О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1005

Гр. София, 22.04.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО Т.О. в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ИВАНОВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч. к.т. д. № 735 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Жени трейд“ ЕООД срещу определение №4741/18.12.2023г., постановено по в. ч.гр. д. №2413/2023г. на ОС-Варна, ГО, 3 състав, с което е потвърдено определение № 4494/12.04.2023 г., постановено по гр. д. №14449/2022 г. по описа на РС – Варна за прекратяване на производството по предявения от „Ж. Т. ЕООД против „Електроразпределение Север“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено недължимост на сумата от 10 196,68 лв., претендирана с фактура №[ЕГН]/18.10.2022 г. за обект в [населено място] №194, начислена за периода от 07.07.2022 г. до 04.10.2022 г., поради неподведомственост на спора пред РС – Варна, на основание чл. 19, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 8, ал. 1 ЗМТА с оглед наличието на арбитражна клауза.

Частният жалбоподател „Жени трейд“ ЕООД поддържа, че неправилно въззивният съд е приел наличие на арбитражна клауза, обективирана в два констативни протокола, без ответника да е въвел такова възражение, с което е допуснал нарушение на основния принцип на диспозитивното начало. Твърди, че ответникът в отговора е посочил, че има арбитражна клауза в заявление от 14.03.2024г., но не и в други документи. Сочи, че според него такава клауза категорично липсва в заявлението по подробно изложените доводи. Поддържа, че подписът бил на собственика на недвижимия имот към онзи момент – 2014г., но към настоящия това правоотношение е прекратено ех lege съгласно Закона за енергетиката.

В приложеното към частната жалба изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният касатор се позовава на хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №210/15.08.2024г. по гр. д.№6605/2013г.,4г. о., решение №36/07.08.2015г. по т. д.№465/2014г.2 т. о., решение №60/05.06.2013г. по гр. д.№546/2012г.,4г. о. и др.

2. „Длъжен ли е съдът да даде защита на претендираното право само в рамките на търсената от страната защита?“, за което се сочи противоречие с опр.№12/06.01.2011г. по ч. т.д. №737/2010г. на ВКС.

3. „Следва ли ответникът изрично да наведе възражения в кой точно документ се съдържа арбитражната клауза, на която се позовава?“, за който се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба - „Електроразпределение Север“ АД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор от 28.03.2024г. чрез процесуалния му пълномощник – адв. Х. И..

ВКС, състав на 2т. о. намира, че подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

По силата на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Налице е практика на ВКС, че понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК не е идентично с „търговски спор” по смисъла на глава 32 от ГПК, както и че процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски. Налице е и непротиворечива съдебна практика, че понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с по-широко съдържание от понятието спор по търговска сделка. При преценка относно характера на делото, а оттам и за касационната обжалваемост на постановения акт съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, се приема, че търговски характер имат освен споровете по чл. 365 ал.1 от ГПК, делата, претенциите по които произтичат от търговска сделка (реално изпълнение или репариране на вредите от неизпълнението), или от нейното разваляне, прекратяване, недействителност и др., но и тези дела, при които не е налице търговска сделка, но които са свързани с качеството на страните като търговци и упражняваната от тях по занятие дейност (напр. опр. № 2 от 06.01.2009 год. по т. д.№ 618 / 2008 год. на ІІ т. о. на ВКС относно искове по чл. 55 ал. 1 ЗЗД и чл. 108 от ЗС между търговци; опр. № 9 от 21.01.2012 г. по т. д.№ 3 /2012 год. І т. о. - иск по чл. 59 от ЗЗД, също и опр.№235/23.07.2019г. по т. д.№275/2019г., 2 т. о. на ВКС, опр. №169/02.07.2018г. по т. д.№1589/2018г., 1 т. о. на ВКС и др.

В настоящия случай страните по спора са две търговски дружества, а предявеният иск е за установяване на недължимост на сума, претендирана като вземане по правоотношение, свързано с ползване на електроенергия за обект – магазин за хранителски стоки в [населено място], като искът е оценяем и е с цена - 10 196,68 лв. Спорът е пряко свързан с упражняваната от страните търговска дейност и макар да е отрицателен, установителен иск за недължимост на суми, следва да се приеме, че делото има търговски характер. Настоящият състав на ВКС намира, че се касае за търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 т.1 от ГПК, като цената на иска е под 20 000 лв.

С оглед горното жалбата като подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на касационен контрол, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба, подадена от „Жени трейд“ ЕООД срещу определение №4741/18.12.2023г., постановено по в. ч.гр. д. №2413/2023г. на ОС-Варна, ГО, 3 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по ч. к.т. д. № 735/2024г. на ВКС, 2 т. о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/