5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3633
София, 17.07.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф.
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 79 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Д. Р., с адрес в [населено място], представляван от адв. И. С., против въззивно решение № 301 от 19 септември 2023 г., постановено по в. гр. д. № 357/2023 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение № 149 от 19 април 2023 г., постановено по гр. д. № 781/2022 г. по описа на Районен съд Велинград, за отхвърляне като неоснователни предявените от Н. Р. против „МБАЛ-В.“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, за признаване за незаконно на дисциплинарното уволнение, наложено му със заповед № 31/17.06.2022 г., и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 14232 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа за срок от 6 месеца (от 17.06.2022 г. до 17.12.2022 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, както и иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на дружеството да заплати на Р. сумата 16132 лева, представляваща обезщетение по смисъла на чл. 4, б. „б“ от договор от 01.03.2021 г., сключен на основание чл. 234 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е основния извод на въззивния съд, че е налице валиден договор за управление, сключен между принципала [община] и избрания за управител на болничното заведение. В противоречие със събраните по делото доказателства въззивният и първоинстанционният съд са приели, че в решение № 134 от 26 май 2022 г. на Общински съвет В. не се установява поставяне на бизнес задача, респ. бизнес програма; въззивният съд дори е достигнал до извод, че такава програма няма, тъй като е поставено неизпълнимо задължение към новия управител с оглед сроковете, посочени в решението на ОбС. Макар да става въпрос за техническа грешка в изписването на датите, тази грешка не освобождава новоназначения управител от задължението да представи програма за одобрение; такава програма не е представена и съответно не е одобрена от ОбС, не е налице валидно сключен договор за управление, което пряко се отразява върху правата на управителя да прекратява трудови правоотношения. Изводът на съда за невъзможност на управителя да представи програмата си, е произнасяне по възражение, което не е направено и съответно по възражение, което не принадлежи на болничното заведение; това е възражение на управителя в отношенията му с принципала и не следва да се обсъжда от въззивната инстанция, поради което се поддържа, че е налице постановено недопустимо решение. Липсва одобрение на програма, независимо в какъв документ или акт се съдържа. Изтъква се, че сключеният между [община] и д-р Г. договор за управление по своя характер не представлява договор за управление; управителят д-р Г. е съставил бизнес план, но той е необходим в процедурата по избиране на нов управител; представеният в процедурата по избор бизнес план не е одобрен и той не се е трансформирал в поставена от ОбС бизнес задача. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът „МБАЛ - В.“ ЕООД, чрез адв. Е. К., в отговор на касационната жалба поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
По делото е установено, че Н. Р. е работил при ответното дружество по сключен трудов договор от 2016 г. на длъжност „главен счетоводител“; на 17.06.2022 г. му е връчена заповед № 31/17.06.2022 г. на д-р Д. Г. - управител на „МБАЛ-В.“ ЕООД, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от датата на връчване. Ищецът поддържа, че сключеният между [община] и д-р Г. договор по своя характер не представлява договор за управление. Установено е, че на 06.06.2022 г. д-р Г. е встъпил като управител на дружеството, след проведена конкурсна процедура, като спечелилият конкурса е представил и защитил „Бизнес програма за развитието и дейността на МБАЛ В. ЕООД за тригодишен период (2022-2024 г.) и приноса на кандидата за управление на дружеството“, която трябва да изпълни по време на договора за възлагане управлението на дружеството. Не се спори, че между Р. и дружеството е сключен договор за повишаване на квалификацията (преквалификация); по силата на този договор работодателят се е задължил да плати пълния курс - три семестриални такси, за обучение на работника; договорът е прекратен с прекратяването на трудовия договор и са изплатени на служителя сторените от него разходи по обучението - една семестриална такса в размер на 950 лева, към момента на прекратяване на договора. Въззивният съд сочи, че въпросът дали главният счетоводител е от ръководството на предприятието е свързан с тълкуване на § 1, т. 3 ДР КТ; в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ, съдът изследва специфичните трудови функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на поставената бизнесцел. Счетено е, че нормата на чл. 328, ал. 2 КТ е приложима по отношение на ищеца, защото длъжността, с оглед установените същински трудови функции и пряка йерархична подчиненост, се явява част от ръководния екип на управляващия, пряко ръководи трудовия процес във връзка с финансите на предприятието или поделението, като отговаря и е подчинен на управляващия. Въззивният съд подробно разглежда процедурата по провеждане на конкурс за управление на държавно или общинско предприятие; в конкретния случай в решенията, откриващи конкурсната процедура, е поставено изискването за представяне и на бизнес-програма, като изчерпателно са посочени и изискванията за съдържанието ; вторият етап на конкурсната процедура представлява именно защита на представената бизнес програма и след провеждането на този втори етап, според поставените оценки по определени критерии на първо място е класиран д-р Г., който със съответното решение на ОбС е избран за управител на работодателя; на 06.06.2022 година с него е сключен договор за възлагане на управление на едноличното търговско дружество с общинско имущество. В т. 2.2.10 на този договор е постигнато съгласие управителят да приеме бизнес програма за три години (посочено 2021-2023 г.), не по-късно от края на м. май 2022 година, и да я внесе за одобряване до края на м. април, което е счетено за неизпълнимо, предвид времето на провеждане на конкурса и сключване на договора за управление.
Като взема предвид характера на търговското дружество, реда и начина на определяне на управител и сключване на договор с него, съответно задълженията на страните по този договор - чл. 2.2 от договора и чл. 3.2.5, 3.2.6 и 3.2.7 от него, въззивният съд приема, че управителят на МБАЛ В. е разполагал с потестативното право, признато му от нормата на чл. 328, ал. 2 КТ. Представена е и изготвената от управителя програма за развитието и дейността на дружеството за тригодишен период, съдържаща планираните задачи относно финансовите ресурси и основните икономически показатели, материалните и човешките ресурси, показателите за дейността и бизнес плана на болницата и пр., без да има данни управителят да е предоставил бизнес програма, която ОбС да е одобрил. Въззивният съд счита, че след като нарочно съставената комисия по определени правила е провела конкурсната процедура, етап от която е обсъждане и защита от страна на кандидата на бизнес план и е оценила този план на кандидата, а след това ОбС е одобрил тази кандидатура и взел нарочно решение за избора на лицето като управител, то всъщност е налице своеобразно трансформиране на бизнес плана в бизнес задача. За неоснователни са счетени доводите, че постановявайки решението си, съдът не е направил разлика между бизнес план и бизнес задача.
Касационният съд приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
На първо място се твърди, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, защото въззивният съд се е произнесъл извън рамките на направените възражения, като произнасянето е по възражение, което не принадлежи на ответника, а именно, че бизнес програма няма, защото на новия управител е поставено неизпълнимо задължение. Касаторът твърди, че подобно възражение работодателят не е правил, а и такова възражение принадлежи на управителя на лечебното заведение в отношенията му с принципала, възникнали по повод изпълнението на задълженията му по договора за управление; такова възражение не може да бъде противопоставено на ищеца, но съдът мотивира решението си именно с тази невъзможност.
Неизменно в съдебната практика се приема, че съдебното решение е недопустимо, когато по някаква причина съдът не е сезиран с разглеждането на спора, но въпреки това е постановил решение - такива са случаите, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска, когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др.
Нито една от посочените хипотези не се разкрива в процесния случай. Независимо от обстоятелството, че въззивният съд е отразил като неизпълнимо и абсурдно изискването в договора за възлагане на управление на едноличното търговско дружество с общинско имущество, управителят да приеме бизнес програма за три години (2021-2023 г.), не по-късно от края на м. май 2022 г. и да я внесе за одобряване до края на м. април 2022 г., при положение, че договорът за възлагане на управление е сключен на 06.06.2022 г., положителният отговор за наличието на одобрена бизнес задача на новия управител се гради върху подробно разглеждане на процедурата по конкурса във всичките й фази, при което е прието за осъществено своеобразно трансформиране на бизнес плана в бизнес задача. При тези съображения следва да се приеме, че поддържаният порок на въззивното решение не се установява, поради което и не се налага допускането на касационното обжалване.
Изрично в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поставя и въпросът при липса на бизнес задача и бизнес програма, може ли управителят да упражни правомощия по чл. 328, ал. 2 КТ. Сочи се противоречие с практиката на ВКС според решение № 230 по гр. д. № 346/2015 г., IV г. о., решение № 481 по гр. д. № 168/2011 г., ІV г. о., решение № 117 по гр. д. № 5537/2014 г., ІV г. о., решение № 718 по гр. д. № 67/2010 г., ІІІ г. о., и решение № 249 по гр. д. № 1358/2012 г., ІV г. о.
Поставеният въпрос няма претендираното от касатора значение, тъй като предпоставя фактическа обстановка, различна от приетата от въззивната инстанция. Във въззивното решение се приема за установено, че е представена изготвена от управителя програма за развитието и дейността на дружеството за тригодишен период, съдържаща планираните задачи относно финансовите ресурси и основните икономически показатели, материалните и човешките ресурси, показателите за дейността и бизнес плана на болницата, и пр. Приема се, че няма данни управителят да е предоставил бизнес програма, която ОбС да е одобрил, но, след като нарочно съставената комисия по определени правила е провела конкурсната процедура, етап от която е обсъждане и защита от страна на кандидата на бизнес план и е оценила този план на кандидата, а след това ОбС е одобрил тази кандидатура и взел нарочно решение за избора на лицето като управител, то всъщност е налице своеобразно трансформиране на бизнес плана в бизнес задача. С оглед изложеното е счетено, че управителят на ответното дружество е разполагал с потестативното право, признато му от нормата на чл. 328, ал. 2 КТ. Предвид тези изводи е ясно, че въпросът не адресира конкретната установена по делото фактическа обстановка и изводите на съда. Ето защо не е необходимо да се прави изследване за наличието на противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с тълкуването, изложено от ВКС в сочената съдебна практика.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 301 от 19 септември 2023 г., постановено по в. гр. д. № 357/2023 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: