3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 451

София, 16.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО, 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като разгледа докладваното от Д. Д. частно касационно търговско дело № 2612 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ТЕСДО“ ЕООД срещу определение № 19436/10.10.2025 г. по в. ч. гр. д. № 9385/2025 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 29031/07.07.2025 г. по гр. д. № 41923/2022 г. по описа на Районен съд – София за спиране на основание чл. 229, ал 1, т. 4 ГПК на производството по гр. д. № 41923/2022 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 24912/2025 г. на СРС с предмет иск за прогласяване нищожността на 18 бр. договори за цесия.

Жалбоподателят прави оплакване, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск. Твърди, че обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд са неправилни поради извършена злоупотреба с процесуални права от страна на насрещната страна „Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез завеждане на последователни и недопустими искове, които препятстват нормалното движение на гр. д. № 41923/2022 г. Касаторът излага още твърдение, че не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото, като счита процесът по обуславящия иск за недопустим.

Обосновава достъп до касационен контрол с наличие на порока очевидна неправилност на въззивното определение и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и се заявява молба съдът да я остави без уважение. Ответникът счита обжалваното определение за правилно, като твърди, че са налице всички предпоставки на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гр. д. № 41923/2022 г. по описа на СГС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално недопустима.

С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е спряно на основание чл. 229, ал 1, т. 4 ГПК производството по гр. д № 41923/2022 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 24912/2025 г. на СРС с предмет - прогласяване на нищожността на 18 бр. договори за цесия.

Ищецът „ТЕСДО“ ЕООД е предявил срещу ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД обективно кумулативно съединени частични искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати общо сумата 13 250 лв., част от вземане в размер на 43 770, 29 лв. В исковата молба се излагат доводи, че ищцовото дружество е придобило вземането въз основа на сключени договори за цесия с физически лица – длъжници по договори за потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. В исковата молба са изложени доводи за нищожност на договорите за кредит, с което се обосновава недължимост на сумите, които са били изплатени от кредитополучателите в полза на кредитната институция.

Настоящата инстанция намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима поради наличие на пречката по чл. 274, ал. 4 ГПК, която гласи, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ - субективен и обективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка.

Очертаният с исковата молба спор е търговски, тъй като произтича от правоотношения по повод прехвърлени с договор за цесия вземания, а страните по процесното дело – ищец и ответник – са търговски дружества - търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, чл. 113 ГПК е неприложим. При тези изводи прагът за касационно обжалване е над 20 000 лв. /в този смисъл определение № 1018/13.11.2023 г. по ч. т.д. № 1773/2023 г. на ВКС, II т. о., определение № 2764/02.10.2025 г. по ч. т.д. № 1771/2025 г. на ВКС, I т. о./

Предявените от „ТЕСДО“ ЕООД кумулативно съединени частични искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 250 лв. са с цена, която е под прага за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК. От исковата молба остава неясно, дали са налице предявени искове за прогласяване нищожността на договори за потребителски кредит, представени като доказателства с исковата молба и подробно описани в нея, тъй като изрично не е заявен петитум. Въпросът за редовността на исковата молба не може да бъде предмет на настоящото производство. Евентуално следва да бъде разгледан от първоинстанционния съд.

Образуваното частно производство се явява недопустимо, поради което частната жалба следва бъде оставена без разглеждане.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 123943/22.10.2025 г., подадена от „ТЕСДО“ ЕООД срещу определение № 19436/10.10.2025 г. по в. ч. гр. д. № 9385/2025 г. на Софийски градски съд. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.