Производството е по чл. 251 и сл. ГПК.

Образувано е по молбата на ЕТ П. Г. П., упражняващ търговска дейност под фирма „Е.- ТАКСИ - П. П.”,[населено място] за тълкуване на влязлото в сила решение на състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд № 11 от 26.05.2010 год., по т. д.№ 333/2009 год., с което е оставено в сила въззивното решение на С. окръжен съд № 125 от 10.01.2009 год., изменено с решение № 52 от 29.01.2009 год. в частта относно деловодните разноски, двете - постановени по т. д.№ 513/2008 год. и е осъден молителя, в качеството му на касатор да заплати на А. Г. Ч. от[населено място] сумата 200 лв./ двеста лева/, деловодни разноски за касационната инстанция.

С молбата се поддържа, че в постановения от касационната инстанция по реда на чл. 290 и сл. ГПК съдебен акт съществува неяснота относно присъдения на ответника по молбата - А. Г. Ч. размер деловодни разноски за първата и въззивната инстанции, която съществено би затруднила изпълнението му.

Тази неяснота, според изложеното, произтича от възприетия в съобразителната част на съдебното решение на ВКС/ стр. 1, ред 14/ за присъден от въззивния съд в полза на ответника Г. общ размер деловодни разноски от 1923.89 лв. и действителният такъв, възлизащ според постановения по реда на чл. 190, ал. 4 ГПК/ отм. / съдебен акт на С. окръжен съд № 52 от 29.01.2009 год., по т. д.№ 513/2008 год., потвърден от касационната инстанция на сумата от 611.89 лв..

Ответната по молбата страна в срока и по реда на чл. 251, ал. 3 ГПК е възразила по основателността и.

Настоящият състав на ВКС, като взе предвид доводите на молителя и данните по делото, намира:

Молбата за тълкуване е процесуално допустима, предвид отсъствието на данни, че решението, чието тълкуване се иска е изпълнено, но разгледана по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Последователно в практиката си ВКС е поддържал, че предмет на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, която разпоредба е аналогична по съдържание с чл. 194, ал. 1 ГПК/ отм. /, могат да бъдат само неясноти или двусмисленост, допуснати в диспозитива на решението, което в случая не е налице и не се и твърди от молителя.

Оставяйки в сила решението на С. окръжен съд № 125 от 10.01.2009 год., заедно с изменящото го в частта относно деловодните разноски решение на същия съд № 52 от 29. 01. 2009 год., двете по т. д. № 513/2008 год., касационната инстанция по реда на чл. 290 и сл. ГПК ясно е изразил волята си относно правилността му в неговата цялост, така, както е формирана от двата съдебни акта на въззивната инстанция.

Що се касае до погрешно отразения в мотивите на решението, чието тълкуване се иска и различен спрямо действително присъдения от въззивния съд в полза на А. Г. Ч. размер деловодни разноски за двете инстанции/ първа и въззивна/, то освен, че тези мотиви нямат решаващ характер, а имат единствено обяснително значение за предмета на подадената от настоящия молител касационна жалба, обстоятелството, че изрично с т. 18 от ТР № 1/ 04. 01.2001 год. на ОСГК на ВКС, приложима и при действащия ГПК, е отречена възможността мотивите на съдебния акт да бъдат източник на правни последици, наред с диспозитива на същия е достатъчно, за да се изключи твърдяното в молбата съмнение, водещо до необходимост от искането тълкуване.

Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 251, ал. 1 ГПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение, като неоснователна молбата на ЕТ П. Г. П., упражняващ търговска дейност под фирма „Е.- ТАКСИ - П. П.”,[населено място] за тълкуване на влязлото в сила решение на състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд № 11 от 26.05.2010 год., по т. д.№ 333/2009 год., по описа на с. с..

ОСЪЖДА ЕТ П. Г. П., упражняващ търговска дейност под фирма „Е.- ТАКСИ - П. П.”,[населено място] да заплати на А. Г. Ч. сумата 100 лв./ сто лева/ деловодни разноски за настоящето производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: