О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50015

гр. София, 07.10.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гр. дело № 3865 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ю. Б. АД София срещу въззивно решение № 1085/08.05.2019 г. по в. гр. д. № 3344/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 23.04.2018 г. по гр. д. № 14333/2016 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл.124 ГПК в отношенията между Г. В. М. и „Ю. Б. АД /като правоприемник на „Алфа банк – клон България“ АД/, че задълженията на Г. В. М. за сумите: 18 206,83 лв.- главница; 1241,60 лв. -договорна лихва за периода от 16.08.2009 г. до 14.03.2010 г.; 9,30 лв. - наказателна лихва за периода от 16.08.2009 г. до 14.03.2010 г.; и 1156,14 лв.- съдебни разноски и законната лихва от 17.05.2010 г., като погасени по давност, не се дължат. В същата са наведени твърдения от касатора /взискател в изпълнителното производство/, че всяка година, считано от образуване на изпълнителното делото против ищеца, е правил искания за извършване на изпълнителни действия, които са прекъсвали давността, в т. ч. и през 2013 г., 2014 г. и 2016 г.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора, счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради колизия между две задължителни съдебни практики – тази на ППВС № 3/1980 г. и тази на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса относно погасителната давност при принудително изпълнение; до кой момент действа ППВС № 3/1980 г. и от кой момент започва да действа другата задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата Г. В. М. е депозирал отговор на касационната жалба в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след образуване на изпълнителното дело и изпращане на запорни съобщения в продължение на две години от 15.10.2010 г. до 15.10.2012 г. взискателят не е правил искания за извършване на изпълнителни действия и по делото не са били извършвани изпълнителни действия до 01.07.2013 г. На посочената дата било изпратено ново запорно съобщение, а на 19.07.2013 г. била депозирана молба от взискателя, с която бил поискан опис на движими вещи. Съдът е приел е, че от 15.10.2010 г. до 15.10.2012 г. е изтекъл предвидения в чл. 433, ал.1 т.8 ГПК двугодишен срок, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е прекратено на 15.10.2012 г. и е без значение, дали съдебният изпълнител е издал нарочен акт за това. Посочено е, че при прекратен изпълнителен процес, посочването от ответника на нов изпълнител способ през 2013 г. не може да бъде зачетено като действие прекъсващо давността, която започнала да тече от 15.10.2010 г. Прието е, че настъпилото перемиране на изпълнителния процес е довело до обезсилване по право с обратна сила на всички изпълнителни действия. Прието е от въззивния съд, че тъй като петгодишната погасителна давност е изтекла на 15.10.2015 г., а искането делото да се изпрати на друг ЧСИ е направено едва на 18.10.2016 г., искът е основателен.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

По заявеното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, като предпоставка за допускане на касационен контрол. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая касаторът не мотивира наличието на това основание, а основанието е посочено бланкетно. След служебната проверка на обжалваното решение касационният съд намира, че не са налице основания да се приеме, че то е очевидно неправилно.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, по уточнения от съда правен въпрос касаещ погасителната давност при принудително изпълнение и момента от който поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК и цитираната от касатора практика на ВКС.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 412,94 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 1085/08.05.2019 г. по в. гр. д. № 3344/2018 г. на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на жалбоподателя „Ю. Б. АД София, в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 412,94 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.