Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Трансекспрес“ЕООД срещу определение № 227/15.02.2018г. по ч. т.д. № 515/2018г. на ВКС, I т. о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на посоченото дружество срещу определение № 541/01.12.2017г. по ч. т.д. № 676/2017г. на П. и е прекратено производството по ч. т.д. № 515/2018г. на ВКС, I т. о.

С определение от 07.12.2018г. съставът на ВКС е назначил за особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК на частния жалбоподател „Трансекспрес“ЕООД определеният от САК – адв. Р. П., който в указания срок е приподписал частната жалба.

В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение, тъй като жалбоподателят – ответник по иска с правно осн. чл. 74 ТЗ има правен интерес от атакуване на въззивното определение, с което се потвърждава определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по иска. Претендира за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото на състава на Първо отделение на ТК на ВКС за произнасяне по същество на частната жалба срещу определение № 541/01.12.2017г. по ч. т.д. № 676/2017г. на П..

Ответникът по частната жалба А. Н. Т., не е подал писмен отговор, но доколкото сам като вписан управител на дружеството е подал самата частна жалба, съдът намира, че е изразил в нея становище за неправилност на обжалваното определение.

Ответницата по частната жалба З. М. Д. не е подала писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, но неоснователна по същество.

Производството по т. д. № 53/2016г. на ОС-Пловдив е било образувано по искова молба от З. Д. и А. Т. за отмяна на решение на едноличния собственик на капитала на „Трансекспрес“ЕООД от 16.01.2016г. за освобождаване на ищците като управители на дружеството-ответник и за избор на Д. Т. за управител на същото дружество. Навеждат се твърдения, че ищците са акционери в „Логистика“ АД, което се явява едноличен собственик на капитала на „Трансекспрес“ ЕООД, а атакуваното решение е взето от СД на „Логистика“АД от лица, които не са вписани в търговския регистър като членове на СД. С определение № 787/10.05.2017г. по т. д. № 53/2016г. на ПОС производството по делото е било прекратено.

С частна жалба ищците З. Д. и А. Т. са обжалвали прекратителното определение. По повод на същата е било образувано производството по ч. т.д. № 676/2017г. на П., по което с определение № 541/01.12.2017г. е било потвърдено атакуваното по реда на чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК определение на ПОС.

С частна жалба вх. № 10171/21.12.2017г. ответникът по иска по чл. 74 ГПК - „Трансекспрес“ЕООД, е обжалвал определението на П. и по същата е било образувано производството по ч. т.д. № 515/2018г. на ВКС, I т. о.

С определение № 227/15.05.2018г. по ч. т.д. № 515/2018г. състав на ВКС, I т. о. е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението на П..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото, приема следното:

Първоинстанционното производство е било прекратено с определение на съда, което е било обжалавно само от ищците. С определението на П. по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК се потвърждава определението на ПОС, постановено на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, поради оставяне без уважение на частната жалба на ищците. Следователно правен интерес от обжалване на въззивното определение имат частните жалбоподели във производството пред П.. Търговското дружество - ответник не е подавало частна жалба и за него липсва правен интерес от обжалване на определението по чл. 274, ал. 2 ГПК на П.. Неоснователни са доводите в настоящата частна жалба за наличие на правен интерес за дружеството от разглеждане по същество на спора, тъй като според частния жалбоподател наведените обстоятелства в исковата молба сочат на нищожно решение на управителния орган на „Логистика“АД /поради нелегитимност на състава на управителния орган/ - едноличен собственик на капитала на „Трансекспрес“ЕООД, а оттук и за нищожност на решението на ОС на последното дружество; както и че противоречието между обстоятелствена част и петитум на иска в тази връзка не е било отстранено от съдилищата. Изрично с разпореждане № 2048/31.03.2017г. по т. д. № 53/2016г. на ПОС първоинстанционният съд с оглед указанията в определение № 120/13.03.2017г. по ч. т.д. № 402/2017г. на ВКС, II т. о. и определение № 110/23.03.2017г. по ч. гр. д. № 142/2017г. на П. е задължил ищците да отстранят констатираното противоречие между обстоятелствена част и петитум на предявения иск, а оттук и да обосноват правен интерес от предявяване на същия. В писмена молба от 24.04.2017г. З. Д. и А. Т. изрично поддържат, че петитумът е за отмяна на решение на ОС на дружеството-ответник, т. е. конститутивен по чл. 74 ТЗ. Иск за прогласяване на нищожност не е бил предявен от ищците и е недопустимо да се поддържа такъв от дружеството-ответник в производството по чл. 74 ТЗ.

Поради изложеното определението на ВКС, I т. о. следва да се потвърди.

Водим от горното, състав на Първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 227/15.02.2018г. по ч. т.д. № 515/2018г. на ВКС, I т. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: