Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на А. Д. С. от [населено място] и И. Д. С. от [населено място], област Б., правоприемници на ищеца Д. И. С. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат П. К., срещу решение № 240 от 12.02.2014 г. по в. гр. д. № 4209/2013 г. на Софийски апелативен съд,

в частта

, с която, в резултат на частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, І-8 състав решение № 6374 от 05.09.2013 г. по гр. д. № 1210/2012 г., предявеният от Д. И. С. срещу [фирма], [населено място] частичен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 31.01.2009 г. е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до претендирания размер 250 000 лв., като част от твърдяния общ размер на обезщетението 400 000 лв., а предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за болногледач, е отхвърлен за разликата над 960 лв. до пълния претендиран размер 10 080 лв. за периода от 31.01.2009 г. до 31.07.2012 г., както и за заплащане на сумата 240 лв. месечно, считано от 01.08.2012 г. до настъпване на основание за отмяна или за изменение на обезщетението.

Касаторите поддържат, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Основното им оплакване е срещу извода за липса на причинно-следствена връзка между процесното пътно-транспортно произшествие и получения от наследодателя на касаторите (първоначален ищец) втори мозъчен инсулт с твърдението, че този извод е направен произволно – от една страна, при липса на специални знания от съда и в противоречие със събраните по делото доказателства, в т. ч. и неоспореното от страните заключение на медицинската експертиза, а от друга страна – при недопустимо съобразяване на доказателство (медицинска експертиза), събрано в наказателното производство срещу делинквента и с позоваване на постановеното в това производство решение по реда на чл. 78а НК, без да е отчетено обстоятелството, че обвинителният акт не касае посоченото увреждане на пострадалото лице и по отношение на него наказателният съд не се е произнесъл с оправдателен диспозитив. В касационната жалба е изразено несъгласие и с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което според касаторите е занижено и при определянето му не са отчетени в достатъчна степен всички значими обстоятелства, в т. ч. и лимитите на отговорност на застрахователите. Подробни съображения са изложени и по отношение отхвърлянето на иска за имуществени вреди с доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото съдът е приел претенцията за недоказана, без да даде на ищеца указания за необходимостта от ангажирането на допълнителни доказателства в тази насока. Предмет на обжалване е решението и в частта за присъдените на ответника разноски с твърдението, че същите са недължими на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 84 ГПК, както и поради липсата на доказателства за действително направени такива за юрисконсултско възнаграждение. Поддържа се оплакване и за това, че върху определения на пълномощника на касаторите адвокатски хонорар не е начислен ДДС.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК като значими за конкретното делото и за допускането на касационното обжалване са поставени въпросите: „

1.

Може ли съдът да замества заключението на вещото лице-неврохирург, изготвило заключение по делото, със собствени произволни изводи, без да има специални знания в съответната област, без да прецени всестранно и другите доказателства по делото и без да сочи годни доказателства, неточни или ненаучни изходни позиции, подкрепящи изводите на съда, че не следва да кредитира заключението;

2.

Може ли решението на съда да не кредитира заключението на вещо лице-неврохирург, да се мотивира със заключението на медицинската експертиза, изготвена по наказателното дело и налице ли е липса на мотиви по въпроса защо съдът не кредитира заключението на вещото лице, като се позовава на негодни доказателства по делото, а именно заключение на СМЕ, дадено по друго дело, в случая наказателното дело;

3.

Може ли в гражданското производство да се установят и допълнителни последици за здравето на пострадалия повече от тези, установени в наказателното дело;

4.

Може ли в гражданското дело, в което се разглеждат последиците от наказателното, да се разглежда въпроса за причинната връзка между ПТП и настъпилите усложнения за здравето на пострадалия и може ли в това производство да се докаже наличие на пряка причинна връзка; Присъдата, респ. решението по наказателното дело за причинна връзка между деянието, предмет на наказателното дело и настъпилото конкретно усложнение, ползва ли се със сила на пресъдено нещо по гражданското дело при липса на оправдателен диспозитив, че деецът е причинил това увреждане;

5.

Може ли ищецът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; може ли съдът при обсъждане на дадено доказателство – в случая СМЕ, да обсъди и приеме част от заключението, а друга част да игнорира напълно, без да изложи мотиви защо приема само част от заключението”.

По отношение на всички въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като релевантна практика касаторите посочват, съответно:

по първия въпрос

– решение № 179 от 17.06.2013 г. по гр. д. № 228/2012 г. на ІV г. о. и решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр. д.№ 378/2009 г. на І г. о.;

по втория въпрос

– решение № 55 от 30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на І т. о. и определение №157 от 13.02.2012 г. по гр. д.№ 953/2011 г. на ІV г. о.;

по третия и четвъртия въпроси

– решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ІІ т. о., решение № 55 от 30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008г. на І т. о. и определение № 1177 от 07.11.2012 г. по гр. д.№ 463/2012 г. на ІV г. о.;

по петия въпрос

– определение № 26 от 19.01.2009 г. и решение № 24 от 28.01.2010г., постановени по гр. д.№ 4744/2008 г. на І г. о., както и решение № 221/2002 г. по гр. д. № 677/2001 г. на І г. о.

От страна на касаторите е подадена и частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение от 31.03.2014 г., с което в полза на ответника по делото са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 200 лв.

