Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 10081/22.11.2018 г. по вх. рег. на ВКС, подадена от „А. И“ ЕООД – ответник в касационното производство, чрез процесуалния представител на дружеството - адв. М. Г., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 458 от 25.10.2018 г. на ВКС, ТК, І отд., по т. д. № 2368/2017 г.

Молителят счита, че отказът на ВКС да присъди в негова полза направените разноски в размер на 1 965 лв. поради непредставени доказателства за договорено и съответно реално заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователен, с оглед на което моли постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение да бъде изменено, като му бъдат присъдени сторените разноски в претендирания размер. Твърди, че с отговора на касационната жалба и изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК е представил първоначален списък с разноските по чл. 80 ГПК отм.. 08.2017 г., както и актуализиран списък от 04.10.2017 г. с направените допълнителни разноски за изготвяне на становище по направеното от касатора искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Претендира, че искането за присъждане на направените разноски за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция е своевременно направено, както и че са представени доказателства за договорено и съответно реално заплатено адвокатско възнаграждение, поради което моли настоящата молба по чл. 248, ал. 1 ГПК да бъде уважена.

Ответната страна – „ЧЕЗ Р. Б. АД, чрез пълномощника си адв. П. М., в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за неоснователност на молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Алтернативно, в случай че съдът намери молбата на „А. И“ ЕООД за основателна, прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност и моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, констатира, че молбата е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения:

С постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 458 от 25.10.2018 г., по т. д. № 2368/2017г. съставът на І т. о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд № 1023 от 03.05.2017 г., по в. т. д. № 6217/2016 г., както и е оставил без уважение искането на касатора „ЧЕЗ Р. Б. АД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Със същия съдебен акт е прието, че искането на ответника по касация - „А. И“ ЕООД за присъждане на направените разноски в касационното производство е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът присъжда направените от страната разноски след представяне на доказателства за реалното им заплащане. В конкретния случай, ответникът по касационната жалба „А. И“ ЕООД, с отговора на касационната жалба е представил на 04.08.2017 г. и списък по чл. 80 ГПК с направените разноски, към който са приложени: анекс от 09.03.2017 г. към договор от 04.02.2016 г. за правна защита и съдействие, фактура № 73/14.07.2017 г., както и извлечение от 31.07.2017 г. от разплащателна сметка, от които се установява, че молителят в настоящото производство е заплатил на адвокатско дружество „Г. и Х. - А.“ сумата от 765 лв. Впоследствие, с вх. № 10556/04.10.2017 г. „А. И“ ЕООД е представило и актуализиран списък по чл. 80 ГПК с разноските, които дружеството е направило за оказана правна помощ, изразяваща се в изготвянето на становище по искането на „ЧЕЗ Р. Б. АД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Към актуализирания списък с разноски са приложени анекс от 19.09.2017 г. към договор от 04.02.2016 г. за правна защита и съдействие, (в който изрично е уточнено, че договореното допълнително адвокатско възнаграждение е за процесуално представителство по повод искането на касатора с правно основание чл. 267, § 3 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) ), фактура № 85/27.09.2017 г., както и извлечение от 03.10.2017 г. от разплащателна сметка, от които се установява, че „А. И“ ЕООД е допълнително е заплатило на упълномощеното от него адвокатско дружество сумата от 1 200 лв.

Всички посочени по-горе доказателства за разходи са били приложени в отделна папка и поради пропуск на състава не са били обсъдени в определението по чл. 288 ГПК, поради което молбата за изменението му в поискания смисъл е основателна.

Неоснователно се явява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответната страна в настоящото производство за прекомерност на претендираното от молителя адвокатско възнаграждение. Договореното между „А. И“ ЕООД и упълномощеното от него адвокатско дружество за оказана правна помощ съответства на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Към представените списъци по чл. 80 ГПК са приложени доказателства, установяващи реалното заплащане на претендираните суми от 765 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба и 1 200 лв. за изготвяне на становище по допълнително постъпилото искане касатора за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Въпреки, че произнасянето на ВКС по допустимостта на касационната жалба и по искането за отправяне на преюдициално запитване се осъществява в рамките на производството по чл. 288 ГПК, в конкретния случай „А. И“ ЕООД е направило разходи за заплатено адвокатско възнаграждение както за изготвянето на отговор на касационната жалба, така и за изготвянето на становище по искането с правно основание чл. 267, § 3 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) предвид факта, че последното не е депозирано ведно с касационната жалба, а едва след представянето на отговора на ответната страна.

Водим от горното, съставът на ВКС, І т. о.ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 458 от 25.10.2018 г. на ВКС, ТК, І отд., по т. д. № 2368/2017 г. в частта за разноските.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ Р. Б. АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, „Б. Б. Ц“, ЕИК[ЕИК], да заплати на „А. И“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Витоша“, бул. „Т. К“ № 55, вх. А, ет. 6, ап. 12, ЕИК[ЕИК] сумата от 1 965 лв. /хиляда деветстотин шестдесет и пет лева/, представляваща направените разноски за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: