Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. В., М. В. и Л. Б. против решение № 78/ 21.01.2014 год. по гр. д. № 3543/2013 год.,допълнено с реш.№ 543 / 21.03.2014 год. по същото дело на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, постановено на 22.02.2013 год. по гр. д.№ 5562/2010 год., коригирано с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 19.06.2013 год..С потвърденото решение са отхвърлени исковете на касаторите против [фирма],за осъждане ответника да плати, на основание чл. 407 ал. 1 отм. ТЗ, обезщетение за търпими неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП,настъпило по вина на водач на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ лек автомобил. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, досежно решаващия извод на съда за отхвърляне на исковете, поради надвишаване на застрахователната сума, договорена в застрахователната полица до размера от 130 000 лева, при две и повече увредени лица, с оглед изплатени на пострадали от същото застрахователно събитие, трети за спора лица, застрахователни обезщетения, изчерпващи същата.Оспорват и правилността на извода, че в такава хипотеза съдът не е задължен да съобрази броя на претендиращите обезщетение лица и да присъди пропорционални /съразмерни/ обезщетения на всяко от тях, общо до размера на застрахователната сума.Касаторите излагат и доводи за неправилност на въззивното решение, поради съобразяване в размера на застрахователната сума и начислимите - върху изплатените обезщетения на трети за спора лица, пострадали от същото застрахователно събитие, съответно от 90 000 лв. и 10 100 лв. - лихви за забава, считано от датата на увреждането, с които именно лихви изплатените обезщетения възлизат на 242 080, 81 лева.

Ответната страна [фирма] – оспорва касационната жалба, като акцентира на две обстоятелства: 1/ Ищците са предявили претенциите си единствено...