Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба, подадена от [фирма] чрез адв.А. В. срещу решение № 84 от 12.01.16г. по т. дело № 3404/15г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 846 от 26.05.15г. по гр. дело № 6860/14г. на Софийски градски съд.С него са отхвърлени предявените от същата страна против [фирма] иск с правно основание чл. 56 ЗЗД за връщане на сумата от 39 479 щатски долара, с която поради грешка с платежно нареждане от 17.06.14г. е изпълнено задължение на трето лице към него, евентуално съединен с иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на същата сума, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на К. импортс инк –С./праводател на ищеца по договор за цесия от 1.08.14г./.

В изложението по чл. 284 ал. 1 т. 3 от ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по следните въпроси:1. Какво стои зад законодателната мисъл в чл. 56 ЗЗД - да поправя само и единствено грешно изпълнено чуждо задължение поради грешка в кредитора или да поправя всяко неоправдано/поради грешка/разместване на блага, което е довело до несправедливо обогатяване на едно лица за сметка на обедняването на друго; 2.Ако се приеме, че чл. 56 ЗЗД има за предмет неограничен кръг от възможни грешки, то в неговата хипотеза следва ли да се включи и връщане на грешно преведена и получена сума, без наличието на какъвто и да било субективен елемент относно длъжника и кредитора, в случай на т. н.”техническа грешка”; 3.Кое е основополагащото в хипотезата на чл. 56 ЗЗД – наличието на грешка, довела до неоснователно обогатяване на кредитора или начина на изпълнение – пряк или косвен; 4.Общата разпоредба на чл. 59 ЗЗД не е ли създадена от законодателя с цел възстановяване разместването на блага във всички останали случаи, предвидени в специалните разпоредби на чл. 55 – 58 ЗЗД,когато е налице обедняване на едно лице.

В отговор по чл. 287 ГПК ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за цесия от 1.08.14г.К. импортс инк-С. е прехвърлило на ищеца [фирма] вземането си за сумата от 39 474 щ. д.,с източник извършено плащане от цедента на сумата, представляваща дължимо на основание фактура LC 69 плащане към цесионера – [фирма] по банковата сметка на трето лице към ответната банка [фирма],по което въпреки депозираното в тази банка канцелиращо нареждане - обратен суифт, не е извършено възстановяване на сумата на наредителя.Прието е, че на 17.06.14г. с платежно нареждане К. И.И. –С. е наредило да бъде преведена сумата от 39 474 щ. д. по сметката на [фирма] в ответната банка [фирма].В платежното нареждане е цитирана фактура № LC 69 от 20.03.14г.,издадена от [фирма] за доставка на стоки на стойност 38 311.20 щ. д.На 18.06.14г. сметката на [фирма] в банката –ответник е заверена с цитираната сума.На същата дата, с отменително нареждане банката на американското дружество е поискала връщане на сумата по искане на клиента.С писмо от 19.06.14г. ищецът [фирма] е уведомил банката –ответник, че по доларовата сметка на [фирма] е постъпил валутен превод от К.И.И. в размер на 40 000 щ. д.по цитираната фактура, която е погрешно преведена по сметката на [фирма] вместо по неговата.На 20.06.14г. ответната банка е получила съобщение за отмяна на превода на процесната сума чрез посредничеството на кореспондентската банка – Р. интернешънъл банк.Същевременно ответната банка е кредитор на [фирма] въз основа на изпълнителен лист от 21.07.11г. по гр. дело № 24473/11г. на СРС за вземания в общ размер от 372 516.81 лв, по който е образувано изп. дело /№/ на ЧСИ К..На 8.12.11г. са изпратени запорни съобщения по банковите сметки на длъжника във всички банки.На 8.08.14г. по изп. дело е постъпила сума от запор на банковите сметки на длъжника в [фирма] в размер на 57 693.71лв, която на 11.08.14г. е преведена на взискателя по делото.

При тези данни по делото въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 56 ЗЗД за успешното провеждане на иска, тъй като специфичният елемент от тази хипотеза изисква изпълнение на чуждо, а не на лично задължение, а в случая не било установено американското дружество да е изпълнило чуждо задължение към ответната банка.Разгледан е и евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД,който също е приет за неоснователен.Изложени са съображения, че от една страна, с плащането на процесната сума имуществото на К. импортс инк е намаляло, или е налице обедняване на дружеството, от друга страна ответната банка се е обогатила, тъй като в качеството си на кредитор на [фирма] се е удовлетворила по реда на принудителното изпълнение, но липсва причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на праводателя на ищеца, тъй като те не произтичат от един общ факт или обща група факти.Последващото получаване на сумата от банката – ответник е вследствие осъществяване на други факти, а именно съществуващо задължение на [фирма] към банката – ответник, снабдяването на същата с изпълнителен лист срещу това дружество, образуването на изпълнително дело по молба на взискателя, запорирането на вземанията на дружеството по банковата му сметка в банката –взискател, превеждането на постъпилата сума от банката по сметката на съдебния изпълнител на основание чл. 508 ал. 3 ГПК и частичното удовлетворяване на взискателя с превеждането на сумата от сметката на съдебния изпълнител по сметката на банката - ответник.Направен е извод, че твърдяните от ищеца факти могат да обосноват основателност на исковата претенция по чл. 55 ал. 1 т. 1 ГПК, но такъв иск не е предявен.

Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Посочените от касатора въпроси, уточнени от настоящия съдебен състав съгласно правомощията му, разяснени в ТР № 1/19.02.10г. по т. д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС,се свеждат по искане за тълкуване на правната норма на чл. 56 ЗЗД и съотношението й с чл. 59 ЗЗД,което е основателно поради липса на практика на ВКС,постановена по реда на чл. 290 ГПК.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 84 от 12.01.16г.,постановено по в. т. дело № 3404/15г. на Софийския апелативен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1229.04 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.

След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.