О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1008

София, 22.04.2024г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Е. Ч.

Членове:В. Х.

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1323 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.А. С. Ч. от АК - В.Търново касационна жалба на ищеца „Клас-96“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 71 от 18.05.2023г. по възз. т.д.№ 284/2022г. на Апелативен съд - В. Т. с което е потвърдено решение № 59/29.07.2022г. по т. д.№ 181/2020г. на ОС - В. Т. С обжалвания първоинстанционен акт е отхвърлен предявеният от „Клас-96“ ЕООД, [населено място], против „Кристера“ АД, [населено място], осъдителен иск, с правно основание чл.323 ТЗ, във вр. с чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД, за обезщетение за вреди от разваляне на сключения между страните по делото договор за покупко-продажба от 31.07.2019г. на 1500т царевица, реколта 2019г., във формата на претърпяна загуба, в размер на сумата 30 000лв., формирана като разлика между договорената цена от 420 000лв. и получената от продажбата на друго лице цена в размер на 390 000лв., ведно със законната лихва върху сумата 30 000лв., считано от подаване на ИМ на 01.10.2020г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по т.3 на чл. 281 ГПК.Касаторът оспорва, като извършен в противоречие с клаузите на чл.4, ал.2 и чл.5 от договора между страните по делото, извода, че купувачът е изправна страна. Поддържа, че е е налице неизпълнение на договорното задължение на ответника-купувач да отиде в базата на продавача в [населено място] със собствен транспорт, за да може стоката да бъде претеглена и натоварена, което именно е поставило касатора -продавач в невъзможност да предаде стоката в уговорения срок до 31.10.2019г.Касаторът намира, че е налице договорно неизпълнение и на задълженията на купувача да определи лаборатория, която да изготви свидетелство за качество на стоката, с което е нарушил чл.5.2 от договора, както за заплащане на аванс, съгласно чл.3, ал.1 от договора.В касационната жалба се оспорват и изводите, че касаторът – продавач е неизправна страна и договорът не е развален.Изрично оспорени са и изводите във връзка с приложението на разпоредбата на чл.320 ТЗ.Касаторът поддържа, че, дори да се приеме, че е следвало да уведоми купувача, задължението е изпълнено с отправеното от него уведомление от 31.10.2019г., с което е дал на купувача нов 10-дневен срок за изпълнение на договорните задължения.Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.Претендира за присъждане на разноски пред всички инстанции.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните материалноправни въпроси:

1.При сключен писмен договор за покупко-продажба между търговците „Клас-96“ ЕООД и „Кристера“ АД с падеж на задължения по договора, следва ли продавачът да кани купувача да изпълни задължението си преди настъпване на падежа по договора?

2.Уведомяването от продавача „Клас-96“ ЕООД, отправено до купувача „Кристера“ АД да изпълни задълженията си по договора за покупко-продажба след настъпил падеж по договора с даване на нов допълнителен десетдневен срок, което уведомление е получено след падежа на договора, показва ли проявена грижа на добър търговец от продавача и неговата изправност по договора?

3.Неизпълнение на някое от следните задължения по договор за покупко-продажба от 31.07.2019г. води ли до извод, че купувачът „Кристера“ АД е неизправна страна по договора, а именно: неплащането на аванс; неизпълнение на задължение на купувача да отиде на място в базата на продавача, за да получи договорената царевица; неопределяне на лаборатория за извършване на качествена оценка на царевицата; неплащане на договорената в договора цена; неизпълнение на задълженията по договора в дадения допълнителен 10-дневен срок за изпълнението им?

Наред с това, в касационната жалба е въведено и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

В подадения чрез адв.К. Д. от АК – В. Търново писмен отговор ответникът „Кристера“ АД, [населено място] оспорва наличето на въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивното решение е постановено при следните установени и безспорни обсктоятелства:

На 31.07.2019г. между, от една страна - ищеца „Клас-96“ ЕООД, [населено място], общ.Стражица, като продавач, и, от друга страна - ответника „Кристера“ АД, [населено място], като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на 1500т царевица, реколта 2019г., с определено качество, срещу цена в размер на 280лв./тон и срок за доставка и предаване на стоката от продавача на купувача до 31.10.2019г./чл.4 от договора/, в който срок продавачът е длъжен да натовари стоката на превозните средства на купувача/чл.4.2./, като приемането на стоката се извършва в складовата база на продавача/чл.5/.В последния ден от срока на договора, на 31.10.2019г., продавачът е изпратил писмо до купувача, с което го уведомява, че договореното количество царевица е на склад от 25.09.2019г. и, че от 16.10.2019г. се опитва да се свърже с управителя му по телефона, за да изпълни поетите задължения в уговорения срок до 31.10.2019г., но той не отговаря на обажданията му и го кани в 10 – дневен срок да изпълни договорните си задължения за авансово плащане на част от цената и за вземане на проби от царевицата.Писмото на продавача е получена от купувача на 01.11.2019г.След изтичане на 10-дневен срок от получаване на писмото от купувача, на 13.11.2019г., продавачът е отправил уведомление до купувача, че разваля договора, поради неизпълнение на задълженията за авансово плащане на част от цената, за вземане на проби и за заплащане и на цялата цена по договора.Уведомлението за разваляне на договора е получено от купувача на 14.11.2019г.Веднага след това, на 15.11.2019г., купувачът е изпратил писмо на купувача, в което е заявил, че няма неизпълнени договорни задължения и не дължи авансово суми, а неизправна страна е продавачът, тъй като срокът на доставката е изтекъл на 31.10.2019г., но, независимо от това, купувачът е заявил готовност да изпълни договорните си задължения, конкретно, че на 28 и 29.11.2019г. ще осигури транспорт за натоварване на стоката и ще заплати цялата цена в деня на получаване или най-късно на следващия ден, като е предупредил продавача, че, ако не осигури получаване и извозване на стоката, договорът ще се счита за развален, поради негово виновно договорно неизпълнение.Отговорът на купувача е получен от продавача на 20.11.2019г.Преди това обаче, още на 15.11.2019г., продавачът е продал договореното количество царевица на трето лице срещу цена от 260лв./тон.

Въззивният състав е споделил извода на първоинстанционния съд, че към момента на отправяне на изявлението за разваляне на договора /13.11.2019г./ продавачът не е бил изправна страна, тъй като в срока на договора - до 31.10.2019г., не е изпълнил задължението си да предаде стоката на купувача, поради което поради което договорът не е развален с отправеното от него изявление. В тази връзка е приел, че задължението на продавача по чл.187 ЗЗД и чл.8.1. от договора да предаде стоката предхожда задължението на купувача по чл.200 ЗЗД и чл.10.2. от договора да я получи.Счел е, че страните са уговорили приемането на царевицата да се извърши в склада на продавача, но не са посочили сроковете и начинът, по който продавачът ще уведоми купувача за готовността си да предаде, поради което е приел, че е приложима разпоредбата на чл.320 ТЗ, и, тъй като страните са със седалище и адрес на управление в различни населени места, продавачът е трябвало да уведоми купувача поне 5 дни преди предаването.При съвкупната преценка на доказателствата по делото съставът на апелативния съд е счел за недоказано, че в срока за доставка и предаване на царевицата - до 31.10.2019г. продавачът е уведомил купувача за готовността си да предаде стоката.Изложени са и съображения, че продавачът е следвало да обезпечи изпълнението на задължението си, като положи необходимата грижа и писмено да уведоми купувача, за да го постави в забава, и да се възползва от правата си по чл.328, ал.1, т.2 ТЗ. Като е констатирал получаването от купувача на писмото на продавача от 31.10.2019г. още на следващия ден, решаващият състав е приел, че за продавача не е съществувала пречка да направи уведомяването по чл.320 ТЗ в рамките на срока на договора чрез писмено изявление. При преценка на съдържанието на писмото от 31.10.2019г., получено от купувача на 01.11.2019г., приемайки, че в него е коментирано единствено договорно неизпълнение на задълженията на купувача за авансово плащане и за вземане на проби от царевицата, въззивният съд е приел, че и след изтичане на срока по договора продавачът не е уведомил купувача за готовността си да предаде стоката. Предвид приетото за установено, че стоката е продадена на друг купувач на 15.11.2019г., в обжалваното решение е направен вторият решаващ извод за отхвърляне на иска, а именно, че продажбата не е осъществена в подходящ срок. Накрая въззивният състав е обсъдил и писмото на купувача до продавача от 15.11.2019г., че е готов да получи стоката и да заплати цената след получаването й, получено на 20.11.2019г. от продавача.Приел е, че това изявление на купувача е направено в срока по чл.13.5. от договора, съгласно който пълно неизпълнение и разваляне на договора настъпва при забавено изпълнение в продължение на повече от месец след срока по договора.Изложени са съображения, че към момента на отправяне на това изявление на купувача договорът не е бил развален и е било е възможно изпълнението на насрещните задължения за приемане и предаване на стоката, поради което продавачът е имал възможност да приеме предложението на купувача за изпълнение на договора в срока по чл.13.5., въпреки собствената си забава, и да получи уговорената цена от 280лв./тон, а вместо това - е продал стоката на друг купувач, получавайки по-ниска цена.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване произтича от това, че поставените от касатора въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Формулираният от касатора материалноправен въпрос под № 1 не е значим за крайния изход на делото.Въззивният съд не е приемал, че, независимо от уговорения падеж в договора, продавачът е следвало да покани купувача да изпълни задължението си преди настъпване на падежа. За да направи извод, че към момента на отправяне на изявлението за разваляне на договора продавачът не е бил изправна страна по договора, поради което договорът не е развален с отправеното от него изявление, въззивният съд е тълкувал договора, приемайки, че страните са уговорили приемането на царевицата да се извърши в склада на продавача, но не са посочили сроковете и начинът, по който продавачът ще уведоми купувача за готовността си да предаде.Ето защо е приложил разпоредбата на чл.320 ТЗ, и, тъй като страните са със седалище и адрес на управление в различни населени места, е приел, че продавачът е трябвало да уведоми купувача поне 5 дни преди предаването на стоката. При съвкупната преценка на доказателствата по делото съставът на апелативния съд е счел за недоказано продавачът да е уведомил купувача за готовността си да предаде стоката в срока за доставка и предаване на царевицата - до 31.10.2019г., а и след това. Правилността на тези изводи е предмет на същинския касационен контрол, но е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.

Другите два въпроса също не притежават характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК.

Въпрос № 2 не е значим за крайния изход на делото, тъй като не съответства на мотивите на въззивното решение.Въззивният състав е обсъдил писмото на продавача, получено от купувача след срока на договора, с което на купувача е даден допълнителен 10-дневен срок за изпълнение на договорните му задължения.Направеният от въззивния съд извод е точно противоположен на смисъла, вложен от касатора, а именно, че продавачът не е доказал да е изправна страна.

Въпрос № 3 не е правен, а е изцяло фактологичен и е разрешен от въззивния съд съобразно приетите за установени, специфични за конкретното дело, факти след извършена преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за директен достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от порок, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието му, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Очевидна неправилност би била налице при обосноваване от съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на норма със смисъл, различен от действително вложения/ извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма/. Такава би била налице, когато решението е постановено в явно нарушение на закона (contra legem), извън закона (extra legem) или е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима с оглед приетата от съда фактическа обстановка.Такава би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод.Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и необоснованост, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.Съответно на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност изисква обосноваването й от касатора, а не служебното й установяване от съда, като едновременно с това следва да е аналогично развит в касационната жалба касационен довод по чл.281 ГПК.В случая основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК е необосновано, тъй като касаторът не е въвел доводи за наличие на нито една от изведените от съдебната практика и дефинирани хипотези на очевидна неправилност.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

О П Р Е Д ЕЛ И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 71 от 18.05.2023г. по възз. т.д.№ 284/2022г. на Апелативен съд - В. Т.

Осъжда „Клас-96“ ЕООД, [населено място], да заплати на „Кристера“ АД, [населено място], направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 800лв.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: