О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 193

София, 16.04.2015 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение

, в закрито заседание на eдинадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1886/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу въззивно решение № 34 от 14.02.2014 г., постановено по в. гр. д. № 3/2014 г. на Габровски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение 350 от 04.11.2013 г. по гр. д. № 1082/2013 г. на Севлиевски районен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 24 544.53 лв., представляваща неразплатена главница по фактури № 0164512/31.03.2011 г. на стойност 10 284.36 лв. с ДДС, № 0164549/19.04.2011 г. на стойност 8 060.05 лв. с ДДС и № 0168243/30.04.2011 г. на стойност 6 200.12 лв. с ДДС за покупко - продажба на дизелово гориво, ведно със законната лихва от 26.08.2013 г. до окончателното плащане, на основание чл. 318 във вр. с чл. 327 ТЗ, обезщетение за забава от датата на възникване на вземанията по всяка фактура до предявяване на исковете в размер общо на 5 979.06 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и сумата 1 204.13 лв. - разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, като на основание чл. 194, ал. 2 ГПК е признато за недоказано оспорването на съдържанието на посочените фактури.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като с него е потвърдено недопустимо първоинстанционно решение, с което районният...