Производство по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№ 7197/05.06.2015 г. на М. П. Г., А. М. Г. и П. М. Г. за изменение на Решение № 185 от 25.05.2013 г. по т. д.№ 4343/2014 г. с искане за присъждане на разноски в размер на платеното от всеки от тях адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени направеното искане и след проверка на данните по делото, констатира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата на М. П. Г. е неоснователна.

С определение № 486 от 25.07.2014 г. по т. д.№ 4343/2014 г. настоящият състав е оставил без разглеждане подадената от молителката касационна жалба срещу въззивно решение № 300 от 07.06.2013 г., постановено по в. гр. д. № 236/2013 г. на Пловдивски апелативен съд по съображения, че същата не е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която искът й е отхвърлен за разликата над 75 000 лв. до пълния му предявен размер от 80 000 лв., поради което същото е влязло в сила. Това определение не е обжалвано от молителката и с постановеното по делото решение, чието изменение се иска, настоящият състав се е произнесъл по същество само по касационните жалби на А. М. Г. и П. М. Г..

Молбата на А. М. Г. и П. М. Г. е основателна.

С Решение № 185 от № 185 от 25.05.2013 г. по т. д.№ 4343/2014 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение е отменил въззивно решение № 300 от 07.06.2013 г., постановено по в. гр. д. № 236/2013 г. на Пловдивски апелативен съд в

частта

, с която след частична отмяна на решение № 104 от 30.11.2012 г. по гр. д. № 1133/2011 г. на Окръжен съд-С. З. са отхвърлени предявените от А. М. Г. и П. М. Г. искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликите над 50 000 лв. до 65 000 лв. и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК е осъдил [фирма], [населено място] да им заплати допълнително суми в размер на по 15 000 /по петнадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. А. Г., настъпила в резултат на ПТП на 08.10.2007 г., ведно със законната лихва от 08.10.2007 г. до окончателното им изплащане.

При постановяване на решението си съдът погрешно е приел, че освен списък по чл. 80 ГПК, пълномощникът на касаторите и настоящи молители не е представил доказателства за направените от тях разноски. Към подадената от тях касационна жалба са приложени два броя договори за правна помощ и съдействие от 19.07.2013 г., от които е видно, че същите са платили в брой на адвокат Х. Р. адвокатско възнаграждение в размер на по 5 000 лв. Изложеното налага да се приеме, че е налице основанието по чл. 248, ал. 1 във вр. с чл. 290 ГПК, поради което Решение № 185 от № 185 от 25.05.2013 г. по т. д.№ 4343/2014 г. по описа на ВКС, ТК следва да се измени в частта за разноските, като съобразно изхода на спора на двамата молители се присъдят разноски в размер на по 3 000 лв.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ

Решение № 185 от № 185 от 25.05.2013 г. по т. д.№ 4343/2014 г. по описа на ВКС, Второ търговско отделение, както следва:

ОСЪЖДА

[фирма], [населено място] да заплати на А. М. Г. и на П. М. Г. разноски по делото в размер на по 3 000 /три хиляди/ лв., представляваща платено от всеки един от тях адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

молбата на М. П. Г. за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на Решение № 185 от № 185 от 25.05.2013 г. по т. д.№ 4343/2014 г. по описа на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: