Производството е по реда на чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2002/14.03.2018 г. на П. Л. П. и Й. Ц. П., чрез адв. В. У., срещу решение № 6 от 11.01.2018 г. по в. гр. д. № 621/2017 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 258 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 310/2016 г. на Ловешкия районен съд за признаване на установено спрямо касаторите, че [фирма] [населено място] е собственик на реална част от недвижим имот, обособена като санитарен възел, и същите са осъдени да предадат владението върху нея.

Като пороци на въззивното решение в жалбата се навеждат недопустимост и неправилност и се искат съответните им последици. Решението било постановено по иск с неуточнен предмет, така недопустимо, а неправилно - заради погрешно прилагане на материалноправния институт на придобиване на собственост чрез участие в Ж., съществени съдопроизводствени нарушения при обсъждане на доказателствата чрез игнориране на площта на притежавания от касаторите имот по нотариален акт и съпоставянето й с данните от назначените по делото експертизи, а оттук - и необоснованост.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.

[фирма], като ответник по жалбата, чрез адв. Ц. К., с писмен отговор оспорва наличието на основания по чл. 280, ал. 2 ГПК поради бланкетното им, така необосновано заявяване, а при евентуалност - и наличието на твърдените касационни пороци.

Касационната жалба е подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащ на касация по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК като постановен по иск за собственост въззивен съдебен акт, така допустима.

По въпроса за допускане на касационното обжалване съставът на ВКС, I-во г. о., намира следното:

Обжалваното решение е постановено, след като с решение № 24 от 25.02.2016 г. на ВКС, I-во г. о., по гр. д. № 5965/2015 г. по реда на чл. 304 ГПК е отменено влязлото в сила решение 154 от 01.06.2015 г. на Ловешкия окръжен съд по гр. д. № 184/2015 г. и делото е върнато на Ловепшкия районен съд за ново разглеждане от друг състав.

Производството пред районния съд е образувано по иска на [фирма] първоначално срещу П. Л. П., а след отмяната по чл. 304 ГПК - и срещу съпругата му Й. Ц. П., за ревандикация на санитарен възел като реална част от площта на магазин за промишлени стоки с идентификатор. ............., представляващ самостоятелен обект в сграда, с обща площ от 43.61 кв. м. по договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 43 от 29.01.2013 г.

С отговора на исковата молба П. П. е признал факта, че владее процесното помещение, но е противопоставил придобиването му с нотариален акт № 6 от 29.12.2005 г., издаден по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, както и по давност, считано от деня на придобиване на съседния на ищцовия търговски обект - склад за търговия на едро с промишлени стоки, в същата сграда с площ от 24.51 кв. м. по цитирания нотариален акт, към който момент според твърденията на ответника санитарният възел е бил изграден съгласно одобрен и представен по делото инвестиционен проект за промяна на предназначението на приземния етаж в пететажната жилищна сграда на Ж. „Я.“, както и протокол № 16 от 25.11.2005 г. за установяване на годност на ползване на преустроените по проект обекти.

При повторното разглеждане на делото конституираната като ответник съпруга Й. Ц. П. е поддържала възражението за придобиване на имота в съпружеска имуществена общност, но е възразила срещу допустимостта на иска поради ненадлежна идентификация на процесния имот предвид липсващо посочване на такива съществени белези като площ и местоположение.

Пред въззивния съд при повторното разглеждане на делото е прието за установено, че ответникът П. П. се легитимира като собственик на самостоятелен обект, а именно склад за търговия на едро № 3 в приземния етаж на жилищната сграда, построена върху общински терен след учредено право на строеж, от Ж. „Я.“, за което се снабдил с нотариален акт №. ............. г. по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК вр. чл. 483, ал. 1 ГПК, в който е посочена площ от 24.51 кв. м., но не и санитарен възел.

Ищецът се легитимира с нотариален акт №. .........., видно от който е закупил от З. С. Ц. магазин за промишлени стоки № 1, състоящ се от три обособени помещения: магазин, склад за промишлени стоки и санитарен възел, с площ по акта от 43.61 кв. м., която преди това го е придобила чрез продажба от Т. П. И. и Х. К. И. /н. а. № 14/30.12.2005 г./, а последният на свой ред се е сдобил с нотариален акт №. ... за имота по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК вр. чл. 483, ал. 1 ГПК на 21.12.2005 г.

Кредитирана е назначената при новото разглеждане комплексна съдебно-техническа експертиза, съгласно която към датата на снабдяване на първия праводател на ищеца и към датата на снабдяване на ответника с нотариални актове като член-кооператори в Ж., е налице реализиран инвестиционен проект за преустройство на приземния етаж в 8 бр. магазини, 2 бр. складове и 5 бр. гаражи, като санитарни възли са предвидени само за магазините, не и за складовете, а за процесния санитарен възел - от 1.81 кв. м., е налице предвиждане, но промяната е нанесена само върху архитектурната част и носи подпис, но не и дата, а освен това не е отразено намаляване в площта на склада на ищеца. Констатирано е въз основа на експертизата, че в площите по нотариалните актове и реалните площи на целите обекти, има разминаване - площта от 43.61 кв. м. за обекта на ищеца се получава, като към тази на място от 41.80 кв. м. се включи и спорният санитарен възел от 1.81 кв. м.; същото е положението и за ответника - площта по нотариален акт от 24.51 кв. м. излиза, ако към реалната площ от 22.70 кв. м. се прибави тази на процесния санитарен възел.

За да уважи иска, въззивният съд приел, след собствен анализ и като споделил мотивите на районния съд досежно липсата на извършена промяна в одобрения архитектурен проект, че ищецът е доказал собствеността си върху обекта, част от който се явява и процесният санитарен възел, и която фигурира като изрично посочена по документи за собственост. Кредитирал като подкрепени от представените по делото договори за присъединяване към ВиК показанията на св. С. С. /баща на праводателката на ищеца З. С. Ц./, че е отстъпил за временно и безвъзмездно ползване около 2 кв. м. от своя имот на ответника, за да бъде изградена тоалетна, която последният да ползва като санитарен възел, а пространството над нея да се ползва от собственика като склад.

По възражението за придобивна давност съдът приел, че ответникът може да бъде единствено недобросъвестен владелец, за когото обаче десетгодишната давност не е изтекла. Приел, че към момента на съставяне на нотариалния акт на ответника процесният санитарен възел не е бил изграден, така давността е започнала да тече едва от момента, в който е бил поканен от св. С., баща на праводателката на ищеца, с оглед предстоящата продажба, да освободи помещението, защото в този именно момент ответникът е завладял имота, демонстрирайки намерение за своене и преобръщайки държането върху реалната част във владение, заявявайки, че имотът е негов и вече го е узаконил. Прието е още, че други фактически действия по демонстриране на своенето ответникът е осъществил едва през 2014 г., сключвайки с ВиК договор за присъединяване за самостоятелно захранване на тоалетната.

Първото от наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за вероятна недопустимост на съдебното решение поради липса на идентификация на предмета на иска, което ответниците са поддържали пред инстанциите по същество при новото разглеждане на делото. То не е налице. Спорната реална част е надлежно идентифицирана още с исковата молба чрез приложеното заверено копие от одобрения инвестиционен проект за преустройство от 2005 г., а и в хода на самия процес с молби вх. № 7567/22.08.2016 г. /л. л. 18-20 по гр. д. № 310/2016 г. на Ловешкия окръжен съд/, вх. № 10761/17.11.2016 г. /л. л. 29-30 по същото дело/ и вх. № 1103/25.01.2017 г. /л. л. 56-59 по същото дело/, и чрез комплексната експертиза и скица към нея, както по площ, така и по местоположение и граници.

Досежно очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, също наведена като основание за допускане на касационно обжалване, съставът на ВКС, I-во, г. о., намира следното:

В решение № 15 от 06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по кост. д. № 10/2018 г. е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно поради необоснованост, нарушение на Закон за Ж. и ЗС, както и поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Твърди се, че не са обсъдени важни юридически факти, свързани с начина на придобиване от Ж., времето на придобиване, че правото на владение е изключено от триадата на собствеността поради невъзможност за трети лица или за ищеца да владеят имота поради наличие на преградни стени. Според касатора не е обсъдена абсолютната идентичност в квадратурата на имота по решението на Ж., констативния акт за придобиване от П. Л. П. и измерената площ на място от вещото лице П., чието заключение е неоспорено от страните и прието от съда.

Така изложените доводи не разкриват очевидна неправилност на обжалваното решение. Не е очевидно неправилен съдебен акт, който е постановен при неточно тълкуване или прилагане на закона - за да се допусне касационно обжалване в такава хипотеза, е необходимо формулирането на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и наличие на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателства също не обосновава очевидна неправилност, а е предпоставка за допускане на касационно обжалване по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Ето защо не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане на ответника по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 506.85 лева по договор за правна защита и съдействие №. ..... /№ 28/ от 16.04.2018 г. и разписка №. ............. от 20.04.2018 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 6 от 11.01.2018 г. по в. гр. д. № 621/2017 г. на Ловешкия окръжен съд.

ОСЪЖДА П. Л. П. с ЕГН [ЕГН] и Й. Ц. П. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 10, да заплатят на [фирма] [населено място] разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 506.85 /петстотин и шест лв. и 85 ст./ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: