О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 78

София, 23.01.2015г.

Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ

: Светла бояджиева

ЛЮБКА АНДОНОВА

изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр. дело №5969/2014г. по описа на Върховния касационен съд

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по повод подадена касационна жалба срещу решение от 25.07.2014г. по гр. д.№4059/2013г. на АС София, в частта му, с която е уважен частично иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Жалбоподателят – П. на РБ, поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.

Ответникът М. Б. Б., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка

за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от М. Б. срещу П. на Република България за обезщетяване на неимуществени вреди от водено срещу ищцата наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, като е присъдил 6 000 лв., ведно със законната лихва от 22.07.2011 г. до изпълнение на задължението и е отхвърлил иска до претендираната главница от 50000 лв. и припадащите се законни лихви.

Установено е по делото, че...