Неустойка * договор за финансов лизинг * потребител * Неравноправни клаузи в потребителски договори

Р Е Ш Е Н И Е№ 188

София, 09.05.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря М., като изслуша докладваното от съдията Костова т. д. №1787 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

С определение № 520 от 6.07.2015г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решение №55 от 28.02.2014г., постановено по в. т.дело №480/2013г. на Варненския апелативен съд, т. о., с което С. С. Б. е осъден да заплати на [фирма] – [населено място] сумата от 16 000 лв., представляваща неустойка по т. 12.4 от ОУ към договор за финансов лизинг №1878/5.10.2007г., както и в частта за разноските за сумата от 3891.30 лв.

Касационното обжалване е допуснато при допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Договорът за финансов лизинг представлява ли финансова услуга по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗПП и ползвали се от защитата по чл. 143 от ЗПП лизингополучателят – физическо лице, което като страна по договор за финансов лизинг действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност?”.

В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът...