнява чуждо задължение – това на дееца, като законът признава правния интерес да стори това и затова тя има регрес срещу причинителя на увреждането.

Инцидентният контрол върху валидността и законосъобразността на административните актове се осъществява, когато техните правни последици променят правната сфера / нарушени или застрашени законни интереси или пораждащи задължения/ на лица, които не са участвали в административното производство по издаването и обжалването им. Преценка в тази насока се прави от съда във всеки конкретен случай. Нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК задължава съда да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт без оглед на обжалваемостта му, и за законосъобразността му, когато той се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и/или обжалването му. Така се определи и нормативно предметът на косвения съдебен контрол. Той е не само за нищожност на административния акт, но и за материална незаконосъобразност, когато акта се противопоставя на трето лице, което не е участвало в административното производство по издаването и по обжалването му. При издаден благоприятстващ административен акт отговорността на причинителя на вредата остава същата, променя се само титулярят на съответната част от дължимото обезщетение по същия начин, както той би се променил при изплащане на част от задължението от трето лице, което е имало интерес от изпълнението или при цедиране от кредитора на част от вземането, преди предявяването на иска. Това показва редът, по който деецът може да защити правото си по предявения срещу него регресен иск от платилият част от неговото задължение. Срещу иска той може да се брани с възражение, че не отговаря пред пострадалия, че е платил задължението си към пострадалия или че дължимото от него обезщетение е в по-малък размер. В случая държавата не е изпълнила задължението на неизправния родител на детето, който отказва да му осигурява издръжка, нито на задължения от по-горна степен дядо, защото задължените от по-предна степен не могат да изпълнят задължението си за издръжка. Изплатената от държавата сума на пострадалия е частична компенсация за причинената от дееца липса на грижа от един добросъвестен /по презумпция/ липсващ родител/баща, която деецът дължи на платилия част от неговото задължение, доколкото тази сума е в пределите на дължимото на пострадалия общо обезщетение за всички претърпени от пострадалия вреди, следствие от загубата на баща.

По касационните основания

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

Ответната страна Министерство на правосъдието поддържа в открито съдебно заседание, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на регресния иск по чл. 16 ЗПФКПП, а именно: по делото е установено от събраните писмени доказателства, че с влязла в сила присъда № 47/08.10.2019 г., постановена по НОХД № 535/2018 г. на Окръжен съд - Пазарджик, потвърдена с решение № 26/24.02.2020 г. по ВНОХД № 652/2019 г. на Апелативен съд - Пловдив, Х. И. П. е признат за виновен в престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6 във вр. с чл. 115 НК, извършено на 23.09.2017 г. в [населено място], обл. П., с пострадало лице И. Х. П.; по молба на И. И. П., подадена чрез законния представител И. С. Г., като наследник на починалия вследствие на престъплението, с решение № 1/2021 г. НСПКПП на основание чл. 3, ал. 2 и 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗПФКПП е разрешила предоставянето на финансова компенсация в размер на 7875 лева в полза на правоимащото лице; на 17.06.2021 г. с бюджетно платежно нареждане № Е00935/17.06.2021 г. Министерство на правосъдието е изплатило на молителя сума в общ размер на 7875 лева, предоставена му като финансова компенсация по ЗПФКПП. Посочил е, че в единствената практика на ВКС/решение по гр. д.№ 937/2010г., III г. о./,е прието, че съдът не може да упражнява косвен съдебен контрол върху решенията по чл. 24 ЗПФКПП на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, тъй като производството се развива в специален закон - ЗПФКПП и решенията са окончателни.Съобразно гореизложеното е отменил в охвърлителната част решението на Районен съд - Пазарджик и вместо това е уважил искът до пълния предявен размер.

Релевираните касационни доводи са основателни.

В решението правилно е прието, че процесния административен акт е валиден, тъй като е издаден от компетентен орган, в кръга на неговата компетентност, спазена е предписаната от закона форма, издаден е при спазване на законовите правила на процедурата за издаване на същият, актът съответства на материоално-правните разпоредби, касаещи както правомощията, така и обхвата на дейността на органа и не на последно място същият е съобразен с целта на закона за предоставяне на финансова компенсация и подпомагане на пострадали от престъпление.Неправилно обаче съдът не е извършил косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, а е приел, че в производство по иск по чл.16 ЗПФКПП,съдът не може да упражнява косвен съдебен контрол върху решенията по чл.24 ЗПФКПП на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпление.Съобразно направените от ответника възражения съдът е следвало да вземе предвид, че правото на детето на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – издръжката е безусловно и да съобрази разпоредбата на чл.22,ал.2 ППЗПФКПП при определяне размера на издръжката. Базата за изчисление на имуществените вреди не може да бъде по-ниска от нормативно установения от законодателя размер и следва да бъде съобразена с нуждите на детето, както и че като вид имуществена вреда, пропуснатата полза е осуетено приращение в имуществото на увредения, което би настъпило с определена степен на сигурност до пълнолетието му.

Съобразно изложеното въззивното решение, като неправилно и необосновано, следва да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 2 и ал.3 ГПК за ново разглеждане от друг състав, при което следва да се обсъдят доводите на страните по спора въз основа преценка на представените доказателства и при необходимост да бъде изслушана експертиза и се постанови решение по съществото на спора, при спазване правилото на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК и чл. 294, ал. 2 ГПК относно присъждане на разноските пред касационната инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал.2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 456/13.12.2022 г., постановено по гр. д. № 609/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: