РЕШЕНИЕ

№ 50134

София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

секретар А. Й.

в открито заседание на 20.11.2023 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1526 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по жалби на ищеца “Национална електрическа компания“ ЕАД и на ответника „Енерго-П. Б. ЕАД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

По жалби на двете страни въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са частично уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване на вземания на „НЕК“ ЕАД срещу „Енерго-П. Б. ЕАД по 14 бр. фактури за периода м. юни 2014 г. - м. юли 2015 г. за балансираща енергия при небаланс във връзка с участието на ответника в координираната от ищеца специална балансираща група и за обезщетение за забава в размер на законната лихва.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, на ищеца е издадена лицензия за „обществен доставчик на електрическа енергия“ и за „координатор на специални балансиращи групи“, въз основа на което ищецът се явява координатор на специална балансираща група на производители на електроенергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство.

Приел е също за безспорно, че между страните бил сключен договор от 2009 г., по силата на който ищецът изкупува електроенергията, произведена от притежаваните от ответника водноелектрически централи (каскада „С. Б. и каскада „Петрохан“). С оглед така сключения договор и при липсата на отделен договор за участие в балансираща група ответникът се явява участник в координираната от ищеца специална балансираща група на производители на електроенергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство по силата на чл. 56, ал. 5 вр. ал. 8, т. 1.1 ПТЕЕ.

Установил е също, че процесните 14 бр. фактури били издадени от ищеца въз основа на констатирани за съответните месеци небаланси в производството на притежаваните от ответника централи, остойностени съобразно методиката и принципите за разпределение на небалансите в балансиращата група. По искане на ищеца за вземанията по фактурите била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, а след подадено от ответника възражение били предявени и разглежданите установителни искове.

Предявеното от ответника възражение за недопустимост поради неприложимост на правилото по чл. 107 от Закона за енергетиката, поддържано и с въззивната жалба, съдът е намерил за неоснователно по съображения, че дейността на ищеца като координатор на специална балансираща група е обусловена от качеството му на лицензиран обществен доставчик на електроенергия, както и че правоотношението между страните, произтичащо от участието на ответника в същата балансираща група, е обусловено от правоотношението по сключения между страните договор за изкупуване на електроенергия с оглед нормата по чл. 56, ал. 5 ПТЕЕ. Приел е, че предвид тези връзки на обусловеност ищецът има правото съгласно чл. 107 ЗЕ да предяви вземането си по реда на чл. 410 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение с оглед приложимостта на реда по чл. 410 и сл. ГПК вр. чл. 107 ЗЕ към произтичащите от небаланси вземания на координатор на балансираща група срещу член на същата група.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредитор може да поиска издаване на заповед за изпълнение на свое вземане за парична сума или заместима вещ, при условие, че искът е подсъден на районен съд, т. е. има за предмет вземане за издръжка, от трудово правоотношение или по акт за начет, или когато вземането, извън посочените изключения, е с цена до 25 000 лв. (чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК).

Изключение от това общо правило е установено в чл. 107 от Закона за енергетиката. Съгласно тази разпоредба в редакцията, приложима към настоящия спор (ДВ, бр. 54 от 2012 г.), общественият доставчик, крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция и операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от размера на вземанията си, когато тези вземания са за доставена или пренесена електроенергия или за оказани услуги по ЗЕ.

Приложното поле на разпоредбата следователно се определя съобразно кумулативното приложение на два критерия - субективен (според качеството на кредитора) и обективен (според основанието на вземането). Разширявайки обаче приложното поле на чл. 410 ГПК, правилото на чл. 107 ЗЕ се явява специално, поради което то, съответно установените с него критерии, не може да бъдат тълкувани разширително, нито прилагани по аналогия.

Съобразно поддържаната от ищеца теза качеството му на обществен доставчик, произтичаща от издадената му лицензия за осъществяване на дейност по обществена доставка, удовлетворява субективния критерий по чл. 107 ЗЕ, доколкото осъществяваната от него дейност като координатор на специална балансираща група произтича от качеството „обществен доставчик“ и се включва в обхвата на издадената му лицензия като такъв с оглед допълването на лицензията с последващо решение на КЕВР и с дейността „координатор на специална балансираща група“, както и че дейността по координиране представлява допълнителна функция, тясно свързана с дейността по обществена доставка.

Поддържа се също, че макар и процесните вземания да произтичат от правоотношението по участие в балансиращата група, представлявайки заплатени към „ЕСО“ ЕАД разходи за доставка на балансираща енергия при недостиг в рамките на групата, самото участие на ответника в същата група съгласно чл. 56, ал. 5 ПТЕЕ се явява последица от сключения между страните договор за изкупуване на електроенергия и от качеството на ищеца като обществен доставчик.

Обществената доставка на електроенергия е вид търговска дейност, осъществявана чрез сключването на сделки за покупка (напр. чл. 15, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 15, ал. 3, т. 1 ПТЕЕ) или продажба (напр. чл. 15, ал. 2, т. 2, чл. 15, ал. 3, т. 2, чл. 17, ал. 2, т. 3 ПТЕЕ) на електроенергия от лицензирания обществен доставчик.

От друга страна координаторът на балансираща група е лице, което отговаря за небаланса на производителите - членове на координираната от него група пред оператора на преносната мрежа (чл. 99 ЗЕ и чл. 57, ал. 1, т. 1 ПТЕЕ) съгласно сключен между тях договор по чл. 18 вр. чл. 11, т. 8 ПТЕЕ с предмет физическия и финансов сетълмент на небалансите на съответната група, след което, по силата на сключените между него и отделните членове на групата договори за участие в балансиращата група (чл. 19 вр. чл. 11, т. 9 ПТЕЕ) разпределя общия небаланс на групата между отделните нейни членове.

Едно от условията за придобиване на качеството на координатор на балансираща група съгласно чл. 96а, ал. 1 ЗЕ (в приложимата към настоящия случай редакция) е лицето да притежава лицензия за някоя от дейностите по чл. 39, ал. 1, т. 1-3, 5-7, 10 или 13 ЗЕ, а именно производство, пренос, разпределение или търговия с електроенергия, организиране на борсов пазар на електроенергия, обществена доставка, снабдяване от краен снабдител или доставка от доставчик от последна инстанция.

Сравнението на посочените разпоредби показва, че дейността по балансиране, макар и правно обусловена от наличието на лицензия за някоя от основните дейности по чл. 39, ал. 1, т. 1-3, 5-7, 10 или 13 ЗЕ, е различна по съдържанието си. Така дейността по обществена доставка се изразява в търговия с електроенергия, докато дейността по координиране обхваща отговорността пред независимия преносен оператор за формираните в рамките на групата небаланси в производството на електроенергия и съответното разпределение на тази отговорност между причинилите небаланса членове на групата. Независимо от посочената правна обусловеност, двата вида дейност обхващат различни по естеството си фактически и правни действия без пряка връзка между тях - извършваните от обществения доставчик сделки по покупка и продажба на електроенергия не са нито обусловени, нито обуславящи отговорността на същия в качеството на координатор към преносния оператор, респ. отговорността на членовете на балансиращата група към координатора, доколкото тази отговорност произтича от допуснатите небаланси в производството, без връзка със сделките с енергията, получена в резултат на това производство. Освен това, макар и лицензията за координиране да се включва в съответната основна лицензия (чл. 39, ал. 5 ЗЕ), последната е необходимо, но не и достатъчно условие за издаване на лицензията за координиране, доколкото то зависи от наличието и на останалите предвидени в чл. 96а, ал. 1 ЗЕ предпоставки.

Изводът е, че дейността по координиране не представлява присъщ елемент на съответната основна дейност, в частност обществената доставка, поради което качеството „координатор на балансираща група“ не може да бъде прието за включващо се в качеството „обществен доставчик“, дори и в хипотезата на издадена обща лицензия за двете дейности. Допълнителен аргумент в тази насока е и сравнението между кръга на субектите, определен в чл. 107 ЗЕ, и кръга на субектите, притежаващи качеството координатор въз основа на издадена основна лицензия по чл. 39, ал. 5 ЗЕ. Измежду всички лица, които могат да придобият качеството „координатор“, само общественият доставчик, крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция и операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи са посочени в чл. 107 ЗЕ. Извън тази разпоредба остават координаторите на балансиращи групи с лицензии за производство, търговия (извън обществения доставчик, крайния снабдител и доставчика от последна инстанция) и организиране на борсов пазар. Оттук възприемането на поддържаната от ищеца теза би означавало, че с процесуалния ред по чл. 410 ГПК разполагат само част от координаторите на балансиращи групи. Обосноваването на подобен извод обаче изисква установяване на законодателната необходимост от провеждане на подобно разграничение, т. е. причината, поради която законодателят, предоставяйки възможността за защита по реда по чл. 410 ГПК на част от лицата, притежаващи качеството „координатор на балансираща група“, изключва приложимостта на този ред за останалите лица, притежаващи същото качество. В Закона за енергетиката обаче не се съдържат разпоредби, с които да се аргументира подобно разграничение. Следователно установеният в чл. 107 ЗЕ субективен критерий, при стриктното тълкуване на съдържанието на използваните в разпоредбата понятия предвид специалния характер, се основава само на изчерпателно изброените в текста качества обществен доставчик, краен снабдител, доставчик от последна инстанция, оператор на електропреносната мрежа и оператор на електроразпределителна мрежа, но не и на качеството координатор на балансираща група.

При очертаната по-горе разлика в съдържанието на осъществяваните дейности, произтичащите от небаланс вземания на координатора на балансираща група срещу членовете на групата не отговарят и на установения в чл. 107 ЗЕ обективен критерий да произтичат от доставка или пренос на електроенергия или да представляват цена за оказана по същия закон услуга. Независимо от правилата за отговорността на координатора към независимия преносен оператор и правилата за разпределението между членовете на групата, тази отговорност, респ. вземанията на координатора срещу членовете на групата, произтича от основния правопораждащ факт - допуснато от съответния производител отклонение на произведеното количество от прогнозното количество по предварително обявения дневен график за производство. Следователно тези вземания не представляват нито цена на продадена електроенергия (доставка), нито цена за пренос на електроенергия, нито цена на каквато и да било услуга. Поради това произтичащите от небаланс вземания на координатора на балансираща група не отговарят и на обективния критерий по чл. 107 ЗЕ.

Не обосновава обратното и разпоредбата на чл. 56, ал. 5 ПТЕЕ, според която производителите на електроенергия от възобновяеми източници участват в балансиращите групи, координирани от обществения доставчик или крайните снабдители според сключения договор за изкупуване на произвежданата електроенергия. При приложението на чл. 56, ал. 5 решаващ критерий действително е сключеният основен договор за изкупуване. Правната последица на този договор обаче се ограничава до включването на производителя в съответната балансираща група, оттук и до възникването на правоотношението между него и координатора по участието в балансиращата група, но не и до обуславяне на съдържанието на това правоотношение. Последното запазва самостоятелния си характер, образуващите го права и задължения възникват и се погасяват, а съдържанието им се определя, като последица на юридически факти, различни от тези по основното правоотношение по договора за изкупуване. От тази гледна точка вземанията, произтичащи от реализиран небаланс, нямат връзка с вземанията по основния договор за изкупуване и не могат да бъдат приравнени към последните за целите на приложението на чл. 107 ЗЕ. В допълнение следва да се посочи, че правното значение на договора за изкупуване като предпоставка за възникване на правоотношение по участие в балансиращата група съгласно чл. 56, ал. 5 ПТЕЕ е и ограничено - само в хипотезата, когато производителят не е прехвърлил отговорността си за балансиране на координатор на комбинирана балансираща група, което също показва липсата на връзка между двете правоотношения.

В заключение, правилото на чл. 107 ЗЕ не намира приложение спрямо вземанията на координаторите на балансиращи групи, дори и те да притежават някое от качествата, посочени в същата разпоредба, срещу членовете на съответната група, които произтичат от реализиран небаланс в производството на електроенергия. За същите вземания заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК може да бъде издадена, когато според размера на вземането искът е подсъден на районен съд.

Съгласно установената практика по приложението на чл. 410 ГПК (т. д. № 1823/2014 г. на ВКС, I т. о.) издадената заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК за парично вземане в размер над 25 000 лева, обуславящ подсъдност на окръжен съд, е недопустима. Независимо, че поражда правни последици, заведеният въз основа на такава заповед установителен иск по реда на чл. 422 ГПК се явява недопустим, тъй като предмет на такъв иск, предвид обусловеността му от заповедното производство, могат да бъдат само тези вземания, за които може да бъде издадена съответната заповед за изпълнение. Поради това при възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК защитата на спорното материално право не може да се осъществи посредством специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а чрез осъдителен иск за паричното вземане.

В разглеждания случай съобразно размерите на претендираното главно вземане, произтичащо от реализирани небаланси, и на акцесорното вземане за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 искове се явяват недопустими, поради което въззивното и първоинстанционното решение следва да бъдат обезсилени, а производството - прекратено. На обезсилване подлежи и издадената заповед по чл. 410 ГПК - т. 13 от ТР № 4/2013 г. на ВКС-ОСГТК.

При този изход на спора ищецът няма право на разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължи на ответника всички направени разноски за държавни такси, експертизи и адвокатски възнаграждения в общ размер 167 930,33 лв. съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК и писмени доказателства. Доколкото в списъка по чл. 80 ГПК, представен в касационното производство, обобщаващ разноските за всички инстанции, претенциите на ответника са конкретизирани по отделни пера и за всяка инстанция (45 075 лв. за първоинстанционното производство, 61 412,70 лв. за въззивното производство и 61 442,63 за касационното производство) посоченият в същия списък общ размер 153 725,70 лв. следва да бъде приет за резултат на техническа грешка.

Предявените от ищеца възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатените от ответника адвокатски възнаграждения за първоинстанционното и въззивното производства, неподкрепени с конкретни аргументи, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, доколкото уговорените възнаграждения са в минималния ориентировъчен размер, установен в чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС в редакцията, действала към момента на завеждане на делото, и не се явяват очевидно несъответстващи на степента на фактическа и правна сложност на спора, преценявана според обема на доказателствата, релевантните факти и спорните правни въпроси по делото.

С тези мотиви съдътРЕШИ:Обезсилва решение № 220/12.04.2021 г. по т. д. № 84/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд и решение № 260216/23.10.2020 г. по т. д. № 3170/2017 г. по описа на Софийски градски съд, и прекратява производството поради недопустимост на исковете.

Осъжда „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на „Енерго-П. Б. ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. П. № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за всички инстанции в размер на 167 930,33 лв.

Обезсилва заповед от 26.07.2017 г. по ч. гр. д. № 43214/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 26 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: