Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място], чрез процесуалния представител – гл. инспектор в ТД на К. гр. В.Т. Н. К. срещу решение № 23/24.01.2013 г. по в. гр. дело № 334/2012 г. на Апелативен съд [населено място], с което е отменено решение № 2/14.02.2011 г. по гр. дело № 174/2009 г. на Окръжен съд [населено място] и вместо отменената част е отхвърлено искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – към момента Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество с действие на искова молба с пр. осн. чл. 28, ал. 1 Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност отм. за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност на Д. С. Б. в режим на съпружеска имуществена общност с Г. М. Б. на обща стойност 175 860 лв.

Поддържаните основания за неправилност на решението в касационната жалба по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Неправилни и необосновани според жалбоподателя са изводите на въззивния съд, че разликата между приходите и разходите на ответниците за периода 1983 г. -2008 г. е отрицателна величина в размер на минус 98 М. - т. е. че не е налице имущество на значителна стойност/над 400 М./, че не е налице връзка между извършеното от ответника Б. престъпление по чл. 213 НК и придобитото имущество, че е налице принос на съпругата Г. Б. при придобиване на имуществото. Посочва, че неправилно въззивният съд извършил обща рекапитулация на приходите и разходите на ответника и на тази база направил извода, че не е налице имущество на значителна стойност. Поддържа, че правилният подход е да се анализира възможността на ответниците да придобият всеки един актив и на тази основа да се изгради общия краен извод. Неправилно съдът включил някои суми като приход на лицето, като са посочени заем от 5000 долара, осигурителния доход на лицето, суми, получени от разпоредителни сделки с имущество, придобито от неизяснен източник, че неправилно е признат като приход сумата от 10 000 лв. дарения от сватбено тържество, както и неправилно като приход са включени сумите от разпоредени активи, за които не които не са установени законни доходи. Неправилно според жалбоподателя в противоречие с материалния закон чл. 4 ЗОПДИППД отм. и със задължителната практика на ВКС съдът използвал единствено критерия време, за да определи дали е налице връзка между престъпната дейност и всеки един от придобитите активи. Твърди, че използването единствено на критерия време е в противоречие със задължителната практика на ВКС и с материалния закон, дколкото по съществото си представлява установяване на причинно следствена връзка между деянието и придобитите активи.

Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е изложил аргументи как за периода след 1991 г., когато ответникът не работи, а доходите му и тези на съпругата му осигуряват част от издръжката се придобиват активи на значителна стойност, че около периода на престъпната дейност, която е от естество да генерира и е генерирала имотна облага ответника придобил активи, че това придобиване е на фона на липсата на доходи от законни източници, че формира предположение за връзка, което е основателно за целите на закона. Според жалбоподателя след като има осъществявана престъпна дейност, че няма установени източници на финансиране, а има придобито имущество и средствата за него не са от установен законен източник, то логическата последица е извод за връзка между имуществото и престъпната дейност. Твърди, че законът и практиката не изискват тя да е конкретно установена, а само да може да се предположи.

Поддържа доводи, че необосновано ВТАС приел, че съпругата на ответника има принос за придобиване на процесното имущество, че сумарно общия принос на съпругата, приет от съда е в размер на 280.74 М.. Според жалбоподателя приносът, който има предвид закона и практиката е паричен принос със средства в придобиването на съответните активи, че ВТАС не се е съобразил с указанията, дадени в отменителното решение на ВКС относно приноса на съпруга в придобиване на имуществото. Твърди също, че доходите на ответницата Г. Б. позволяват частична издръжка на семейството, но не и възможност да спестява средства и да финансира придобиването на активите.

В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси:1. как следва да се анализира съотношението между приходите и разходите на ответника, общо за целия период или към момента на всяко едно придобиване с цел установяване наличието на доходи от законни източници, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 56/28.05.2012 г. по гр. дело № 1601/2010 г. на ВКС, г. о., решение № 270/11.09.2012 г. по гр. дело № 797/2011 г. на ВКС, IV г. о., двете постановени по чл. 290 ГПК, 2. следва ли като приход на ответника да се включват суми, получени при продажба с активи за чието придобиване не са установени законни източници на доходи и същите подлежат на отнемане по реда на закона, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 806/10.02.2011 г. по гр. дело № 1335/2009 г. на ВКС IV г. о. по чл. 290 ГПК, 3. следва ли изцяло на формален признак периода от време между престъпната дейност и придобиването на имуществото да се изгражда предположението за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество или то трябва да се изгради на база характера на престъпното деяние, периода на извършване, естеството на престъпната дейност и всички факти по случая, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 226/29.06.2012 г. по гр. дело № 1445/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 270/11.09.2012 г. по гр. дело № 797/2011 г. на ВКС, IV г. о., двете постановени по чл. 290 ГПК, 4. необходимо ли е за да се приеме, че липсва принос на съпруга в придобиване на съответното имущество, да се докаже конкретно влагането на средства, техния размер и източник или е достатъчно да се установи общ материален принос в издръжката на семейството, при условия, той не е достатъчен за цялостната издръжка на семейството и общите материални възможности на двамата съпрузи не им позволяват придобиването на процесните активи, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 66/26.07.2011 г. по гр. дело № 863/2010 г., на ВКС, III г. о., постановено по чл. 290 ГПК.

Ответниците по жалбата – Д. С. Б. и Г. М. Б. не са изразили становище по касационната жалба.

С определение от 13.12.2013 г. по гр. дело № 2910/2013 г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 7/2013 г. на ВКС – ОСГК.

Тълкувателно решение № 7 по т. дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС е постановено на 30.06.2013 г., поради което производството по настоящото дело следва да се възобнови.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено решение № 226/29.06.2012 г. по гр. дело № 1445/2011 г. на ВКС, III г. о., с което е отменено въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 220/20.07.2011 г. по в. гр. дело № 188/2011 г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Предмет на въззивното решение е предявен иск от Комисията за установяване на незаконно придобито имущество с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/ЗОПДИППД отм.,

Искането е за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 175 860 лв. от Д. С. Б. и Г. М. Б. на осн. чл. 9, чл. 10, вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД отм. както следва:

1. апартамент № 1, на първи етаж от секция Б на жилищен блок „Я.”, с административен адрес: [населено място], [улица], със застроена площ 79, 87 кв. м., заедно с избено помещение № 1, таванско помещение № 1, със съответните идеални части от правото на строеж и общите части на сградата, гаражна клетка № 12, намираща се в секция Б, със застроена площ 19, 84 кв. м., заедно с принадлежащите й 0, 939 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и пристройка с площ 25 кв. м. – първи надземен етаж към съществуваща сграда – кафе-аперитив, изградена въз основа на договор за учредяване на право на строеж върху държавна земя от 22.04.1999 година, находяща се в [населено място], [улица] пазарна оценка на целия имот към месец септември 2008 година 136 500 лева;

2. гараж с площ 20 кв. м., изграден в имот с пл. № 1197 в кв. 50 по плана на [населено място], с пазарна оценка към месец септември 2008 година 12 360 лева;

3. поземлен имот № 9210001 по плана на новообразуваните имоти на местност „Д. с.”, в землището на [населено място], [община], с площ 1 102 кв. м., заедно с изградените в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 37 кв. м., едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 5 кв. м, с пазарна оценка към месец септември 2008 година 27 000 лева.

Въззивният съд е приел, че с присъда № 46/31.05.2006 г. по нохд № 232/2004 г. на Окръжен съд [населено място], влязла в сила на 05.06.2007 г. подсъдимият Д. С. Б. е признат за виновен в това, че на 23 и 24 август 1994 година в [населено място], [населено място], [населено място] в съучастие като съизвършител с подсъдимите П. Ц., С. К. и О. Б., с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 300 000 неденоминирани лева, принудил със сила С. С. А. – закарали го с автомобил до вилна сграда в района на [населено място], поставили му белезници и качулка на главата, нанесли му побой с бухалка, заплашили го с хвърляне от мост – да извърши нещо противно на волята си – през нощта да се свърже по телефона с Л. М. С. от [населено място], да му поиска авансово пари по сключена сделка и на 24.08.1994 година да получи от офиса на Ф. [фирма], [населено място] в брой сумата от 300 000 неденоминирани лева, която предал на подсъдимите – и с това му причинили значителна имотна вреда в размер на 300 000 неденоминирани лева, поради което на основание чл. 214, ал. 2, във връзка с ал. 1 /ДВ, бр. 10/1993 година/, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 55, ал. 1, точка 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за три месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Прието е, че Д. Б. е сключил граждански брак с Г. М. Б. на 29.05.1983 г., от който имат родени две деца.

Проверяваният период е от 01.01.1983 година до 23.07.2008 година.

Съдът е приел, че за периода от време от 01.01.1983 г. до 23.07.2007 г. Д. Б. и Г. Б. придобили в режим на съпружеска имуществена общност имущество както следва:

право на собственост върху апартамент № 7, находящ се в [населено място], [улица], закупен с договор от 17.05.1990 година за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти отм.,

право на собственост върху апартамент № 1, на първи етаж, секция Б от жилищен блок „Я.”, находящ се в [населено място], [улица], гаражна клетка № 12 от секция Б на посочената сграда на [улица], възоснова на договор от 22.07.1993 година, удостоверен с нотариален акт № 197/1993 г. През 1997 година гаражната клетка е преустроена в кафе-аперитив.

с договор от 22.04.1999 година, подписан от областния управител на област с административен център [населено място] и Г. Б. на ответниците по иска е учредено право на пристрояване върху земя, частна държавна собственост, находяща се в [населено място], [улица] парцел I, пристройката е изградена въз основа на Разрешение за строеж № 46/21.06.1999 година.

право на строеж за изграждане на гараж с площ 20 кв. м. в имот с пл. № 1197 от кв. 50 по плана на [населено място] - договор от 02.02.1994 година, обективиран в нотариален акт № 26/1994 г., което е реализирано.

право на собственост върху апартамент № 12, на втори етаж, вход Б на жилищен блок № 5 – „Е.”, с адрес: [населено място], [улица], върху който родителите на Г. Б. си запазили право на ползване - договор от 01.04.1997 година, обективиран в нотариален акт № 61/1997 г.

право на собственост върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], кметство Ч., [община] - дворно място с площ 2 000 кв. м., заедно с изградените в него паянтова жилищна сграда, плевня и сайвант, попадащи в полигона на селото, незастроено дворно място с площ 285 кв. м. попадащо в полигона на селото, незастроено дворно място с площ 830 кв. м., попадащо в полигона на селото - договор от 04.07.2003 година, удостоверен в нотариален кат № 113/2003 г.

през 1990 година на ответниците по иска е предоставено право на ползване съгласно Постановление на Министерски съвет от 1987 година върху земя с площ 1 000 кв. м. /имот № 9210001 по плана на новообразуваните имоти, местност „Д. с.”, в землището на [населено място], [община]/, върху който изградили масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 37 кв. м., масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 5 кв. м.

право на собственост върху лек автомобил марка „Ш.”, модел „Ф.”, с ДК № ЕВ **-** А

право на собственост върху лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, с ДК № ЕВ **-** Т

право на собственост върху лек автомобил марка „П.”, модел „405”, с ДК № ЕВ **-** Т

право на собственост върху 1 / 2 идеална част от товарен автомобил „И. W.”, с ДК № Г **-** ПБ и право на собственост върху лек автомобил „М.”.

Прието е, че с решение № 2334/30.11.1992 година по фирмено дело № 1899/1999 година на Окръжен съд – Габрово Д. Б. е вписан като Едноличен търговец с фирма „Д. Б.”, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]. С решение № 2082/19.12.2007 година по фирмено дело № 879/2007 година на Окръжен съд – Габрово е вписано в Търговския регистър при съда [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1 с капитал 5 000 лева, с едноличен собственик на капитала и управител Г. Б..

Съдът е приел, че критерият значителна стойност по смисъла на § 1, точка 2 от ДР на ЗОПДИППД отм. се отнася за придобитото имущество през проверявания период като цяло, че стойността е сборна от реалните пазарни стойности на отделните активи към момента на тяхното придобиване. Изключение от това правило според съда са възмездните сделки, сключени с държавата - посочената в съответния документ цена може да се противопостави на държавата.

Относно апартамент № 7, находящ се в [населено място], [улица], закупен с договор от 17.05.1990 година за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти отм. съдът е приел, че поради естеството на сделката при определяне на общата стойност на придобитото имущество през проверявания период за този имот следва да се вземе предвид сумата, посочена в договора – 14 066, 14 лева.

Прието е, че Г. Б. заплатила 5160 неденоминирани лева на 29.09.1994 г. по сметка на [община], а през месец октомври 2007 г. внесла по сметка на [община] 54 лева за закупуване на имот, който й е предоставен за ползване през 1990 година въз основа на ПМС от 1987 г. - поземлен имот № 9210001 по плана на новообразуваните имоти, местност „Д. с.”, в землището на [населено място], [община]. Като е взел предвид основанието за придобиване на правото на собственост върху земята в землището на [населено място] и начина на определяне на цената, заплатена от семейство Б., съдът е приел, че при определяне на общата стойност на имуществото на ответниците през проверявания период като стойност на терена в [населено място] следва да се вземат предвид сумите 5 160 неденоминирани лева и 54 лева.

За учреденото право на пристрояване в полза на Г. Б. въз основа на договор от 22.04.1999 г., подписан от областния управител на област с административен център [населено място] върху земя, частна държавна собственост, находяща се в [населено място], [улица], като пристройката с площ 25 кв. м. ще представлява първи надземен етаж към съществуваща сграда – кафе-аперитив, собственост на Г. Б. и Д. Б. за сумата от 67 500 лева, която е изплатена напълно по сметка на областния управител съдът е приел с оглед естеството на сделката, че при определяне на общата стойност на придобитото имущество през проверявания период следва да се вземе предвид цената на правото на пристрояване по договора от 22.04.1999 година.

Въз основа на заключение на вещо лице по назначена съдебна експертиза от първоинстанционния съд е прието, че стойността на апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], заедно с избено помещение, таванско помещение и гараж № 12 по средни пазарни цени към 22.07.1993 година е 167 680 лева. Прието е, че вещната стойност на преустройството на гараж № 12 към месец юли 1997 година е 280 000 лева, от които 112 000 лева – труд и 168 000 лева – материали. Вещната стойност на пристройката към гараж № 12 към месец юни 2000 година е прието, че е 14 400 лева, от които 5 280 лева – труд и 9 120 лева - материали. Съдът е посочил, че пазарната стойност на правото на строеж за изграждане на гараж, учредено с договор от 02.02.1994 година, към посочената дата е 2 600 лева. Приел е, че стойността по средни пазарни цени на апартамент № 12, находящ се в [населено място], [улица] към 01.04.1997 година е 4 132 200 лева. Вещната стойност на постройките в имот № 9210001 по плана на новообразуваните имоти в землището на [населено място] към месец април 1994 година е 94 800 лева, от които 33 180 лева – труд, 61 620 лева - материали.

Съдът е приел, че стойността по средни пазарни цени на имотите в [населено място], км. Ч., закупени от Г. Б. с договор от 04.07.2003 година, към момента на закупуването е общо 3 875 лева. Приел е, че вещната стойност на построения гараж, за който е учредено право на строеж с договор от 02.02.1994 година, към месец септември 1994 година е 24 000 лева, в това число 7 200 лева – труд.

Като е взел предвид заключения по назначени съдебни експертизи съдът е приел, че стойността по средни пазарни цени на товарен автомобил „И. В.”, с ДК № Г **-** ПБ към 12.01.1994 г. е 146 374 лева, а на 1 / 2 идеална част – 73 187 лева. Стойността по средни пазарни цени на лек автомобил „П. 405”, с ДК № ЕВ **-** Т към 18.08.1998 г. е 4 022 000 лв., стойността по средни пазарни цени на лек автомобил „Ф. Г.”, с ДК № ЕВ **-** към 09.10.1998 г. е 1 560 000 лева. Стойността по средни пазарни цени на лек автомобил „М.” с рег. № Г ** – ** К към месец март-април 1993 г. е 150 000 лв. Стойността по средни пазарни цени на лек автомобил марка „Ш.”, модел „Ф.”, с ДК № ЕВ **-** А към 27.01.1997 г. е 4 916 627 лева, към 14.07.2002 г. – 2 704 лева.

Съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели С.С., М. Ц., Ц.Ц., Б.Б., Г.К., М.М. и е приел за установено, че вилната сграда, собственост на семейство Б. в поземлен имот № 9210001 по плана на новообразуваните имоти, местност „Д. с.”, в землището на [населено място], е изградена основно с труда на бащите на Г. Б. и Д. Б., и приятели на последния, като за положения труд не е заплащано от семейство Б.. Прието е, че свидетелят С. С. и св.Ц. Ц. участвали с труд при изграждането на гаража на семейство Б. в [населено място]. Според въззивния съд при изграждане на гаража на ответниците в [населено място] свидетелят М. М. и бащата на Д. Б. помагали. Приел е, че свидетелите Ц. Ц., Б. Б., Г. К. и М. М. взели участие и при изграждане на пристройката към кафе-аператива в [населено място], като за труда не е заплащано от семейство Б..

Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел, че вилната сграда в поземлен имот № 9210001 по плана на новообразуваните имоти, местност „Д. с.”, в землището на [населено място], гараж в поземлен имот № 1197 в кв. 50 по плана на [населено място], пристройка към кафе-аперитив в [населено място], собственост на семейство Б., са изградени с труда на техни близки и приятели, за който ответниците не са заплащали. Според въззивния съд при определяне на стойността на придобитото имущество от семейство Б. следва да се приспадне стойността на труда за изграждане на сградите в поземлен имот № 9210001 в землището на [населено място] 33180 лв. /20, 20 минимални работни заплати/ към месец април 1994 година, гараж в поземлен имот № 1197 в кв. 50 по плана на [населено място] 7200 лв. /4, 00 минимални работни заплати/ към месец септември 1994 г., пристройка към гараж № 12, находящ се в [населено място], [улица] - 5280 лв. /70, 4 минимални работни заплати/ към месец юни 2000 г.

Въззивният съд е приел, че през проверявания период Д. Б. е придобил в режим на съпружеска имуществена общност с Г. Б. имущество на обща стойност 31 217, 44 деноминирани лева /15 469 440 неденоминирани лева+15 748 деноминирани лева/, към която сума е приел, че следва да се прибавят 5 000 лева – стойност на придобити дялове от Г. Б. от капитала на [фирма]. Прието е, че общата стойност на придобитото имущество през проверявания период е 36 217, 44 лева, равняващо се на 1364.21 минимални работни заплати през периода 01.01.1983 до 23.07.2008 г.

Съдът е взел предвид пар. 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД отм. и е приел, че „значителна стойност” на придобитото от проверяваното лице имущество е такава над 60 000 лева, които към момента на влизане в сила на закона се равняват на 400 минимални работни заплати. Посочил е, че в случая придобитото от Д. Б. и Г. Б. имущество е на стойност 36 217, 44 лв. - под 60 000 лева, че сумата от 36 217, 44 лв. се равнява на 1 364, 21 минимални работни заплати и превишава 400 минимални работни заплати към момента на влизане в сила на ЗОПДИППД отм., Според съда съотнасянето на стойността на имуществото към минималната работна заплата за проверявания период е способ за определяне на съотношението между доказани законни доходи и извършени разходи при отчитане на инфлационните процеси в страната. Прието е, че се касае за имущество на значителна стойност по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД отм.,

Прието е, че производството по ЗОПДИППД отм., се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по Наказателния кодекс, визирано в чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД отм., Посочил е, че за уважаване на мотивираното искане е необходимо въз основа на доказателствата по делото да се формира основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с осъществената от него престъпна дейност, установена по реда на НПК или на основание чл. 124 от ГПК в производството по чл. 28 от ЗОПДИППД отм., че доказването на законен източник за придобиване на имуществото, включително липса на трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението за връзка между придобитото имущество и осъществената престъпна дейност. При неустановяване на законен източник за придобиване на имуществото е прието, че съдът изгражда изводите си за наличието на връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението, характера на осъществяваната престъпна дейност. Приел е също, че придобиването на имущество от извършителя на престъпление по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД отм., може да е пряко или косвено свързано с престъпната дейност, но такава връзка трябва да има или да може да се направи основателно предположение за нейното съществуване, че неустановяването на законен източник на доходи за придобиване на имуществото не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на ЗОПДИППД отм. – имуществото ще се отнеме и без други доказателства при условие, че твърдяната пряка или косвена връзка може логически да се предположи с оглед конкретните обстоятелства, ако не е опровергана от ответника.

Прието е за безспорно, че през 1983 г., 1984 г., 20.01.1985 г. - 31.07.1991 г. Д. Б. е имал приходи по трудови правоотношения, за 1992 г., 1995 г.-2006 г. сам е внасял осигурителни вноски върху определен доход. За периода 1985 г. - 2008 г. Г. Б. е имала доходи по трудови правоотношения, за периода от 1996 г. до 2007 г. в качеството на [фирма] Д. Б. е реализирал печалба, отразена в подадените данъчни декларации. Приел е, че през 1983 г., 1984 г.Г. Б. е изтеглила суми от детски влог общо в размер на 5 592, 93 лева, през 1992 г. на Д. Б. е изплатена печалба от Българския спортен тотализатор в размер на 11 400 лева, че за периода от месец октомври 1993 г. до месец март 1995 г. семейство Б. са имали приходи от отдаден под наем недвижим имот, посочен в мотивираното искане.

Съдът е посочил, че с РКО № 41/17.02.2006 година на Д. Б. е изплатена сумата от 3 864, 88 лева, от които - 2 500 лв. – главница, 1 303, 88 лв. – законна лихва, 61 лв. – разноски, въз основа на изпълнителен лист от 01.02.2006 година, издаден по гр. д. № 154/2003 година на Окръжен съд – Габрово.

Съдът е обсъдил представените по делото писмени доказателства и е приел, че от месец април 2004 г. Д. Б. работи в Испания, че реализира доходи по трудово правоотношение, че по банковата му сметка са преведени общо 21 332, 64 евро в рамките на проверявания период. Прието е, че доходите на Д. Б., получени по трудови правоотношения в Испания в рамките на проверявания период, следва да се имат предвид при изчисляване на приходите на ответниците, съответно за преценка на възможността им да погасяват заеми, които са ползвали по техни твърдения.

Въз основа на разпитани по делото свидетели, чиито показания са възприети съдът е направил извода, че като приход на ответниците по мотивираното искане следва да се включат и дарените на сватбеното им тържество парични средства в размер на около 10 000 лв. Приел е също с оглед приложените по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля М. М. – баща на ответницата Г. Б., че през 1984 година Г.Б. и Д.Б. са ползвали младоженски заем в размер на 5 000 лева, който е погасяван от свидетеля М..

Съдът е взел предвид показанията на свидетелите М. М. и М. М., съответно събраните по делото писмени доказателства и е приел, че за времето от 1983 година до 1986 година ответниците по мотивираното искане са живели в дома на родителите на Г. Б., които са поемали всички разходи във връзка с издръжката на домакинството.

Относно приложения договор за заем от 20.04.1990 година, подписан от Г. Б. Г. – заемодател, Г. Б. – заемател, според който първият предоставил заем на ответницата в размер на 50 000 лева за срок от двадесет години съдът е приел, че сумата от 50 000 лева не следва да се взема предвид при изчисляване на средствата, с които са разполагали ответниците по мотивираното искане през проверявания период. В тази насока съдът е приел, че сумата не е предоставена на ответниците, тъй като заемът не е погасен за дълъг период от време, без сумата да е дарена или опростена.

Прието е, че при изчисляване на средствата, с които ответниците са разполагали през проверявания период следва да се вземе предвид предоставен на ответницата Г. Б. заем от 4 000 долара от заемодателя Ц. С., като е сключен писмен договор за заем от 21.06.1993 г. Прието е, че средно-месечният валутен курс на лева спрямо щатския долар за месец декември 2008 година е 1, 46042 и, че равностойността на 4 000 щатски долара е 5 841, 68 лева. Според съда от събраните по делото доказателства е установено, че от месец април 2004 г. Д. Б. работи в Испания и към края на 2008 г., началото на 2009 г. е разполагал с достатъчно средства, чиито произход е законен – работа по трудови правоотношения, за да погаси предоставения заем.

Като е възприел показанията на свидетелката Д. Р. съдът е приел, че при изчисляване на доходите на Д. Б. и Г.Б. следва да се вземе предвид сумата от 3 500 лева – половината от парична сума, спечелена от ответницата и свидетелката Г. от Българския спортен тотализатор.

Въззивният съд е приел, че при определяне размера на доходите на семейство Б. следва да се вземе предвид изплатено обезщетение по застраховка „Автокаско” за автомобил „М.”, с ДК [рег. номер на МПС] около 155 000 неденоминирани лева. За да направи извода съдът е взел предвид представени писмени доказателства за образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за кражба и опожаряване на лек автомобил „М.” с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Д. Б., удостоверение, издадено от [фирма] Главна дирекция Г., в което е удостоверено, че за периода 1993 г. – 1994 г. документите за изплатени обезщетения по застраховка „Автокаско” са унищожени, възприетите показания на св. Н. Ж..

Прието е, че към средствата, с които семейство Б. са разполагали за проверявания период следва да се включи и сумата 23 100 лв., предоставени от М. К. М. – майка на Г. Б. за периода 1982 г. – 1992 г. Изводът съдът е направил, като е съобразил приложената по делото спестовна книжка на М.М., показанията на последната, приложените писмени доказателства по делото, от които са установени доходите на родителите на Г.Б..

При определяне размера на разходите на семейство Б. съдът е приел, че не следва да се отчитат отделно разходи за задгранични пътувания,, тъй като същите са част от разходите на домакинството по данни на НСИ.

Въззивният съд е възприел справка-вариант втори към заключението на вещото лице Т.Б. от месец януари 2011 г. при определяне размера на приходите и разходите на Д. Б. и Г. Б. за проверявания период от време, като е съобразявал и съответни суми, подробно посочени в мотивите на решението, приети за установени. С оглед на това е прието, че приходите на Д. Б. и Г. Б. за проверявания период са 128 385, 93 лева, равняващи се на 2 424, 29 минимални работни заплати, а разходите – 112 365, 08 лева или 2 522, 75 минимални работни заплати. Разликата при съпоставяне на приходите и разходите на ответниците в минимални работни заплати е прието, че е 98, 46 минимални работни заплати, която не е значителна по смисъла на § 1, точка 2 от ДР на ЗОПДИППД отм., Прието е, че в номинална стойност приходите на Д. Б. и Г. Б. превишават направените от тях разходи през проверявания период.

За да се уважи искането на К. съдът е приел, че следва въз основа на доказателствата по делото да се формира основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с осъществената от него престъпна дейност, установена по реда на НПК или на основание чл. 124 от ГПК в производството по чл. 28 от ЗОПДИППД отм., Приел е също, че доказването на законен източник за придобиване на имуществото, включително липса на трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението за връзка между придобитото имущество и осъществената престъпна дейност. Според съда при неустановяване на законен източник за придобиване на имуществото изводите за наличието на връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото се изграждат, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението, характера на осъществяваната престъпна дейност. Посочил е, че придобиването на имущество от извършителя на престъпление по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД отм., може да е пряко или косвено свързано с престъпната дейност, но такава връзка трябва да има или да може да се направи основателно предположение за нейното съществуване. Прието е, че неустановяването на законен източник на доходи за придобиване на имуществото не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на ЗОПДИППД отм., че имуществото ще се отнеме и без други доказателства при условие, че твърдяната пряка или косвена връзка може логически да се предположи с оглед конкретните обстоятелства, ако не е опровергана от ответника.

Прието е, че в настоящият случай не може да се направи основателно предположение за наличие на свързаност между средствата за придобиване на апартамент № 7, находящ се в [населено място], [улица] осъщественото от Д. Б. деяние, за което е осъден. За да направи извода съдът е взел предвид обстоятелството, че Д.Б. е осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, вр. ал. 1 НК, което е извършено на 23 и 24 август 1994 г., а договорът за продажба на процесния апартамент е сключен на 17.05.1990 г. за сумата 14 066.18 лв., които са изплатени с отпуснат заем от Д. с вписана законна ипотека в полза на Д. на 09.08.1990 г. Молбата за заличаване на ипотеката от Д. е изготвена на 19.08.1994 година, като е прието, че към този момент заемът е бил изплатен. С оглед на това е посочен изводът за липса на основание стойността на този апартамент, с който ответниците са се разпоредили с договор от 15.12.1995 г. да се изключи от техните приходи.

Съдът е приел, че при изграждане на вилната постройка в поземлен имот № 9210001 в [населено място] е изградена с труда на родителите на ответниците по иска и техни приятели, за който труд не е заплащано. Поради това според съда не може да се направи извод за наличие на основателно предположение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД отм., за връзка между средствата, вложени за изграждането на постройките в посочения имот, заплатената през месец октомври 2007 година сума за част от земята, върху която са построени, и конкретно установената престъпна дейност, осъществена от ответника през месец август 1994 година.

Прието е, че недвижимият имот, представляващ апартамент № 1 в секция Б от жилищен блок”Я.” в [населено място], [улица] гаражна клетка № 12 е придобит повече от година преди Д.Б. да извърши деянието, за което е осъден с влязла в сила присъда. С оглед на това е прието, че не може да се направи основателно предположение за съществуването на връзка между средствата, вложени за закупуването на този апартамент и деянието, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда.

Според въззивния съд гараж № 12 от жилищна сграда в [населено място], [улица] преустроен в кафе-аперитив през 1997 г., като впоследствие с договор от 22.04.1999 г. в полза на Г.Б. е учредено право на пристрояване върху земя, частна държавна собственост на същия адрес за сумата от 67 500 лева, която е изплатена напълно по сметка на областния управител. Прието е, че пристройката е изградена с помощта на родителите на ответниците, на техни приятели, като положеният труд не е заплащан. Според съда договорът с областния управител на област [населено място] е сключен повече от четири години след извършване на деянието, за което ответникът е осъден и от доказателствата по делото не може да се направи основателно предположение, че средствата за придобиване на правото на пристрояване и неговото реализиране са свързани с осъществената от ответника престъпна дейност.

Прието е от съда, че заплащането на учреденото право на строеж в полза на Д.Б. с договор от 02.02.1994 г. е извършено няколко месеца преди извършване на деянието, за което е осъден и от доказателствата по делото не може да се направи несъмнен извод за наличие на основателно предположение, че средствата за придобиването на това право са свързани с престъпната дейност на ответника. Съдът е посочил, че процесният гараж е изграден с помощта на родителите на ответниците, на техния приятели, за който труд не е заплащано. С оглед на това според съда не може да се направи основателно предположение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД отм., за връзка между средствата за придобиването на гаража и конкретно установената престъпна дейност на Д. Б.. Приел е, че сделката, с която родителите на Г.Б. са прехвърлили на последната правото на собственост върху апартамент № 12, находящ се в [населено място], [улица] сключена около две години и половина след извършване на деянието, за което е осъден Д.Б.. Поради това и възоснова на събраните по делото доказателства е направил извода, че не може да се направи основателно предположение за съществуването на връзка между средствата за придобиването на този апартамент и деянието, за което ответникът е осъден.

Въззивният съд е приел, че недвижимите имоти, находящи се в [населено място] са закупени от Г.Б. почти девет години след осъществяване на деянието, за което Д. Б. е осъден с влязла в сила присъда и, че от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на основателно предположение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД отм. за връзка между средствата за придобиването на имотите и престъпната дейност на ответника Б.. С оглед на това е извел извода, че стойността на тези имоти, с които ответниците са се разпоредили с договор от 09.04.2004 г. не следва да се приспада от приходите на ответниците.

Прието е, че през първата половина на 1993 година ответниците по иска придобили лек автомобил „М.”, с ДК [рег. номер на МПС], че сделката е сключена повече от година преди извършване на деянието, за което Д. Б. е осъден с влязла в сила присъда и, че от доказателствата по делото не може се направи основателно предположение за връзка между средствата за придобиването на автомобила и престъпната дейност на ответника. Поради това е приел, че няма основание за изключване на полученото обезщетение по застраховка „Автокаско” за този автомобил от източниците на приходи на ответниците.

Относно товарен автомобил „И. W.”, с ДК [рег. номер на МПС] е прието, че е закупен на 12.01.1994 година - няколко месеца преди извършване на деянието, за което ответникът по мотивираното искане е осъден с влязла в сила присъда. Съдът е посочил, че въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи основателно предположение за свързаност между средствата за придобиването на идеална част от товарния автомобил и конкретно установената престъпна дейност на ответника. Изведен е извода за липса на основание за изключване на 1 / 2 от стойността на товарния автомобил, продаден на 22.12.1994 година, от източниците на приходи на ответниците по иска.

Относно закупен лек автомобил марка „Ш.”, модел „Ф.”, с ДК [рег. номер на МПС] съдът е приел, че сделката е сключена повече от две години след осъществяване на деянието, за което Д. Б. е осъден с влязла в сила присъда, че от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на основателно предположение за връзка между средствата за придобиването на автомобила и конкретно установената престъпна дейност на ответника. Прието е, че няма основание стойността на посочения автомобил, който е отчужден с договор от 21.05.2001 година, да се изключи от приходите на ответниците, че не може да се направи основателно предположение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД отм., за свързаност между средствата за придобиването на същия автомобил с договор от 14.08.2002 година и деянието, за което Д. Б. е осъден с влязла в сила присъда.

За леките автомобили марка „П.”, модел „405”, с ДК [рег. номер на МПС], придобит през месец август 1998 г. от Д.Б. и продаден около един месец по-късно и лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.”, с ДК [рег. номер на МПС], придобит от същия ответник през месец октомври 1998 г. и отчужден през месец януари 1999 г. съдът е преценил събраните по делото доказателства и е приел, че не е налице основателно предположение по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД отм. за свързаност между средствата за придобиването на тези автомобили и престъпната дейност на Д. Б., осъществена около четири години преди това. С оглед на това е извел извода за липса на основание за изключване на стойността на описаните автомобили, които са продадени, от източниците на приходи на ответниците през проверявания период.

Въззивният съд е взел предвид разпоредбите на чл. 10 от ЗОПДИППД отм. и е приел, че се отнема в полза на държавата и имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност, когато се установи липса на принос на другия съпруг за придобиването му. Посочил е, че имуществото, придобито от Д. Б. и Г.Б. по време на брака им е съпружеска имуществена общност. Според съда приходите на Г. Б. от трудови правоотношения, теглени суми от детски влог през проверявания период се равняват на 325, 01 минимални работни заплати, а семейните добавки са 25, 59 минимални работни заплати. Поради това е направил извода, че Г.Б. има принос за придобиване на имуществото през проверявания период, чрез приходи от трудова дейност и суми, изтеглени от неин личен влог, с оглед на което същото не може да се отнема по реда на ЗОПДИППД отм., нито да се трансформира в идеална част.

Прието е, че предпоставките, при които в производството по мотивирано искане с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД отм. съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са - лицето да е осъдено за престъпление, попадащо в кръга на посочените в чл. 3, ал. 1 от същия закон, или да е налице хипотеза, предвидена в чл. 3, ал. 2 от същия нормативен акт, въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество със значителна стойност е свързано с престъпната дейност. Прието е, че установяването на законен източник за придобиване на имуществото, включително доказване, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението за връзка между придобитото имущество и престъпната дейност. Според съда при неустановяване на законен източник на средства за придобиване на имуществото съдът изгражда изводите си за съществуването на връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, като изхожда от фактите, свързани с вида на престъплението, характера на осъществяваната престъпна дейност. Прието е, че недоказването на правомерен източник на средства за придобиване на имуществото не замества предположението за свързаност, че за неговата основателност са от значение и други обстоятелства съобразно конкретния случай.

Въззивният съд е приел, че в случая е доказано, че Д. Б. е осъден за престъпление, попадащо в приложното поле на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД отм., че през проверявания период е придобил в режим на съпружеска имуществена общност с Г. Б. имущество със значителна стойност. Прието е, че не са доказани останалите предпоставки, предвидени в посочения закон за отнемане на имущество, притежавано от Д. Б. и съпругата Г.Б. в режим на съпружеска имуществена общност.

При тези съображения съдът е направил извода, че мотивираното искане на К. – сега К. с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД отм. за отнемане в полза на държавата на процесното имущество срещу Д. Б. и Г. Б. е неоснователно и недоказано. С оглед на това първоинстанционното решение, с което искът е уважен е отменено и вместо него е постановено обжалваното решение с което искът с пр. осн. чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД отм. е отхвърлен. На основание разпоредбите на чл. 30, ал. 3 от ЗОПДИППД отм. са отменени наложените въз основа на Определение № 8/26.09.2008 година по ч. гр. д. № 3/2008 година на Окръжен съд – Габрово обезпечителни мерки. С оглед изхода на спора в полза на ответниците по иска са присъдени разноски в размер на сумата 12084 лв.

По правните въпроси:

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия правен въпрос формулиран в изложението – как следва да се анализира съотношението между приходите и разходите на ответника, общо за целия период или към момента на всяко едно придобиване с цел установяване наличието на доходи от законни източници. Цитираната практика на ВКС е неотносима към този въпрос.

С решение № 56/28.05.2012 г. по гр. дело № 1601/2010 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК са разрешени правните въпроси – 1. как се определя стойността на придобитото имущество – по пазарна стойност или според посочената цена в придобивната сделка, 2. счита ли се придобито за имущество по смисъла на чл. 4 ЗОПДИППД отм. ако е отчуждено преди налагането на обезпечителните мерки или придобиването и отчуждаването имат значение като доход и разход на проверяваното лице, 3. обективен критерий за размера на придобитото имущество ли е минималната работна заплата за съответния период, 4. за значението на несеквестируемостта на единственото жилище, когато то подлежи на отнемане от ненавършило пълнолетие лице.

С решение № 270/11.09.2012 г. по гр. дело № 797/2011 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК са разрешени правните въпроси - за правното значение на причинната връзка между престъплението, за което е осъдено проверяваното лице и придобиването на имущество на значителна стойност, както и за основателното предположение, че придобитото е от престъпна дейност и липсата на установен законен източник на средства за придобиване на имущество.

Така посочената практика на ВКС не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 290, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е разрешен поставеният правен въпрос от жалбоподателя. Разрешени са правни въпроси съвсем различни от формулирания по-горе. Поради това не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този правен въпрос.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория правен въпрос от изложението – следва ли като приход на ответника да се включват суми, получени при продажба с активи за чието придобиване не са установени законни източници на доходи и същите подлежат на отнемане по реда на ЗОПДИППД отм..

С решение № 806/10.02.2011 г. по гр. дело № 1335/2009 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК е изразено становище по правните въпроси за предпоставките за приложението на чл. 28 ЗОПДИППД отм. и в частност, включва ли се в тях и формирането на основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, че съставлява приход от незаконно дейност или реинвестиране на такъв приход. Застъпено е становището, че предпоставките, при които в производство по иск с пр. осн. чл. 28 ЗОПДИППД отм. съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм. или да е налице условие по чл. 3, ал. 2 от същия закон и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Прието е, че установяването на законен източник за придобиване на имуществото в това число установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Посочено е, че когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото съдът следва да изгради изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност.

Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С обжалваното решение съдът е обосновал изводите, че в настоящият случай е доказано наличие на предпоставките, предвидени в чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД отм., а именно ответникът Д.Б. е осъден за престъпление, което попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 от същия закон и придобитото имущество в режим на съпружеска имуществена общност с Г. Б. през проверявания период е на значителна стойност. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и е извел изводите за неустановеност на останалите предпоставки, предвидени във фактическия състав на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД отм., Въззивният съд е приел, че са установени законни източници за придобиване на имуществото, че не са налице данни за трансформация на средства, придобити от осъществената престъпна дейност от ответника Д.Б., както и за липса на връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито имуществото. Изводите са обосновани с приетите за установени факти по делото, като е съобразено и естеството на извършеното престъпление от Д.Б., за което е осъден с влязла в сила присъда. Доводите на съда, че не може да се направи основателно предположение за свързаност между средствата за придобиване на процесния апартамент, находящ се в [населено място], [улица] осъщественото от Д.Б. деяние, за което е осъден, съответно, че стойността на този апартамент, с който ответниците са се разпоредили с договор от 15.12.1995 г. не следва да се изключва от техните приходи не е постановен в отклонение от практиката на ВКС. Не са в отклонение от практиката на ВКС изводите в същия смисъл относно стойността на недвижимите имоти, находящи се в [населено място], с които ответниците са се разпоредили, както и за стойността на автомобилите, посочени по-горе. Касае се за конкретни факти, установени от събрани по делото доказателства, въз основа на които съдът е изградил правните си изводи. Различието в изводите произтича от установените различни факти, а не от тълкуване и прилагане на правната норма, различно от посочената практика на ВКС.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставката, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по третия правен въпрос, формулиран в изложението. Същият правен въпрос е бил поставен от жалбоподателя при първоначалното разглеждане на делото от Върховния касационен съд. С решение № 226/29.06.2012 г. по гр. дело № 1445/2011 г. на ВКС, III г. о., постановено по чл. 290 ГПК съдът е разрешил правния въпрос, като е приел, че отговорът на въпроса кое придобиване – извършеното преди, близко по време или много след извършване на престъплението е релевантно зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на извършителя, както и от начина на придобиване, че не е необходимо да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, но връзка следва да има или да може да се направи предположение за съществуването на такава. Следователно на правния въпрос е дадено разрешение с влязло в сила решение на състав на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК и е формирана сила на пресъдено нещо. Недопустимо е в производство по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд отново да извършва преценка за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по същият правен въпрос.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. Въпросът е поставен хипотетично – т. е. при факти, различни от установените от въззивния съд с обжалваното решение. Следователно въпросът не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – т. е. не е разрешен от въззивния съд, не е включен в предмета на спора по делото и не е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото.

При първоначалното разглеждане делото от касационната инстанция с решението по гр. дело № 1445/2011 г. на ВКС, III г. о. е разрешен правния въпрос - следва ли да се отнеме в полза на държавата имущество, като придобито от престъпна дейност, закупено по време на брака в режим на СИО, ако приносът за придобиването му от страна на другия съпруг се изразява преимуществено в полагане на личен труд, грижи за децата и домакинството. Прието е, че в хипотезата на чл. 10 от ЗОПДИППД отм. приносът на другия съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството. След връщане на делото на въззивния съд с обжалваното решение последният е съобразил решаващите си правни изводи с посоченото разрешение. В настоящият случай въззивният съд обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и е приел, че ответницата по иска Г. Б. има приходи от трудови правоотношения, теглени суми от детски влог през проверявания период в размер на 325.01 минимални работни заплати, като семейните добавки са в размер на 25.59 М., че има принос в придобиването на имуществото през проверявания период, представляващ приходи от трудова дейност и суми, изтеглени от неин личен влог. С оглед на това е извел извода, че процесното имущество, което е в режим на съпружеска имуществена общност не може да се отнема по реда на ЗОПДИППД отм., нито да се трансформира в идеална част. С оглед на това се налага извода за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този въпрос.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установяват сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените правни въпроси.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Възобновява

производството по гр. дело № 2910/2013 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

Не допуска

касационно обжалване на решение № 23/24.01.2013 г. по в. гр. дело № 334/2012 г. на Апелативен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 1034/28.02.2013 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място], чрез процесуалния представител – гл. инспектор в ТД на К. гр. В.Т. Н. К..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: