Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 01.04.2016г. по гр. д.№5011/2015г. на АС София, с което частично е уважен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Жалбоподателят – П.Р.Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно неказателно преследване, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.

Ответникът И. А. И., в писмено становище, чрез процесуалние си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил П.Р.Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да заплати на И. А. допълнително обезщетение за претърпяните неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., или общо 50 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 08.04.2010г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иска до пълния му размер от 100 000 лева.

Съдът е счел, че по делото са установени елементите от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - в хипотезата на повдигнато срещу лицето обвинение за умишлено престъпление, за което е оправдано с влязла в сила присъда по едното, а другото е прекратено, поради недоказаност на обвинението, което е предпоставка за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, която е повдигнала обвинението.

Съдът е установил, че първото наказателно производство № 46/2008г. е образувано с постановление от 17.03.2008г., за престъпление по чл. 357, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. В рамките на същото производство с постановление от 21.04.2008г. на ищеца е повдигнато и обвинение по чл. 357, ал. 1 от НК, извършено в качеството на зам. директор на ГДБОП-МВР, свързано с разгласяването на държавна тайна. Това производство е прекратено с постановление от 15.03.2010г., поради недоказаност участието на обвиняемия в престъплението. Констатирано е също така, че с постановление от 29.05.2008г. му е повдигнато обвинение по чл. 311, ал. 1 НК за престъпления по чл. 311, ал. 1 от НК, извършено в качеството на /длъжност/ в РПУ – Р. и по чл. 387, ал. 1 НК, извършено в периода от май, 1998г. до март, 2008г., което е второ наказателно производство, по което на 30.05.2008г. е изготвен обвинителен акт и е образувано н. о.х. д. № 0067/2008г. на ВС-София. Установено е също така, че с присъда от 02.10.2008г. И. е признат за виновен в извършване и на двете престъпления, като му е наложено наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години, а с присъда на въззивния съд ищецът е оправдан по обвинението по чл. 311, ал. 1 НК, като е потвърдена виновността му по чл. 387, ал. 1 НК, като наказателната му отговорност е заменена с административна, чрез налагане на глоба от 3 000 лв. Констатирано е, че с решение от 11.06.2009г. състав на ВКС е потвърдил въззивната присъда в оправдателната й част.

По повод повдигнатите обвинения ищецът е търпял мерки за неотклонение, между които: - „задържане под стража”, считано от 21.03.2008г. до 20.06.2008г., или за три месеца, след което е изменена в „парична гаранция”; мярка за неотклонение „подписка”, считано от 18.03.2008г. до 15.03.2010г., или за период от две години; - наложена му е забрана за напускане пределите на РБългария, считано от 07.04.2008г. до 01.09.2010г., или за период от две го дини и половина. С протокол за претърсване и изземване от 17.03.2008г. са му иззети ловните пушки и билет за лов, върнати му на 05.08.2010г.

При тези данни, определяйки размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, съдът е съобразил следните обстоятелства: - тежестта на повдигнатите обвинения, като по чл. 311, ал. 1 НК – наказанието е „лишаване от свобода до 5 години”; - по чл. 357 НК – от 5 до петнадесет години лишаване от свобода и по чл. 387 НК – от три до осем години лишаване от свобода, или все за тежки умишлени престъпления, и то по повод служебното му положение, с оглед различните длъжности, които е заемал в системата на МВР, като от 2004г. са ръководни длъжности, включително и з. д. на ГДБОП при Н.-МВР, считано от 03.09.2007 г.; - търпените мерки на процесуална принуда, между които най-тежката „задържане под стража” в продължение на три месеца; - високия ръководен пост, който е заемал към момента на повдигане на обвиненията, а именно з. д. на ГДБОП при Н.-МВР, като обвиненията са в качеството му на длъжностно лице в системата на МВР, като част от тях са с оглед на високата му ръководна позиция; - публичното оповестяване на обвиненията и задържа нето под стража в многобройни публикации, довело до знанието на цялата общественост. Съдът е взел предвид и свидетелските показания установяващи сериозния психически срив, който е получил, цялостната му промяна, особено след излизането от ареста - бил е смазан, не е искал никъде да излиза, травмиран, унизен, довело до вдигане на кръвно, сърдечни проблеми, тежко изживял, че не можел да присъства на абитуриентския бал на голямата си дъщеря, притеснения за здравето на възрастните си родители и на децата, отстранен от длъжност и повече от година в невъзможност да си намери работа и е счел, че сумата от 50 000 лв. е справедливото в случая обезщетение с оглед на доказаните душевни болки и страдания. За да не уважи претенцията в по-висок размер, съдът е посочил, че отчита разумния, дори кратък спрямо обичайната продължителност на наказателните производства, продължили общо две години и половина, като съдебното производство по второто обвинение, минало на три инстанции, е приключило в рамките на една година.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят – П.Р.Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му, с която е уважен частично иска, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за преценката на всички доказателства по делото в съвкупност и излагане на собствени мотиви от въззивната инстанция и за критериите за определяне на справедливо обезщетение. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 24.11.2014г. по гр. д. №1863/2014г., ІІІ г. о., решение от 22.10.2010г. по гр. д. №1927/2009г., ІV г. о., 02.03.2011г. по гр. д. №556/2010г., ІІІ г. о., постановени за уеднаквяване практиката по приложението на чл. 52 ЗЗД, както и решение на въззивен съд, без отбелязване да е влязло в сила, поради което не следва са се съобразява при преценката за допустимост на касационното обжалване.

С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение само по поставените от П.Р.Б. въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението /включително наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди/ на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като постановяване на решението в обжалваната му част при преценка само на част от доказателствата, е довело до разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.04.2016г гр. д.№5011/2015г. на АС София в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. за насрочване в открито съдебно заседание и призоваване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: