О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 210

София, 23.04.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.04.2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от председателя

ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ч. т.дело № 1005 /2014 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на Л. Б. М. от [населено място], [община] против въззивно определение № 217 от 13. 02. 2015 год., по в. ч.гр. д.№ 49/2015 год. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4642/08.12.2014 год., по гр. д.№ 513/ 2014 год. на Плевенския районен съд за връщане, поради неотстранена в срок нередовност исковата молба на настоящия частен жалбоподател срещу

[фирма]

, [населено място], клон П., с вх.№ 22081 /14.11.2014 год., въз основа на която е образувано прекратеното гр. д. № 5131/2014 год. на ПРС.

С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.

В изложение на основанията за достъп до касация, към които чл. 274, ал. 3 ГПК препраща, частният касатор се позовава на едновременното наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърдението е, че доколкото цената на така предявения от него отрицателен установителен иск не може да бъде конкретно определена, поради „високата комплектност на фактите, в частност на тези, които биха били определящи” за точната му цена, то съдът е следвало не да връща исковата молба на основание чл. 129, ал. 3...