О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1080

гр. София, 25.04.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №592 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Б. Б. ООД, срещу въззивно решение №1460 от 22.11.2022г. по в. гр. д.№1996/2022г. на Пловдивски окръжен съд, IX състав, с което след отмяна на решение №4161 от 31.10.2019г. по гр. д. № 2654/2018г. на Пловдивски районен съд „Б. Б. ООД е осъдено да заплати на „Агро - Т. Груп“ ЕООД на основание чл.82, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 23 001, 07 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на „Б. Б. ООД по сключен с „Агро - Т. Груп“ ЕООД на 22.10.2015г. договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти № 2980 да въведе коректно данните от извършени през 2016г. проверки в системата за въвеждане на данни от външни институции, създадена и поддържана от Държавен фонд „Земеделие“, в резултат на което от ДФЗ не е изплатено заявеното от „Агро -Т. Груп“ ЕООД финансово подпомагане за кампания 2016г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г. - 2020г. в пълния му размер от 34315,53 лв., като му е наложена санкция в размер на исковата сума, както и за заплащане на сумата от 1638,90 лв. – обезщетение за забава от 12.05.2017г. до 22.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 25.01.2018г. до окончателното й изплащане. Със същото решение са отхвърлени предявените от „Б. Б. ООД, против „ЗАД Армеец“ АД, обратни искове за заплащане на застрахователно обезщетение, включващо сумата 23001,07 лв., за присъдено обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на „Б. Б. ООД по сключен с „Агро - Т. Груп“ ЕООД на 22.10.2015г. Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти № 2980, както и за сумата 1 638,90 лв – обезщетение за забава от 12.05.2017г. до 22.01.2018г, ведно със законната лихва върху главницата 23 001,07 лв, считано от подаване на исковата молба 25.01.2018г. до окончателното й изплащане, ведно с присъдените суми за разноски, като неоснователни.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда, че не са налице предпоставките на чл.83 от ЗЗД за изключване или намаляване отговорността му за неизпълнение на сключения между страните договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти. Изтъква, че е съгласувал съдържанието на въведената от него информация в СВДВИ с ищцовото дружество, като негов служител е изпратил имейл на електронната поща на разпитания като свидетел Г. Х.. Поддържа, че окръжният съд не е обсъдил в пълнота всички доказателства по делото, като е пропуснал съществения факт, че кореспонденцията е изпращана и получавана на адресите на електронните пощи на страните, посочени в т.17.2 от сключения между тях договор, поради което тя обвързва страните. Счита, че от представените от него доказателства се установява, че ищецът разполага със собствен достъп до въведената от „Б. Б. ООД информация в СВДВИ и е могъл сам да извърши проверка. Прави оплакване, че съдът не е коментирал частта от т.8 от общите условия, според която, за да не се покрива от застраховката процесната отговорност следва да не може да възникне на друго правно основание.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставя като обуславящ изхода на спора въпроса: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните? Твърди, че по поставения въпрос е допуснато противоречие с практиката, формирана с решение №60215/09.12.2021г. по гр. д.№4178/2020г. на ВКС, ГК, IІІ г. о., решение №86/06.07.2020г. по т. д.№761/2019г. на ВКС, II т. о., решение №164/04.06.2014г. по гр. д.№196/2014г. на ВКС, ГК, IІІ г. о., решение №274/24.10.2016г. по гр. д.№2228/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №553/27.06.2013г. по гр. д.№196/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №77/17.03.2015г. по гр. д.№2040/2014г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №235/04.07.2011г. по гр. д.№513/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др.