Ответникът – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения в писмен отговор от 04.06.2014 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е

процесуално допустима

– подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С въззивния акт, в обжалваната негова част, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, предявените от Д. И. С. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ са уважени съответно: за сумата 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания за травмите, получени при станалото на 31.01.2009 г. пътно-транспортно произшествие и за сумата 960 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болногледач за периода от 31.01.2009 г. до 31.05.2009 г., съизмерими с минималната за страната през този период работна заплата в размер на 240 лв.

За да отхвърли иска за неимуществени вреди за разликата до 250 000 лв., претендирана като част от общо дължимо обезщетение от 400 000 лв., както и иска за имуществени вреди за разликата над сумата 960 лв. до пълния претендиран размер 10 080 лв., решаващият състав е споделил изцяло извода на първата инстанция, че категорично доказани като настъпили в резултат от процесното произшествие са травматичните увреждания на пострадалия Д. С. – счупването на платото на тибията (голямопищялна кост) и счупване на фибулата (малкопищялна кост) на лявата подбедрица, както и разкъсно-контузната рана в лява орбито-темпорална област на главата, но не и твърдяният от ищеца втори исхемичен инсулт. Липсата на причинно-следствена връзка между произшествието и втория инсулт е аргументирана с обстоятелството, че този въпрос е бил поставен в хода на наказателното производство срещу делинквента Д. К. Д., доколкото престъплението, в което е бил обвинен, е резултатно. В тази насока съдът е взел предвид, че според приетото в това производство заключение на медицинската експертиза не може да се установи с точност дали повторният инсулт е получен непосредствено преди инцидента или е възникнал в резултат на удара на пострадалия от лекия автомобил. С оглед на това и позовавайки се на задължителната сила на постановеното в наказателния процес решение по чл. 78а НК (чл. 300 ГПК), решаващият състав е отказал да възприеме заключението на медицинската експертиза, изготвено по настоящото дело, че процесното ПТП е имало ролята на „пусков механизъм” за повторния мозъчен инсулт на пострадалия ищец. Именно поради извода, че причинната връзка с процесното ПТП не е доказана по отношение на получения от ищеца втори инсулт, Софийски апелативен съд е приел за дължимо обезщетение за неимуществени вреди само за травматичните увреждания и съответно – обезщетение за имуществени вреди (разходи за болногледач) само за периода на лечение на същите – 4 месеца, като при определяне на първото обезщетение са съобразени възрастта на пострадалия, характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на претърпените болки и страдания, остатъчните проявления на уврежданията и лимитът на застрахователните обезщетения към датата на ПТП, а второто обезщетение е определено на база минималната работна заплата за страната, която през оздравителния период 31.01.2009 г. – 31.05.2009г. е възлизала на сумата 240 лв.

Като неоснователно е преценено искането и на двете страни за присъждане на разноски по делото. По отношение искането на ищците – поради отсъствие на предпоставките за осъществяване на безплатно процесуално представителство, доколкото същите не са представили декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, а по отношение искането на ответника – тъй като юрисконсултското възнаграждение не се дължи за всяка инстанция. Впоследствие, с определение от 31.03.2014 г., решението в частта за разноските е изменено по реда на чл. 248 ГПК, като на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер на сумата 4 200 лв.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпроси № 3 и № 4, обобщени и уточнени в съответствие с указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл: „За приложението на чл. 300 ГПК в хипотезата, когато присъдата (решението по чл. 78а НК), постановена

за конкретно телесно увреждане

на пострадало при ПТП лице, съдържа обсъждане на причинно-следствената връзка между произшествието

и друго увреждане

на лицето, но без произнасяне с оправдателен диспозитив за същото.”

По отношение на посочения въпрос е осъществено както общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото същият е обусловил изхода на конкретното дело, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид решаването му в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС – решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ІІ т. о., решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на І т. о. и др.

Що се отнася до останалите поставени от касаторите въпроси, същите са относими към правилността на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция и не могат да обосноват допускане на касационния контрол. Произнасянето по тези въпроси следва да се извърши при решаване на спора по същество.

С оглед допускането на касационното обжалване, не подлежи на разглеждане подадената от касаторите частна жалба срещу определението на въззивния съд по чл. 248 ГПК, тъй като дължимостта на разноските е обусловена от изхода на делото.

Предвид освобождаването на първоначалния ищец от заплащане на държавна такса на основание чл. 83 ГПК, делото следва да бъде докладвано на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване, без да бъдат давани указания за внасяне на такса.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

на решение № 240 от 12.02.2014 г. по в. гр. д. № 4209/2013 г. на Софийски апелативен съд,

в частта

, с която предявеният от Д. И. С., чиито правоприемници са касаторите А. Д. С. от [населено място] и И. Д. С. от [населено място], област Б., срещу [фирма], [населено място] частичен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 31.01.2009 г. е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до претендирания размер 250 000 лв., като част от твърдяния общ размер на обезщетението 400 000 лв., а предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за болногледач, е отхвърлен за разликата над 960 лв. до пълния претендиран размер 10 080 лв. за периода от 31.01.2009 г. до 31.07.2012 г., както и за заплащане на сумата 240 лв. месечно, считано от 01.08.2012 г. до настъпване на основание за отмяна или за изменение на обезщетението.

Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: