ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2547гр. София, 07.10.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 397 по описа за 2024 година,
взе предвид следното.
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца И. Г. срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд.
Ответникът „Слънчев бряг“ АД оспорва жалбата.
По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на ответното дружество за изменение и допълнение на устава и за провеждане на конкурс за избор на членове на СД с възлагане на представителя на държавата - акционер със 75 % от акциите да извърши организацията по провеждането на конкурса по реда и при условията на ЗПП и ППЗПП.
Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1-2 и т. 3 ГПК.
Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай за обосноваване на очевидна неправилност на въззивното решение се поддържа, че неправилно съдът не е съобразил, че измененията на устава ще доведат до нееднакво третиране на акционерите от един клас, както и че с оправомощаването на мажоритарния акционер за провеждане на конкурсната процедура, съчетано с лишаването на миноритарните акционери от възможността да номинират кандидати, се допуска злоупотреба с права въз основа на размера на участието в капитала. Изтъква се и неправилното отхвърляне на оплакването на жалбоподателя за лишаване от правото на участие в делото поради нередовно призоваване за заседание на първата инстанция, по съображения, че оплакването не е съпроводено със съответни искания за конкретни действия във въззивното производство.
Изложените доводи не удовлетворяват установените в практиката на ВКС критерии за очевидна неправилност, посочени по-горе. Същите не сочат нито на грубо нарушение на правилата на формалната логика, водещо до явна необоснованост на фактическите изводи на съда, нито на приложение на несъществуваща или отменена норма, респ. на приложение на норма в обратен на действителния смисъл, поради което основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице.
По чл. 280, ал. 1, т. 1-2 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и актове на Съда на ЕС по въпросите:
- представлява ли нарушение на принципа на равнопоставеност на акционерите, притежаващи еднакъв клас акции, по смисъла на чл. 110б ЗППЦК и наднационалните нормативни актове, възможността конкурсната процедура избор на СД в публично дружество, в това число номинациите по нея, да се провежда от мажоритарния собственик на акции, без да са предвидени ефективни механизми за участие на миноритарните акционери в процедурата;
- приравнено ли е по своето правно значение правото на акционер да включи въпроси в дневния ред на Общо събрание на публично дружество с правото му да участва в организирането и провеждането на конкурс за избор на членове на СД и правото му да номинира кандидат; и
- с оглед на принципа за служебно начало и установените правомощия на въззивната инстанция като инстанция по същество, следва ли страната, която е заявила, че процесуалните права са нарушени поради ненадлежно връчване на съобщение в първа инстанция за насрочване на открито съдебно заседание, да отправи конкретни искания за предприемане на действия от въззивния съд или същият е служебно задължен да предприеме съответните процесуални действия и да даде нарочни указания на страната за извършване на процесуални действия,
а по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа, че въпросът при констатирана от съда празнота/непълнота в номинационната процедура по ППЗПП за миноритарните акционери следва ли правораздавателният орган въз основа на чл. 46, ал. 2 ЗНА да приложи по аналогия правилата, уредени в ППЗПП, като разшири субектния им обхват, вместо да приложи по-висок по ранг акт (Търговски закон), който не се характеризира като уреждащ сходна законова хипотеза или „подобен случай“ е от решаващо значение за изхода на делото и същевременно се тълкува по различен начин от съдилищата, като разглеждането му се налага от необходимостта да се обезпечи точното прилагане на закона, както и за развитие на правната теория и практика, когато законите са непълни неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им.
По поставените въпроси не се установява наличието на специалните предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-2, респ. т. 3, ГПК. Така по първите три въпроса, извън общото твърдение за противоречие с практиката на ВКС и с актове на СЕС, конкретна такава практика, респ. актове, не са посочени, поради което не може да се приеме за установено наличието на твърдяното противоречие. Единствено е посочено с допълнителното уточнение на жалбоподателя решение № 237/2012 г. по т. д. № 62/2010 г. на II т. о. на ВКС, в което обаче е разрешен въпрос, неотносим към настоящия спор, а именно относно възможността въпросът за сделка по чл. 114, ал. 1, б. „б.“ ЗППЦК с активи над определена стойност, в която участват заинтересовани лица, да бъде включен в дневния ред на ОС на публично акционерно дружество от съответното заинтересовано лице по реда на чл. 223а ТЗ. По последния въпрос изложението се свежда до възпроизвеждане на част от мотивите към т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК, без да се аргументира, съгласно разясненията по посоченото тълкувателно решение, наличието на остаряла или създадена в резултат на неточно тълкуване практика, респ. наличието на непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от направеното искане, ответникът няма право на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК за касационното производство поради липсата на доказателства такива да са направени.
С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 80/04.10.2023 г. по т. д. № 164/2023 г. по описа на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: .............................................
Членове:
1 ............................................
2. ...........................................