Ответникът по касационната жалба „Агро – Т. Груп“ ЕООД, [населено място], оспорва жалбата като неоснователна и твърди, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Ответникът по касационната жалба ЗАД Армеец“ АД счита жалбата в частта срещу решението по главния иск за основателна, като поддържа, че е налице соченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Оспорва като изцяло неоснователна касационната жалба в частта, с която се обжалва решението на Пловдивски окръжен съд по обратния иск.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Обжалваното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивната инстанция съгласно чл.294 от ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на чл.294, ал.1 от ГПК постановеното решение на касационната инстанция го обързва относно извода за установено неточно изпълнение от страна на ответното дружество на договорното задължение на ответника по сключения между страните договор от 22.10.2015г., изменен с анекси от 13.05.2016г. и 28.09.2016г., за предоставяне на данни от осъществените от него проверки чрез въвеждане на точни данни от тези проверки в специалната система за това - Системата за въвеждане на данни от външни институции / СВДВИ /. При съобразяване указанията на касационната инстанция за изследване наличието на предпоставки за намаляване или отпадане на обезщетението в хипотезата на чл.83 от ЗЗД, е преценил за значими и подлежащи на доказване както обстоятелството дали ищецът е разполагал със собствен достъп до въвежданата от контролния орган информация в СВДВИ, свързан с възможността за проверка за наличие на технически грешки в тази система, така и наличието на корелиращо на тази възможност задължение за ищеца да извършва последващ контрол относно точното изпълнение на установените в р.ІІІ, т.10 задължения на ответното дружество като контролен орган. Констатирал е, че в р.ІІІ, т.8 от процесния договор, регламентиращ задълженията на клиента, за ищцовото дружество не е предвидено задължение за последваща проверка на изготвяна от ответното дружество документация с отразените данни от извършваните проверки, включително чрез въвеждането им в СВДВИ. Преценил е, че дори за ищеца да е била налице възможност за достъп до отразените от ответното дружество данни в СВДВИ, същият не е бил редовно уведомен за въвеждането на данните. От разпита на свидетеля по делото Л. Л., представител на ответното дружество, съставът на Пловдивски окръжен съд е установил, че след въвеждането на процесните данни в СВДВИ, свидетелят изпратил имейл по електронната поща, съдържащ файл с нанасените данни за обработваните земи и култури, но на лицето Г. Х., за когото не се установява да е бил служител или надлежен представител на възложителя. Според показанията на самия Х. същият е изпълнявал длъжността кмет на населеното място, в околността на което се намират земеделските земи на арендатора и е съдействал на проверяващите в това му качество. При тези фактически и правни изводи съдът е приел за основателен предявения от ищеца иск за присъждане на обезщетение в размер на 23 001,07 лв., съставляваща сумата, с която е редуцирано от ДФЗ заявеното от „Агро - Т. Груп“ ЕООД финансово подпомагане за кампания 2016г. По предявените от ответното дружество „Б. Б. ООД при условията на евентуалност от уважаване на главния и акцесорния иск на „Агро – Т. Груп“ ЕООД, обратни искове против конституираното по делото трето лице - помагач ЗАД „Армеец“ АД, съдът е установил съществуването на застрахователно правоотношение между страните по застрахователна полица №1526813100000493693/08.10.2015г., действаща за периода 13.10.2015г – 12.10.2016г., застрахователна полица №1626813100000545362/12.10.2016г., действаща през периода от 13.10.2016г. – 12.10.2017г. и застрахователна полица №1726813100000607572/06.10.2017г., действаща за периода от 13.10.2017г. до 12.10.2018г., които са представени по делото. Счел е за неоснователно възражението на ответника за неустановено покритие на застрахователното събитие. Посочил е, че от текста на Раздел І, т.1.1 от ОУ на „Гражданска отговорност на юридически лица“ не се установява изискване за кумулативно проявление както на събитието, така и на предявената претенция едновременно в периода на действие на застрахователното правоотношение по всяка една от трите застрахователни полици, каквото изискване не е въведено и със законовата разпоредба на чл.429, ал.1 от КЗ. Посочил е, че в конкретния случай периодите на действие на застрахователното правоотношение между страните са се застъпвали, поради което както към момента на застрахователното събитие, така и към момента на предявената от ищеца по първоначалния иск „Агро – Т. Груп“ ЕООД претенция, е било налице застрахователно покритие за целия период от 08.10.2015г. до 12.10.2018г. Счел е обаче за основателно възражението на застрахователното дружество, основано на текста на р.ІІ Изключения, т.8 от Общите условия, с което е предвидено застраховката да не покрива отговорност, поета от застрахования по договор, която не би възникнала на друго правно основание, както и отговорност на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение, вкл. и при неточно изпълнение. Приел е, че съобразно законовата разпоредба на чл.429, ал.1, т.2 от КЗ за застрахователя съществува законова възможност, а не задължение за осигуряване на покритие на отговорност за неизпълнение на договорно задължение, което с ОУ на застраховката „Гражданска отговорност на юридически лица“ обаче изрично е изключено, поради което за ищеца по обратните искове не е налице валидно договорно основание за предявяването му.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос относно задължението на съда да обсъди всички възражения във въззивната жалба са обвързани с оплакванията на касатора, че в мотивите си съдът не е обсъдил разменената между страните кореспонденция по електронна поща, както и представените доказателства, установяващи че ищецът разполага със собствен достъп до въведената от „Б. Б. ООД информация в СВДВИ и е могъл сам да извърши проверка, а също не е обсъдил и доводите му по предявения обратен иск, че отговорността на застрахования може да възникне на друго правно основание при същия фактически състав, тъй като задължението за въвеждане на данните в СВДВИ произтича от нормата на чл.49 ал.4 от Наредба №4/2015г. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същия въпрос е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в редица решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК / цитираните от касатора, както и служебно известните на настоящия състав решение №183/21.11.2018г. по т. д. №542/2018г. на ВКС, I т. о., решение №93/27.11.2020г. по т. д. №2013/2019г. на ВКС, I т. о., решение №125/15.01.2020г. по т. д. №1204/2018г. на ВКС, II т. о., решение №240/15.01.2019г. по т. д. №518/2018г. на ВКС, I т. о., решение №209/20.02.2018г. по т. д. №1096/2017г. на ВКС, I т. о., решение №112/28.10.2020г. по т. д. №2029/2019г. на ВКС, I т. о. и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В настоящия случай обжалваното въззивно решение е постановено при обсъждане на доводите и възраженията на страните и на доказателствения материал. Решаващият състав на Пловдивски окръжен съд е обсъдил въведения от ответника по главните искове довод, че е съгласувал съдържанието на въведената от него информация в СВДВИ с ищцовото дружество, но е приел това твърдение за недоказано, като се е аргументирал с това, че адресатът на имейла Г. Х. не е имал качеството на служител на възложителя „Агро - Т. Груп“ ЕООД. Във връзка с доводите на ответника, че ищецът – възложител е разполагал със собствен достъп до въведената от „Б. Б. ООД информация в СВДВИ и е могъл сам да извърши проверка на верността й в системата, въззивният съд е изтъкнал, че за възложителя не е предвидено задължение за последваща проверка на изготвяната от ответното дружество документация. При тези съображения изводът за липса на предпоставките по чл.83 ал.2 от ЗЗД за освобождаване на ответника от отговорност, не се дължи на пропуск на въззивния съд да обсъди част от събраните доказателства и доводи на страните, а на осъществената от съда преценка за дължимото от ищеца при конкретните обстоятелства поведение за предотвратяване на вредите от неточно въведените в СВДВИ данни. По този начин съдът не е допуснал отклонение от практиката на ВКС относно изискването за обсъждане на всички своевременно въведени от страните доводи и възражения. Изводите, до които въззивният съд е достигнал при преценката на събраните по делото доказателства, не подлежат на проверка в стадия по допускане на касационно обжалване.

Не съответстват на мотивите на въззивното решение и оплакванията на касатора, че за да постанови обжалваното решение по обратния му иск към „ЗАД Армеец“ АД, съставът на Пловдивски окръжен съд не е коментирал частта от клаузата на т.8 от раздел ІІІ от Общите условия на „ЗАД Армеец“ АД, съгласно която „застраховката не покрива отговорност, поета от застрахования по договор, която не би възникнала на друго правно основание, както и отговорност на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение, вкл. и при неточно изпълнение“. Съдът е извършил тълкуване на клаузите на застрахователната полица и общите условия на застраховка „Гражданска отговорност на юридически лица“ на „ЗАД Армеец“ АД при действието на които е сключена застраховката, в съответствие с критериите на чл.20 от ЗЗД и константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба, като изрично е обсъдил именно т.8 от раздел ІІІ от Общите условия. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Доводите на касатора са израз на разбирането, че отговорността му произтича от неизпълнение на нормативно установено задължение за въвеждане на данни в СВДВИ, но тази теза не отчита обстоятелството, че това задължение се поражда по силата на чл.49 от Наредба №4/2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г. -2020г. /ред. ДВ, бр.16 от 2015г., в сила от 27.02.2015г., отм. ДВ, бр.32 от 2022г., в сила от 26.04.2022 г./ само при наличие на сключен договор за възлагане на дейността по контрол и сертификация с определен възложител.

По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1460 от 22.11.2022г. по в. гр. д. №1996/2022г. на Пловдивски окръжен съд, IX състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.